Решение № 5018 от 15.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15808/2008 г.

Решение № 5018 от 15.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15808/2008 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано по касационна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 1037 от 20.10.2008 г. на Административен съд гр. Пловдив по адм. д. № 1473 по описа за 2007 г., с което по жалба на "Реджи -ГГ" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Белово, ул. "Петровия път" № 5, представлявано от управителя Екатерина Генчова Петрова, е отменен ревизионен акт (РА) № 1300243/12.06.2007 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пазарджик, потвърден с Решение № 785/15.08.2008 г. на Дирекция "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която за данъчни периоди м. 12.2002 г. и м. 02, 03, 04 и 05.2003 г. на ревизираното лице е отказан данъчен кредит общо в размер на 9 600 лв. по доставки на ЕТ "Ангел Николов-Светлана Христова" (с правоприемник "Мони Кан" ЕООД) и с което е прогласена нищожността на същия РА, в частта му за данъчни периоди м. 03 и 05.2004. относно отказан данъчен кредит съответно 2 250 и 2 760 лв. по доставки на ЕТ "Ангел Николов-Светлана Христова" (с правоприемник "Мони Кан" ЕООД) и "Ч. К. С. - 95" ЕООД. В касационната жалба се поддържа, че съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод относно реалността на доставките по 13 бр - фактури на ЕТ "Ангел Николов-Светлана Христова" с предмет "направа на горски път, сеч и извоз на дърва" , както и относно начисляването на ДДС от прекия доставчик като задължение към бюджета. Поддържа се, че в частта, с която е обявена частична нищожност на РА, съдът неправилно е преценил правната природа на ДАПВ и неправилно е тълкувал нормата на чл. 133 ДОПК. Иска се отмяна на съдебното решение, отхвърляне на жалбата против РА в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалба "Реджи - ГГ" ООД, чрез адв. Кръстев, оспорва жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирано лице против подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, а по съществото й съдът съобрази следното: 1.Относно частта на решението, с което част от РА е обявен за нищожен. В тази част съдебното решение е правилно. За данъчни периоди м. 03 и 05.2004. е отказан данъчен кредит съответно 2 250 и 2 760 лв. по доставки на ЕТ "Ангел Николов-Светлана Христова" (с правоприемник "Мони Кан" ЕООД) и "Ч. К. С. - 95" ЕООД. Съдът е съобразил издадените и влезли в сила ДАПВ № 740/30.04.2004 г. и ДАПВ № 2833/12.07.2004 г., с които на ревизираното лице е възстановен декларираният ДДС за възстановяване за тези периоди. Преди изменението на ДОПК с ДВ бр. 108/2007 г., разпоредбата на чл. 133 от същия кодекс следва да се тълкува в смисъл, че и установените с актове за прихващане и връщане права за данъчните субекти, съответстващи на задължения за данъчната администрация могат да бъдат изменяни по особения ред на раздел II на глава ХVI ДОПК. Това се налага от принципа за зачитане на стабилитета на административните актове, както правилно е приел и първоинстанционният съд. В резултат на това тълкуване, изводът за липса на материална компетентност на издателя на РА за посочените периоди е обоснован и законосъобразен. 2.Относно частта на решението, с която РА частично е отменен като незаконосъобразен. Спорът е бил за правото на данъчен кредит по 13бр. фактури с издател ЕТ "Ангел Николов-Светлана Христова" с предмет "направа на горски път, сеч и извоз на дърва". Правото е отказано поради неоткриване на доставчика на декларирания данъчен адрес и не представяне на доказателства относно реалността на доставките и счетоводното начисляване на ДДС от доставчика. За да отмени РА в тази част, първоинстанционният съд е приел, че фактическите констатации на РА в тази част са опровергани от ревизираното лице, тъй като на доставчика е издаден ДРА, с предмет данъчни периоди по ЗДДС, съвпадащи с процесните, в който не е извършена корекция на декларирания ДДС по облагаеми доставки на ревизираното лице, по които е доставчик, това било доказателство за реалността на доставките, тъй като обратното, най-малко, обосновава двоен стандарт от страна на данъчната администрация при разглеждането на едни и същи доставки. От същия ДРА била установена редовността на воденото от доставчика счетоводство, което преценено в съвкупност с приетите по делото основно и допълнително заключения на съдебно-счетоводна експертиза е доказателство и за начисляване на ДДС от доставчика по процесните фактури. С основание в касационната жалба, в тази й част, се поддържа, че данъчен ревизионен акт на доставчик, с който при ревизия на същите данъчни периоди не е коригиран декларираният от изпълнителя ДДС за внасяне по доставките, с получател - ревизираното лице, може да бъде само косвено доказателство за реалността на доставките и сам по себе си не доказва тази реалност като първа предпоставка за признаване на данъчен кредит на получателя. Подобни констатации в РА на доставчик могат да бъдат третирани само като извънсъдебно за процесния спор признание от страна на данъчната администрация относно реалността на доставките, което обаче трябва да бъде преценявано с оглед на всички събрани по конкретния спор доказателства относно посочената реалност. Още повече, че в случая липсват констатации за отразяване на процесните фактури в справки-декларации от доставчика за съответните периоди. С жалбата по административен ред са представени изисканите извлечения от счетоводни сметки 4532 за процесните периоди от счетоводството на доставчика, договори за доставка на дърва за огрев между доставчика и ревизираното лице от 8.08.2002 г. и за ползване на дървесина между Държавно лесничейство Мездра и доставчика от 17.12.2002 г., както и приходни касови ордери за плащане по част от процесните фактури. Договор за услугата "направа на горски път" не е представен. Липсват обяснения и с какви трудови и други ресурси фирмата пряк доставчик е осъществила доставките, както и всякакви доказателства в тази насока. Приетите по делото основно и допълнително заключения на съдебно-счетоводна експертиза не съдържат категорично заключение относно редовността на воденото от доставчика счетоводство. В допълнителното си заключение вещото лице изрично е записало, че не може да се провери и данъчното досие на фирмата-пряк доставчик. При тези доказателства необосновано първоинстанционният съд е приел, че реалността на доставките и счетоводното начисляване на ДДС от страна на доставчика са доказани и с това са доказани и всички предпоставки за признаване на данъчен кредит на ревизираното лице. Решението в тази част и в съответната му част за разноските следва да се отмени и вместо него в тази част - да се постанови друго, с което жалбата против посочената част на РА бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса ответникът по касационната жалба следва да заплати на касатора юрисконсултско възнаграждение по компенсация в размер на 393,96 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение