Решение № 1381 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1244/2020 г.

Решение № 1381 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1244/2020 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "ЧЕЗ Електро България" АД със седалище в гр. София, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 7835/11.12.2019 г., постановено по адм. д. № 8119/2019 г. от Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № Ж- 285 от 13.06.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията) и на КЕВР са присъдени разноски. Касаторът твърди, че решението е недопустимо и неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че "Антемос" ЕООД не е негов клиент и не може да има качеството жалбоподател, поради което административното и съдебното производство са недопустими. Изтъква, че съдът неправилно преценил материалните права на страните по спора и не отчел, че собственикът на обекта и съответно клиент на дружеството – Изпълнителна агенция "Военни клубове и военнопочивно дело" има неплатени задължения в размер над 10000 лв. По тези съображения, подробно развити в касационната жалба, се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата до КЕВР. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба, излага доводи за нейната неоснователност и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна – "Антемос" ЕООД не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Върховният административен съд, състав на трето отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на "ЧЕЗ Електро България" срещу решение № Ж-285 от 13.06.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, взето на основание чл. 22, ал. 1 вр. ал. 5 от Закона за енергетиката и чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, с което са дадени на "ЧЕЗ Електро България" АД следните задължителни указания: в 7-дневен срок да предложи договор за продажба на електрическа енергия на "Антемос" ЕООД и в нов 7-дневен срок след изпълнение да уведоми комисията. Производството пред КЕВР е започнало по жалба от 04.10.2018 г. на "Антемос" ЕООД чрез упълномощен представител - изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно почивно дело", с твърдения, че ЧЕЗ не сключва договор за продажба на електрическа енергия за небитови нужди за обект "Заведение" в гр. Благоевград. Не е било спорно, а са представени и доказателства, че обектът е държавна собственост, предоставен за стопанисване на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно почивно дело". Причината за отказа за сключване на договор, която е изложена и в жалбата до съда, е наличието на просрочени задължения за потребена електрическа енергия на предишен наемател на обекта. Не е спорно и е установено от представения договор, че Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно почивно дело" е предоставила декларация - съгласие за сключването на договора с предишния наемател и за ангажиране на солидарна отговорност спрямо него при неплатени задължения. Съдът е обсъдил подробно твърденията на всяко от страните по спора. При тази фактическа обстановка, съдът е приел, че основанията за издаване на отказ от започване на продажба на електрическа енергия са изчерпателно изброени в чл. 9 от ОУ, като между тях не се съдържа хипотезата за издаване на такъв при наличие на задължения у предишен клиент, по които е налице солидарна отговорност, поради което отказът на ответника да сключи договор с "Антемос" ЕООД се явява неоснователен. Поради това жалбата е била отхвърлена. Касационната жалба е неснователна. Съдът е изпълнил процесуалното си задължение за проверка на акта на всички основания по чл. 146 от АПК, а и доказателствената тежест е разпределил правилно. В тази връзка правилно е проведено събирането на доказателства съобразно чл. 170, ал. 1 АПК, с оглед задължението на административния орган да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Касаторът не е поискал събиране на нови доказателства в съдебното производство, а и спор относно фактите няма. Спорът е правен и касае законосъобразността на отказа на ЧЕЗ да сключи договор за продажба на електрическа енергия с нов клиент – наемател на обект, за който са натрупани неплатени задължения от предходен потребител на електрическа енергия. В случая изводите на съдебния състав са направени след съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а в съответствие с чл. 172 а, ал. 2 от АПК решението съдържа обосновани съображения в подкрепа на направените изводи. Несъгласието с мотивите на съда не обуславя неправилност на съдебния акт. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 Закона за енергетиката /ЗЕ/ регулаторният орган разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон. Редът за разглеждане на жалбите е този, предвиден в Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, като в чл. 142, ал. 1, т. 1 е посочено, че КЕВР разглежда жалби на ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, свързани с изпълнението на задълженията им по Закона за енергетиката. Съгласно чл. 4, ал. 4 от Общите условия на ЧЕЗ за продажба на електрическа енергия, потребител на електрическа енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, както и лице на издръжка на държавния или общинския бюджет, което купува електрическа енергия за стопански и/или обществени нужди за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство. В чл. 9 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро България" АД са изброени основанията, при които продавачът отказва започване на продажба на електрическа енергия и наличието на неплатени сметки за потребена електроенергия от предходен потребител за същия обект не е сред тях. Действително, съгласно чл. 123, ал. 1 ЗЕ електроснабдителното дружество има право да преустанови временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия, но това касае текущи потребители на електроенергия за определен обект. Последващи такива за същия обект не могат да бъдат лишавани от електроснабдяване по съображения за наличие на гражданскоправен спор между доставчика и предходния потребител. Посоченият гражданскоправен спор следва да бъде разрешен по предвидения в закона гражданско правен ред. При тази правна уредба и при липса на твърдяните от касатора нарушения, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съобразно чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, за производството по настоящото дело следва да бъдат определени разноски в размер на 100 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, трето отделение