Решение № 7699 от 31.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3026/2012 г.

Решение № 7699 от 31.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3026/2012 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Йордан Димитров Цветин и Рисимка Кирилова Цветина, двамата от гр. Симитли против решение № 42 от 12.01.2012 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. дело № 573/2011 г., с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № ДК-02-ЮЗР-166/13.05.2011 г. на началника на РДНСК - Югозападен район, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Битова сграда и гараж", "Стопанска и битова сграда" и "Масивна ограда", находящ се в ПИ № 211006/образуван като част от имот № 211022/ по КВС, м. "Оранска мездра", землище на гр. Симитли. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се иска отмяната му и постановяване на друго по същество за отмяна на заповедта. Ответникът не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима в частта против решението по жалбата срещу заповедта за премахване на двете сгради, които са строежи от V категория и за недопустима в другата й част - против решението по жалбата срещу заповедта за премахване на масивната ограда, която е строеж от VI категория, съгласно чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ и в тази част решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 215, ал. 7 ЗУТ. Разгледана по същество в допустимата й част касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна, а строежите за нетърпими по смисъла на § 16 ПР на ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че двете сгради, чието премахване е разпоредено с оспорената заповед, са извършени от касаторите в земеделски имот, за който не е процедиран подробен устройствен план и без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, което ги квалифицира като незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. За узаконяването на тези сгради по реда на § 184 ПЗР на ЗИД ЗУТ има влязъл в сила мълчалив отказ. Той се счита за постановен с изтичането на сроковете за произнасяне по заявленията за узаконяване подадени от Йордан Цветин на 17.12.2003 г. и на 26.01.2004 г. Постановеният последващ изричен отказ от главния архитект на общината от 27.03.2008 г. по заявление за узаконяване от 5.02.2008 г. е недопустим на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК вр. чл. 213 ЗУТ, защото вече е имало влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни /мълчалив отказ за издаване на акт за узаконяване, приравнен по силата на чл. 58, ал. 1 АПК на изричен отказ/. В този смисъл е и решението на ВАС, второ отделение по адм. дело № 2384/2010 г. Съгласно § 184, ал. 12 ПЗР на ЗИД ЗУТ строежите, за които производството по узаконяване е приключило с влязъл в сила отказ за издаване на акт за узаконяване, се премахват по реда на чл. 225 ЗУТ. Наличието на влязъл в сила отказ за узаконяване на двете процесни сгради е достатъчно основание за премахването им. Разминаванията в описанията и размерите на сградите по констативните актове и заключението на вещото лице не представляват съществени нарушения във формата на административния акт, доколкото строежите могат да бъдат индивидуализирани по приложените скици и да бъдат разграничени от останалите обекти в имота. Без правно значение е обстоятелството за собствеността върху имота, в който са изградени сградите, доколкото като адресати на заповедта за премахването им законосъобразно са посочени техните извършители. Спорен по делото е периодът на изграждане на двете сгради, който е относим при преценката за тяхната търпимост. За такъв следва да се приеме декларирания от касатора в заявленията за узаконяване и в жалба до НС от 2005 г. - "сградите са строени 1993 - 1994 г." Не следва да се кредитират декларациите приложени към заявленията за издаване на удостоверения по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, които са направени през 2010 г. след влизане в сила на отказа за издаване на акт за узаконяването. Приложените по делото удостоверения нямат обвързваща доказателствена сила за удостоверените в тях обстоятелства. При липсата на основанията по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ незаконните строежи подлежат на премахване независимо, че за тях има издадени удостоверения за търпимост. При неоснователност на касационните оплаквания обжалваното решение следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 215, т. 4 АПК Върховният административен съд, второ отделение,