Решение № 14830 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8452/2014 г.

Решение № 14830 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8452/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - Пазарджик против решение № 292/09.05.2014 г. по адм. дело № 144/2014 г. на Административен съд - гр. Пазарджик. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 94, ал. 2 и чл. 114, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Ответникът по касационната жалба - Виолета Крумова Колева, от гр. Велинград изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки чрез повереника си адв. Проданов и претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Във връзка с приложението на чл. 94, ал. 2 КСО посочва, че Колева не е съзнавала съществуването на правно значимия факт, изразяващ се в непрекратяване на осигуряването й, обосноваващ недължимостта на получаваната пенсия, което незнание е проява на небрежност и от това е налице недобросъвестност във връзка с получените осигурителни плащания. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 292/09.05.2014 г. по адм. дело № 144/2014 г. Административен съд - гр. Пазарджик е отменил решение № 2 от 14.01.2014 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № 457/18.11.2013 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с които - Виолета Крумова Колева, от гр. Велинград е задължена да възстанови неправилно отпусната сума за пенсия в размер на 5467,75 лева, от които главница за периода от 02.03.2010 г. до 30.06.2012 г. в размер на 3814,77 лева и лихва в размер на 1 652,98 лева, начислена към 18.11.2013 г., ведно с лихвата след посочения период определена по реда на чл. 116 КСО до окончателното погасяване на задължението. За да постанови този резултат, съдът е приел, че актовете на органите на НОИ са издадени в противоречие с относимите материалноправни разпоредби - основание за отмяната им като незаконосъобразни съгласно чл. 146, т. 4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че Виолета Крумова Колева, от гр. Велинград не е подавала лично или чрез пълномощник документите си за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Същите заедно с личната и карта са били представени на пенсионните органи от свидетелката Кърмъзъгил, което законосъобразно административния съд не е ценил като редовно упълномощаване. Въпросът дали е налице редовно сезиране или последващо потвърждаване на предприетите действия по сезиране не касае настоящия спор. Относимите за него обстоятелства са, че на Колева е отпусната ЛПОСВ и същата не е подавала декларация за прекратено осигуряване, като през периода 06.05.2007 г. до 30.06.2012 г. е осъществявала трудова дейност в държава от Европейския съюз - Италия. Пенсията в България е отпусната с начална дата 02.03.2010 г. при условията на непрекратено осигуряване, във връзка с което се претендира възстановяването на изплатените суми. Останалите материалноправни предпоставки за отпускането й са били налице. Крумова е изпълнявала условията за възраст и сбор от осигурителен стаж и възраст. Съгласно чл. 94, ал. 2 предл. първо КСО пенсиите за осигурителен стаж и възраст на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1-4 и 6 и чл. 4а КСО се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването по българското законодателство, съответно прекратяване на трудова дейност по законодателството на държава, с която се прилага международен договор в областта на социалната сигурност, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването. С решение от 05.11.2014 г. по дело № С-103/2013 г. Съдът на Европейския съюз е приел, че чл. 49 ДФЕС не допуска разпоредба на държава членка като чл. 94 КСО, според която условие за отпускане на пенсия за старост е предварителното прекратяване на осигуряването във връзка с упражнявана в друга държава членка дейност. Съгласно чл. 633 ГПК решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. Възприемайки тълкуването на относимите за спора материалноправни разпоредби, фактът на несвоевременното недеклариране на обстоятелствата, свързани с непрекратено осигуряване от страна на Виолета Крумова Колева, от гр. Велинград не може да бъде квалифициран като недобросъвестно поведение и законосъобразно административният съд е отменил оспорените актове на органите на НОИ. Отчитайки изхода на спора, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие № 017142/2014 г.) възлизат на сумата от 450,00 лева. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение