Решение № 7843 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3570/2013 г.

ВАСПетчленен състав06.06.2013 г.докладчик т Милка Панчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 480 от 11.01.2013 г., постановено по адм. дело № 6773/2012 г. по описа на Върховния административен съд. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 7843 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3570/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 480 от 11.01.2013 г., постановено по адм. дело № 6773/2012 г., Върховният административен съд, шесто отделение, е отхвърлил жалбата на Лина Велинова Петкова от гр. София срещу заповед № РД-22-35 от 27.03.2012 г. на министъра на здравеопазването. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от пълномощника на Лина Велинова Петкова, представлявана от настойника си Росица Исаева Георгиева, чрез упълномощения адв. Мая Цветковска. В същата се прави оплакване, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Ответникът по касационната жалба - министърът на здравеопазването - чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт Стела Здравкова, с писмено становище оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение тричленният състав на Върховният административен съд, шесто отделение, е отхвърлил жалбата на Лина Велинова Петкова от гр. София срещу заповед № РД-22-35 от 27.03.2012 г. на министъра на здравеопазването. С посочената заповед последният е отказал на Лина Велинова Петкова от гр. София с диагноза: хронично вегетативно състояние - будна кома, поисканото заплащане за сметка на бюджета на Министерството на здравеопазването в размер на 95 500 евро за извършване на изследвания и лечение - трансплантация на автоложни стволови клетки в лечебното заведение Клиника за възстановителна интервенционална неврология и терапия "Нейровита" - гр. Москва, държава Русия, съобразно оферта от 20.01.2012 г. на Застрахователна компания "Практика". Като мотиви за отказа административният орган е посочил, че: 1) описаните методи не били утвърдени в световната практика за лечение на хронично вегетативно състояние - будна кома, и 2) съчетанието на мозъчна исхемия, тежка мозъчна атрофия и хидроцефалия при болната е трайно и необратимо. Посочено е, че би могло да се допусне хипотетично, че след продължителна активна рехабилитация ще настъпи минимално частично възстановяване на някои отделни мозъчни функции, но не и на съзнанието. Тричленният състав е описал подробно установената фактическа обстановка по спора и събраните по делото доказателства, след което е пристъпил към обосновка на изводите. Изложени са мотиви, че административният орган прецизно е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, постановеният отказ е мотивиран и не противоречи на материалноправните разпоредби, и на целта на закона. Приел е, че с протокол № 14 от 20.02.2012 г. на КЛЧ консилиум в състав: проф. д-р Параскева Стаменова, дмн доц. д-р Милена Миланова и доц. д-р Иван Стайков са изготвили становище изх. № 1136 от 27.02.2012 г. Лекарите са констатирали, че болната е в хронично вегетативно състояние - будна кома, продължила повече от 4-5 месеца, при която има минимална мозъчна дейност, с която се осъществява спонтанно дишане, но отсъства съзнание. Изрично са отразили, че съчетанието на мозъчна исхемия, тежка мозъчна атрофия и хидроцефалия при болната е трайно и необратимо. Допускат хипотетично, че след продължителна активна рехабилитация ще настъпи минимално частично възстановяване на някои отделни мозъчни функции, но не и на съзнанието. Съдът е кредитирал и становището на Комисията за лечение в чужбина, според което всички предложени изследвания в клиника "Нейровита" биха могли да се извършат в България. По отношение на предложената трансплантация на автоложни стволови клетки от периферна кръв съдът е счел, че този метод не е утвърден в световната практика за лечение на хронично вегетативно състояние. Още повече, че от клиника "Нейровита" не гарантирали ефект от лечението поради тежкото изходно състояние на пациентката. В заключение в експертното становище е казано, че по тези причини Профилната комисия по неврология не може да препоръча провеждане на лечение с трансплантация на стволови клетки. По съображения в този смисъл съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея. Така постановеното решение е правилно. По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд. На база на изслушаните две съдебно-медицински експертизи и събраните по делото доказателства тричленният състав е приел становището на вещото лице, че