Решение № 10953 от 3.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1003/2012 г.

Решение № 10953 от 3.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1003/2012 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Минчо Бисеров Байрактаров от гр. Смолян срещу решение № 322 от 10 ноември 2011 г., постановено по адм. д. № 254/2011 г. по описа на Административен съд Смолян, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 52/25 май 2011 г. на кмета на община Смолян. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците Минчо Миленов Недков, Меденка Минчева Недкова и Милен Минчев Недков, чрез пълномощника си адв. Вихър Родопски, са представили писмен отговор и писмена защита, в които излагат съображенията си за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски за касационната инстанция. Другият ответник - кметът на община Смолян, не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Смолян е образувано по жалба на Минчо Бисеров Байрактаров срещу заповед № 52/25 май 2011 г. на кмета на община Смолян, с която е одобрен подробен устройствен план - план за регулация и план за застрояване в кв. 15 по плана на гр. Смолян - кв. Райково, което изменение касае регулацията между УПИ IV-606 и УПИ V-2454, като в последния е предвидено ново застрояване, в частта й, касаеща границите на УПИ IV-606, кв. 14а. Съдът е приел, че при издаването на оспорената пред него заповед не са допуснати нарушения, водещи до отмяната й, поради което е отхвърлил подадената жалба. Така постановеното решение е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. От данните по делото е установено, че през 1976 г. е извършена промяна на регулацията, като към парцела на касатора е придадено празно дворно място с площ от 64 кв. м. Тази промяна е залегнала и в плана от 1980 г., като площта на придаваемото място е 62 кв. м. Установено е също така, че стойността на придаваемото място е внесена от Минчо Байрактаров на 26 октомври 2007 г. При тези данни изводът на административния съд, че правилно е изменен регулационния план, тъй като отчуждителното действие на неприложената регулация е отпаднало с изтичането на преклузивния срок по § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ, е законосъобразен. Предпоставка за отпадане на отчуждителното действие е неплащането на сумите, дължими за заплащане на придаваемите се места - § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Тук следва да се отбележи, че заплащането на изравнителната сума следва да стане най-късно в срока по § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ, тъй като след изтичането на този срок - шестмесечен, изтекъл на 30 септември 2001 г., отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове се прекратява. В случая стойността на придаваемото се към парцела на Байрактаров празно дворно място е внесена след изтичането на преклузивния срок за това, когато по силата на закона - § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на плана е било отпаднало. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на ответниците по касация Недкови направените пред тази инстанция разноски в размер на 500 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,