Решение № 7444 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2138/2014 г.
ВАСIII отделение03.06.2014 г.докладчик т Ваня Пунева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1176 от 25.11.2013 г. по адм. д. № 920/2013 г. по описа на Административен съд - София област. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 7444 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2138/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 32 от ЗА и чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Долна баня, представляван от председателя Лиляна Драганова, срещу решение № 1176 от 25.11.2013 г. по адм. д. № 920/2013 г. по описа на Административен съд - София-област. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради това, че е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Също така се твърди и недопустимост на решението поради това, че съдът се е произнесъл извън рамките на предявения иск, както и че съдът е разгледал и се е произнесъл по недопустимо оспорване поради това, че Областният управител няма правен интерес от оспорването. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна - Областният управител на Софийска област, не изразява становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор на Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира същата за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: С посоченото решение съдът, в производството по чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията и чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА, е отменил по оспорване на Областния управител на Софийска област, обективирано в заповед № ОС-47 от 21.08.2013 г., решение № 97, взето по протокол № 15 от 30.07.2013 г. на Общински съвет - Долна баня, с което се дава съгласие общинско предприятие "Озеленяване и благоустройство" от второстепенен разпоредител с бюджетни кредити да премине в дейност 622 "Озеленяване към бюджета на община Долна баня", както и да бъдат добавени 12 броя щатни работници - озеленители в щатната численост на община Долна баня и един брой старши експерт. За да постанови решението си съдът е приел, че оспорваното решение на ОбС е постановено при допуснати нарушения в хода на административното производство, липса на конкретни мотиви за взетото решение, липса на правно основание за взетото решение и допуснато нарушение на Закона за общинската собственост и правилника за дейността на общинското предприятие, които нарушения водят до незаконосъобразност на оспореното решение на Общински съвет - Долна баня. Постановеното решение е правилно. Съдът е постановил законосъобразно решение, като за изведените заключения подробно се е мотивирал. В касационната жалба са приповторени част от изложените мотиви от Общински съвет - Долна баня против оспорването на Областния управител пред първата инстанция относно правния интерес на оспорващия, по които съдът подробно и мотивирано се е произнесъл, поради и което настоящата инстанция, считайки ги за правилни, не намира за нужно да ги приповтаря. Настоящият състав не споделя посоченото в касационната жалба, че първоинстанционния съд се е произнесъл извън рамките на сезирането по подадената жалба от областния управител на Софийска област. Това е така поради факта, че изложеното от административния съд в обжалваното решение кореспондира с направените в жалбата възражения от областния управител. Правилен е изводът на съда, че в настоящия случай е приложима нормата на чл. 52 от ЗОбС, където е посочено, че общинското предприятие е специализирано звено на общината за изпълнение на местни дейности и услуги, финансирани от общинския бюджет, а в ал. 5 на същия член в приложимата редакцията към момента на издаването на решението е посочено, че общинското предприятие е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. Именно поради това общинско предприятие aОзеленяване и благоустройствоo не е самостоятелно юридическо лице, а е част от общинската администрация, то е специализирано звено на общината за изпълнение на дейности свързани с общинския бюджет. Също така съгласно чл. 52, ал. 2 от ЗОбС общинското предприятие се създава, преобразува и закрива с решение на общинския съвет, а както правилно съдът е посочил, общинският съвет не е взел решение за преобразуване или закриване на общинското предприятие, съгласно правомощията си, които има по силата на закона, от където и следва, че няма правно основание за преминаване на общинското предприятие към бюджета на общината. Настоящата инстанция споделя изводът на административния съд, че оспореното решение на Общински съвет - Долна баня е постановено при нарушение на изискванията на чл. 49, ал. 4 и ал. 5 от Правилника за организация и дейност на общинския съвет, а именно - не е била налице причина за включване на проекта на решението в неотложните въпроси в дневния ред на заседанието на 30.07.2013 г., също така има и допуснати нарушения в хода на административното производство по отношение на горецитирания правилник, които нарушения са довели до немотивираност на гласуваното решение. Това се подкрепя и от факта, че нито в оспореното решение, нито в административната преписка се съдържат мотиви, от които да е видно какво налага преструктурирането на общинското предприятие. Правилно в обжалваното решение е посочено, че посоченото като мотив намаляване на административните разходи не е обосновано и не е подкрепено с финансови разчети, на което основание да се извърши проверка дали действително по този начин ще се намаляват разходите. Предвид отсъствието на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, решението като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано следва да остане в сила, а жалбата се отхвърли. С оглед изходът на спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 45 ЗМСМА
- чл. 52