клетъчната терапия при заболявания на централната нервна система не е приета като лечебен метод на територията и на Руската федерация. Също така правилно е приел, отново кредитирайки заключението на експерта, че няма сигурни данни за ефективност на лечението със стволови клетки при пациенти с будна кома, хронично вегетативно състояние с различна причина. Основното оплакване, което се поддържа в касационната жалба, е за допуснато от съда процесуално нарушение, тъй като не е анализирал и взел предвид обстоятелството, че административният орган е издал отказа си при неизяснена фактическа обстановка - въз основа на становище на МЗ на Руската федерация от 2005 г., без да е положил необходимата грижа да проучи актуалното състояние на развитието на научните търсения в Русия след това. Направените оплаквания са неоснователни. Видно от административната преписка по издадения отказ, както и от събраните по делото доказателства, посоченият документ не е послужил за формиране мотивите за отказа на министъра. По делото са събрани данни относно актуалното състояние на българската и световна медицинска наука и практика към 2012 г. В касационната жалба се твърди, че липсвало нормативна регламентация на процеса на утвърждаване на методите за лечение въобще, както и на определянето им за такива в рамките на процедурите пред Комисията за лечение в чужбина. Съгласно изискването на чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба 12 от 2011 г. става дума за анализ относно възможността за това състояние да се прилагат утвърдени в световната практика методи и то с доказана ефективност на лечението, тъй като то не се лекува у нас. Тази разпоредба на подзаконовия нормативен акт е продължение на установеното с чл. 79 от Закона за здравето правило, според което медицинската помощ в България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. След като пациентите се ползват с така посочената законова гаранция, че оказваната им в страната помощ ще бъде обоснована на утвърдени методи, а това означава изпробвани, проучени и резултатни от гледна точка на науката и практиката, а не на все още експериментални такива, то в продължение на тази гаранция държавата може да финансира лечението на гражданите си в чужбина отново само за утвърдени в световен мащаб методи на лечение. Както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, съществено обстоятелство в случая е установеното от вещото лице, че от колектива на клиника "Нейровита" - гр. Москва няма публикации за резултати от лечението със стволови клетки на неврологични заболявания в нито едно от водещите специализирани европейски или американски списания. Такива се съдържат само в руско списание и в монография на собственото издателство на клиниката. Тричленният състав е направил преценка дали използването на хемопоетични стволови клетки извън клиничната хематология и онкологията и то при точно утвърдени в световен мащаб нозологични единици на базата на солиден клиничен опит и безспорни резултати, е утвърден или експериментален метод и правилно е приел, че събраните по делото доказателства не установяват, че предлаганият в клиника "Нейровита" - гр. Москва, лечебен метод е утвърден. Категорично е установено, че до този момент няма научни доказателства за положителен лечебен резултат от трансплантация на автоложни стволови клетки от периферна връв при неврологични заболявания. Използването на хемопоетични стволови клетки не е утвърден в световната медицинска практика за лечение на хронично вегетативно състояние. От приложения отговор на клиника "Нейровита" - гр. Москва е видно, че не се гарантира лечебен ефект, дори степенно подобрение поради тежкото изходно състояние на пациентката. Освен това има изисквания при постъпването пациента да няма възпалителни, инфекциозни заболявания и най-вече гърчова активност. В случая точно продължителната гърчова активност е основният предполагаем фактор за продължителната мозъчна аноксия и последващо развитие на хроничното вегетативно състояние. Съгласно заключението на вещото лице, лечението, предложено от Министерството на здравеопазването в "Специализирана болница за рехабилитация - ЯСЕН" - гр. Банкя, след стабилизиране на жизнените функции, е адекватно, отговаря на медицинските стандарти и добрата медицинска практика в световен мащаб. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, което като правилно, постановено в съответствие с материалния закон, при спазване на процесуалните правила и е обосновано. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,

Цитирани разпоредби

2