Решение № 13115 от 29.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3775/2017 г.

Решение № 13115 от 29.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3775/2017 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията, със седалище град Варна, против решение № 7776/07.12.2016 година, постановено по адм. дело № 8768/2016 година на Административен съд София - град /АССГ/, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу мълчалив отказ по т. 2 от заявлението за достъп до обществена информация. Подадена е и частна жалба от Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията срещу определение № 1923/27.03.2017 година, с която е отхвърлена молбата му за изменение на решението в частта му за разноските. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Заместник - кмет на Столична община не е взел становище по касационната и частна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната и частната жалби. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решението на АССГ в оспорената част е отхвърлена жалбата на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията, със седалище град Варна, против решение №СОА16-РИ09-131/17.08.2016 година на заместник-кмет на Столична община, в частта, с която е уведомен заявителя, че "няма постъпили оплаквания от граждани поради ограничен автомобилен достъп". Първоинстанционният съд е установил, че с т. 2 от заявление вх. №СОА16-ЕВ01-104/03.07.2016 г., Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията, със седалище град Варна е поискало кмета на Столична община, достъп до предоставяне на обществена информация, представляваща приблизителния брой оплаквания през последните 10 години на собственици на имоти и/или граждани с адресна регистрация в пешеходната зона по бул. "Витоша", между кръстовищата с бул. "Патриарх Евтимий" и ул. "Алабин", поради ограничения автомобилен достъп-поотделно за периода преди и след спирането на трамваите. С оспореното решение №СОА16-РИ09-131/17.08.2016 година на заместник - кмета на СО - Е. Крусев е даден отговор на заявителя, че "няма постъпили оплаквания от граждани поради ограничен автомобилен достъп". В мотивите на решението на АССГ е прието, че решението в оспорената му част е издадено в съответствие с разпоредбите на чл. 38 и 39 от ЗДОИ, който задължават субектите по чл. 3 от закона да се произнесат с мотивирано решение в законоустановения срок по подаденото заявление за достъп до обществена информация дори и в случаите на отказ тя да бъде предоставена. Прието е също така, че с процесното решение исканата информация е предоставена в цялост, като в посочения от молителя период не са били налице оплаквания поради ограничения автомобилен достъп. Поради това е отхвърлил жалбата срещу оспореното пред него решение в тази част. Касационната инстанция счита, че оспореното решение в частта по т. 2 от заявлението е правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно компетентността на органа, издал оспореното решение, както и досежно наличие на положителен за заявителя акт, а именно, че поисканата от него обществена информация не е налице по следните съображения: Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В конкретния случай задължен субект е един от заместник - кметовете на СО, надлежно упълномощен от кмета на Общината. Поради което оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Неправилно обаче се сочи, че е налице мълчалив отказ, тъй като при наличието на последващ изричен акт, именно този акт е предмет на съдебен контрол. Правилен е извода на АССГ, че в случая е налице положителен за жалбоподателя акт, с който е предоставена исканата от него информация. Обстоятелството, че жалбоподателя е недоволен от съдържанието на предоставената му информацията, е факт, ирелевантен за правния спор. Липсата на документи, установяващи постъпили оплаквания от наличието на ограничен автомобилен достъп, представлява удовлетворяване на искането за достъп до поисканата информация, с оглед на което държавният орган по чл. 3 ЗДОИ, съхраняващ информацията или упълномощено лице, е предоставил информацията на заявителя и с това е изпълнил целта на закона да бъде дадена възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на този задължен субект. Обстоятелството, че предоставената информация е с отрицателно на искането съдържание, не променя изводите за изпълнение на задълженията на задължения субект. По частната жалба: С решението си от 07.12.2016 година АССГ е осъдил жалбоподателят да заплати на ответника разноски по делото в размер на 300 лева. В производство по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, първоинстанционният съд е приел, че в случай е налице хипотеза на отхвърляне на жалбата, поради което жалбоподателят следва да заплати на ответника направените разноски по делото, като е определил минимално възнаграждение за един адвокат за процесуалния представител на ответника. Така постановеното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. С оспореното определение жалбата на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията е отхвърлена, поради което жалбоподателят дължи направените разноски на ответника. Ирелевантно за спора е обстоятелството дали първоначално е оспорен мълчалив отказ, а впоследствие е постановен изричен такъв, тъй като предмет на съдебен контрол по делото е постановения изричен отказ. Предвид на факта, че ответника се е представлявал от юрисконсулт, правилно АССГ е присъдил на същия минималното възнаграждение за един адвокат на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който е 300 лева за една съдебна инстанция /в приложимата редакция към датата на постановяване на решението/. Предвид на изложеното определението следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски по делото пред касационната инстанция, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Столична община разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г. / и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение