Решение № 3664 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14986/2018 г.

Решение № 3664 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14986/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Р. Шейтанов с адрес в [населено място] чрез адвокат Л. Панайотова от САК срещу решение № 5978 от 19.10.2018 г. на Административен съд София град по адм. дело № 1965/2018 г. С него се отхвърля жалба на Р. Шейтанов против решение № РД-Е112-5/16.01.2018 г. на управителя на Националната здравно осигурителна каса /НЗОК/. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, управителят на НЗОК чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на управителя на НЗОК. С него на основание чл. 19, ал. 7, т. 2 от Закона за здравното осигуряване/ЗЗО/ във връзка с прилагане на чл. 20 от Регламент ЕО № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, и във връзка с решение на комисията в ЦУ на НЗОК за разглеждане на искания за издаване на разрешения за лечение извън държавата членка по пребиваване /формуляр S2 отразено в протокол № Е 112-04-02/11.01.2018 г. е отказано издаване на предварително разрешение за лечение извън държавата - членка по пребиваване, заплащано от НЗОК формуляр S2 на задължително осигурено по българското законодателство лице Р. Шейтанов с постоянен адрес в [населено място]. Решението е издадено по повод искане за издаване на разрешение за лечение в чужбина в лечебно заведение на територията на Кралство Белгия от Р. Шейтанов, който е с диагноза [диагноза]. Искането е било придружено с епикриза от УМБАЛ "Света Марина" гр. Плевен за стационарен престой в периода 17.09.2017 г. - 20.09.2017 г., като е взето решение на онкологичната комисия за осъществяване на ендокринна терапия и диспансерно наблюдение в КОЦ Враца. След получаване на заявлението цялата преписка е изпратена на националния консултант по урология и до председателя на дружеството по урология за становища във връзка с възможностите за лечение на територията на Република България. Становищата са във връзка с преценката дали са налице критериите за получаване на разрешение съгласно критериите на регламент ЕО 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност. Становището на националния консултант по урология е, че поради прием на лекарствен продукт не може точно да се определи риска от прогресия на заболяването според реалната стойност на важен параметър PSA в момента на диагнозата на тумора, а от там и определяне на метода на лечение. Относно лечението в чужбина е изразено несъгласие, че лечението извън страната е по-добро от това, което може да бъде предложено в България, като са посочени три болнични заведения в България. Становището на председателя на урологичното дружество е, че в България може да се извърши процедурата и за лечението, което е предложено в чужбина, не е необходимо издаване на разрешение. При тези становища е изведен извод, че не са налице предпоставките, предвидени в регламент ЕО 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета тъй като лечението може да бъде осъществено и в страната, поради което е постановен отказ. Това решение е обжалвано пред съда с възражения за незаконосъобразност и искане за отмяната му. Поддържа се, че по мнение и препоръка на опериращия го лекар в Плевен е подал заявление за разрешение за лечение в чужбина. Поддържа, че лечението в чужбина е извършено в условията на спешност и в болницата са му направени едновременно три операции. Също така, че мнението на националния консултант и председателя на урологичното дружество е по документи, без преглед, поради което нямат лично впечатление от нуждата от лечение. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. От заключение на експертизата приел, че в България има условия за извършване на лечението, което е извършено в чужбина със същото научно-технологично ниво, поради което не е налице необходимост от издаване на разрешение за лечение в чужбина. Решението е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Обжалваното решение на управителя на НЗОК е издадено на основание чл. 19, ал. 7, т. 2 от ЗЗО, според която управителят на НЗОК организира и ръководи оперативно дейността на НЗОК в съответствие със закона, правилника за устройството и дейността на НЗОК и решенията на надзорния съвет. Същото е издадено и на основание чл. 20 от Регламент ЕО 883/2004 на ЕП и Съвета от 29.04.2004 г. за координиране на системите на социална сигурност. Според чл. 20, ал. 2 осигурено лице, което е получило разрешение от компетентната институция да замине за друга държава членка с цел получаване подходящо за състоянието му лечение, получава обезщетенията в натура, предоставени от името на компетентната институция, от институцията по мястото на престоя, в съответствие с разпоредбите на прилаганото от нея законодателство като на осигурено съгласно посоченото законодателство лице. Разрешението се дава, когато въпросното лечение е сред обезщетенията, предвидени в законодателството в държавата членка, в която пребивава съответното лице и в която то не може да получи това лечение в срока, който е оправдан от медицинска гледна точка, като се вземе предвид неговото текущо здравословно състояние и вероятното развитие на неговото заболяване. Материалните предпоставки за издаване на разрешението за лечение в чужбина са невъзможност да се получи адекватно лечение в България в срока оправдан от медицинска гледна точка, преценка на текущото здравословно състояние и вероятното развитие на заболяването. В настоящия случай националния консултант по урология не е отговорил налице ли са тези предпоставки, а всъщност е посочил, че не е възможно да се определят параметрите на важните показатели, а и от там да се определи метода на лечение, нито е възможно да се определи риска от прогресия на заболяването. В заключението на експертизата вещото лице е посочил, че "оставам с впечатлението от обстойно проучената документация, че пациентът в България е бил в процес на динамично проследяване, лечение и взимане на решение от компетентните здравни власти за най-доброто за неговото здравословно състояние. Навярно след повторно разглеждане от онкодиспансера на пълната документация след указания проследяващ период от два месеца е щяло да се стигне до насочване към компетентна сертифицирана клиника в България за извършване на този вид оперативна интервенция. Там със сигурност бих потвърдил, че има такава възможност и в тази връзка се присъединявам към професор Салтиров". Заключението в този вид не е отговорило на поставените задачи относно здравословното състояние на Шейтанов към момента на заявлението за получаване на разрешението за лечение в чужбина и след това. Това състояние не е определено/дефинирано/ по никакъв начин във връзка с лечението му какви методи на лечение предстоят като възможни в какви срокове и в кои лечебни заведения. Не е направена и прогноза за развитие на заболяването и лечението му. Не са посочени никакви срокове, които да отговарят технологично на изискванията и лечението по принцип и с оглед на конкретния случай. Констатациите, че това лечение може да се извърши в България, са изводи по принцип, оперативно лечение не е било предлагано на жалбоподателя, нито му е правена прогноза за лечение, по вид и метод, нито е бил насочен към конкретно лечебно заведение. Поради това становищата на експертите в административното производство са неотносими към материалните предпоставки по чл. 20 от Регламент ЕО883/2004 г. на ЕП и Съвета за координиране на системите за социална сигурност. Предвид изложеното, решението на управителя на НЗОК е издадено при нарушение на административнопроизводствените правила, като не са изследвани материалните предпоставки за издаване на разрешение за лечение в чужбина. Това нарушение на административнопроизводствените правила е довело и до нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Решението на съда е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано на събраните по делото доказателства - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде отменено. Тъй като не се налага събирането на доказателства следва да бъде постановено решение по съществото на спора, с което решението на управителя на НЗОК следва да бъде отменено и делото, изпратено като преписка за разрешаване на въпроса по същество при съобразяване на мотивите на настоящето решение по тълкуването и прилагането на закона. При този изход на делото на касатора се дължат разноските за двете инстанции в размер на 420 лева, доказани като платени и поискани своевременно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, ВАС шесто отделение