Решение № 942 от 21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2784/2018 г.

Решение № 942 от 21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2784/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Н. Дишков е подал касационна жалба срещу решение № 11/3.01.2018 г. по адм. дело № 2662/2017 г. по описа на Административния съд - Бургас, с което са били отхвърлени предявените от него срещу Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Бургас искове, общо за сумата 8684, 61 лева, от които 7000 лева главница и 1684,64 лева изтекла лихва, за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени от отмененото наказателно постановление № 991/03.10.2013 г. на началника на Районна полицейско управление-Поморие и от наказателно постановление на началника на сектор "Пътна полиция" при Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Бургас, ведно със законната лихва от датата на исковата молба. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявения иск и се присъдят разноски. Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Бургас е поискала отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Н. Дишков, с която срещу Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Бургас са предявени искове, както следва: за сумата 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от отмененото наказателно постановление № 991/03.10.2013 г. на началника на Районна полицейско управление-Поморие, ведно с изтеклата за периода 30.04.2015 г. -12.09.2017 г. законна лихва върху главницата в размер на 1206, 94 лева и законната лихва от предявяването на иска; за сумата 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от отмененото от съда наказателно постановление № 388/02.08.2013 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Бургас, ведно с изтеклата за периода 8.05.2015 г. -12.09.2017 г. законна лихва в размер на 478, 15 лева и законната лихва от предявяването на иска. Административният съд установил, че с наказателно постановление № 388/02.08.2013 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Бургас, на Н. Дишков било наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗДвП и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗДвП - глоба в размер на 10 лева. Наказателното постановление било обжалвано от Н. Дишев пред Районния съд-Бургас, който го отменил с решение № 485/17.04.2015 г. по НАХД № 373/2015 г. Решението не е обжалвано и влязло в сила на 8.05.2015 г. С наказателно постановление № 991/03.10.2013 г. началникът на Районно полицейско управление-Поморие наложил на Н. Дишков глоба в размер на 300 лева за нарушение по чл. 150 ЗДвП. С решение № 19/13.02.2015 г. по НАХД № 321/2014 г. по описа на Районния съд-Поморие наказателното постановление било отменено. С решение № 782/30.04.2015 г. по КНАХД № 598/2015 г. Административният съд-Бургас оставил в сила решението на районния съд. От правна страна административният съд приел, че събраните по делото доказателства не обосновавали заключение за наличието на основание за ангажиране имуществената отговорност на ответника, тъй като не било доказано настъпването на неимуществени вреди за ищеца, причинени от отменените като незаконосъобразни наказателни постановления. Обстоятелството, че майката на ищеца била притеснена при връчването на наказателните постановления, за което разказал разпитаният по делото свидетел, не означавало, че Н. Дишков е понесъл морални вреди. Освен това от представената по делото справка се установило, че в същия период на ищеца били съставени други 21 наказателни постановления, така че не можело да се счита, че именно процесните две наказателни постановления са му причинили психически дискомфорт. С тези мотиви административният съд отхвърлил като недоказани предявените от Дишков искове. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не е допуснато нарушение на материалния закон. Административният съд е направил законосъобразен извод, че от показанията на разпитания по делото свидетел не се установяват преживявания като твърдените от ищеца срам и неудобство пред негови близки и приятели, притеснение и стрес за него и семейството му. В тежест на ищеца е да докаже вида и характера на вредите, както и степента на засягане на личната му сфера в пряка и непосредствена причинна връзка с издадените незаконосъобразни административни актове. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, настъпили само по отношение на него, а не и вредите, понесени от негови близки. Единственият, ангажиран от ищеца, свидетел, е възпроизвел свой разговор с майката на ищеца, която била притеснена от връчените й наказателни постановления. Синът й не ги получил лично, тъй като по това време живеел в Карнобат. Освен тези факти свидетелят не установява негативни преживявания на ищеца, произтичащи от същия случай. В касационната жалба неоснователно се поддържа, че доказателства за настъпилите за ищеца вреди следвало да се ангажират само ако се претендират такива над обичайните. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Не е необходимо да се доказват само фактите, за които съществува установено от закон предположение. Законът за отговорността на държавата и общините за вреди, на който се основават исковите претенции, не съдържа норма, с която се създава презумпция за вреди от незаконосъобразна административна дейност. Поради това в разглеждания случай, както и в останалите искови производства, ищецът е задължен да установи фактите, за които въвежда твърдения. При отсъствието на соченото от касационния жалбоподател основание за отмяна постановеното от административния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд