Решение № 13383 от 2.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7490/2018 г.

Решение № 13383 от 2.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7490/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на юрисконсулти С. П. и В. Атанасова, в качеството им на процесуални представители на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията срещу решение № 4707 от 12.04.2018 г. по адм. дело № 954 по описа за 2018 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. С него по жалба на "Е. Ю." ЕАД е отменено решение № 584/23.11.2017 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), с което на основание чл. 62, ал. 2 АПК, е поправена очевидна фактическа грешка (ОФГ) в т. 1 от Приложение 2 "Размер, срокове и начин за заплащане на таксите" от разрешение № 01251/18.09.2008 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа от неподвижната радиослужба от вида "точка към точка", издадено на "ЕВН Б. Е." АД (с решение № 404/27.07.2017 г. изменено на: "Е. Ю." ЕАД), съгласно приложението към това решение.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне жалбата на търговското дружество, както и присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба - "Е. Ю." ЕАД оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК от процесуалния си представител юрисконсулт Щ. Радев. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, ІІ колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

По делото няма спор, че на 18.09.2008 г. КРС е издала на "ЕВН Б. Е." АД, разрешение № 01251 за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа от неподвижната радиослужба от вида "точка към точка". Неразделна част от това разрешение са:

1. Условия за осъществяване на електронни съобщения;

2. Приложение 1 – Технически параметри на електронната съобщителна мрежа и

3. Приложение 2 – Размер, срокове и начин на заплащане на таксите.

По делото е установено, че с решение № 1131/15.12.2011 г. на КРС е: изменена таблицата на Приложение 1 към разрешение № 01251/18.09.2008 г. като се заличават 12 радиорелейни участъка с конкретни идентификационни номера, подробно изброени. Изменена е също таблицата на Приложение 1 към това разрешение като се изменят техническите параметри на един радиорелеен участък с идентификационен номер 7734. Допълнена е таблицата на Приложение 1 към него като се добавят два нови радиорелейни участъка с позиции 7670 и 7671. С това решение е изменено и Приложение 2 към разрешението от 18.09.2008 г. В т. 1 от това Приложение 2 към същото решение е посочено, че предприятието дължи на комисията годишна такса за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3 и чл. 7, ал. 4 от Тарифата за таксите, които се събират от КРС за 2011 г. по Закона за електронните съобщения (ЗЕС), в размер на 225 279, 47 лв. годишно.

Съдът е установил също, че с решение № 404/27.07.2017 г. на КРС е изменено и допълнено разрешението от 18.09.2008 г. като е изменено наименованието на дружеството от "ЕВН Б. Е." АД на "Е. Ю." ЕАД, изменена е и таксата по т. 1 от Приложение 2 на 241 494, 59 лева годишно. Изготвена е справка към редовното заседание на КРС от 23.11.2017 г., за актуалните задължения на операторите към 20.11.2017 г. вкл., в която е посочено, че жалбоподателят дължи доплащане за такса за РЧС за периода от 15.12.2011 г. до 22.11.2017 г. в размер на 16 629, 19 лева.

С решение № 584/23.11.2017 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), а именно процесното, на основание чл. 62, ал. 2 от АПК, е поправена очевидна фактическа грешка (ОФГ) в т. 1 от Приложение 2 "Размер, срокове и начин за заплащане на таксите" от разрешение № 01251/18.09.2008 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа от неподвижната радиослужба от вида "точка към точка", издадено на "ЕВН Б. Е.", сега "Е. Ю." ЕАД. В т. 1 от Приложение 2 към това решение е посочено, че предприятието дължи на комисията годишна такса за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3 и чл. 7, ал. 4 от Тарифата за таксите, които се събират от КРС за 2011 г. по Закона за електронните съобщения (ЗЕС), в конкретно посочени размери и периоди.

Настоящият съдебен петчленен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Основният спорен момент по делото е бил дали с оспорения пред първоинстанционния съд административен акт законосъобразно е допусната поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 62, ал. 2, изр. първо от АПК. За да се обоснове съдът е обсъдил правомощията на КРС да издава, изменя допълва, прехвърля, спира, прекратява или отнема разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, поради което правилно е приел, че този административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 30, т. 10 от ЗЕС. Освен това съдът е обсъдил и разпоредбата от АПК, която урежда реда за поправяне на допусната очевидна фактическа грешка. Изрично е акцентирал, че "процесуалната възможност за изменение на влезли в сила актове на администрацията, поради допусната очевидна фактическа грешка е изключение от общото правило за стабилитет на административните актове и поради това тя следва да се прилага ограничително - само когато са налице законовите основания за това. По правило тези грешки са формални и не засягат същността на властническото волеизявление, но могат да предизвикат неяснота и трудности при изпълнение на акта, което обективно налага извършването на поправката. Поправянето на ОФГ обаче предполага разкриване на тази вече формирана воля, а не изменение на разрешението на конкретния случай".

Като се е позовал на тези две основни съображения относно съдържанието на ОФГ и на реда за поправянето й, съдът правилно се е обосновал с приетото от административния орган в мотивите на процесното решение на КРС. В тях изрично е посочено, че с решението от 15.12.2011 г. е изменено разрешението от 18.09.2008 г., таблицата към Приложение 1, с което отпадат 12 РРУ, в т. ч. и РРУ с идентификационен номер 7203. Същевременно РРУ с идентификационен номер 7203 е бил двойка с РРУ номер 7705, като при отпадането на РРУ номер 7203, оставащият номер 7705 не е включен при изчисляване на таксата по т. 1 в Приложение 2. Съдът е отчел, че неправилно административният орган е приел, че е налице ОФГ при изчисляване на таксите, понеже се изменя размера на годишната такса на дружеството. И това е така, понеже липсва разминаване между изразената воля на органа в мотивите и действителната му воля, тъй като при изчисляване на таксата в решението му от 15.12.2011 г. не е включен РРУ номер 7705. Така с аргумент, че е налице ОФГ се създават финансови задължения за такси при формиране на воля за това при различна фактическа обстановка. Също така правилно първоинстанционния съд е приел, че с обжалваното решение на КРС е променена и годишната такса определена в т. 1 от Приложение 2 към решение № 404/27.07.2017 г. от 241 494, 59 лв. годишно на 244 294, 64 лв. годишно, за което няма изложени мотиви.

Единственото касационно възражение е насочено към неправилната преценка на съда относно наличието или не на ОФГ, което е обосновало извод за незаконосъобразност на обжалваното решение на КРС. Н. съдебен състав изцяло приема изложените по-горе съображения на първоинстанционния съд по повод този основен спорен въпрос. ОБжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 от АПК и чл. 144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300. 00 лв.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, ІІ колегия, петчленен състав