Решение № 15397 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3846/2019 г.

Решение № 15397 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3846/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на В. Райчева Атанасова, чрез адв. Тинчев, за отмяна на влязло в сила решение № 5578 от 5.10.2017 г. постановено по адм. дело № 2743/2017 г. на Административен съд София – град и потвърждаващото го Решение № 13428/5.11.2018 г. по адм. дело № 123/2018 г. на Върховния Административен съд, V отделение. Молителката поддържа, че са налице нови обстоятелства и нови доказателства от съществено значение за делото - решение № РМФ-93/24.08.2015 г. и длъжностни разписания на ЦУ на НАП, считано от 1.03.2016 г., от 1.04.2016 г. и от 1.09.2016 г. Представя доказателства - Решение № 8020 от 14.06.2018 г. по адм. дело № 11035/2017 г. на ВАС и допълнително в съдебно заседание - заповед ЗЦУ-174/17.02.2016 г. на изпълнителния директор на НАП; функционална характеристика на Инспекторат при НАП, утвърдена със заповед № 3 ЦУ-174/17.02.2016 г.; заповеди № 322/23.07.2015 г., № 402/26.08.205 г. на изпълнителния директор на НАП и заповед № 3 ЦУ-344/28.03.2016 г. на главния секретар на НАП. Моли, на основание чл. 239, т. 1 от АПК, решението да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане. Ответникът – Изпълнителният директор на Национална агенция по приходите, в писмено становище и в о. с. з. чрез пълномощника си юрк. Фенерска, оспорва искането за отмяна, като неоснователно и моли да бъде отхвърлено, като на комисията се присъди юрисконсултско възнаграждение. За да се произнесе по искането отмяна, настоящият състав на Върховния административен съд, взе предвид следното: Искането е подадено в срока по чл. 240 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. "Нови доказателства" по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В случая представените в настоящото производство писмени доказателства не са нови доказателства и не установяват нови факти и обстоятелства в смисъла на закона, посочен по-горе. Представените от молителката документи не са новооткрити и тя е могла да се снабди с тях във всеки един момент от развитието на съдебното производство, ако бе положила усилия да се снабди с тях или да изиска да бъдат представени, тъй като те са били налични преди постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Поради това не се касае за новооткрити документи, а за такива, с които страната е могла да се снабди при проявена процесуална активност от нейна страна. Отмяната на влязло в сила решение като извънреден способ за контрол не е средство за поправяне на процесуалните пропуски на страните или за проверка на правилността на съдебния акт. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или пропуски на страните. Доводът за противоречие между процесното влязло в сила решение и решение № 8020/14.06.2018 г. на ВАС е неоснователен. Двете производства се развиват по различен спорен предмет. Поради изложеното съдът приема, че решение № 8020/14.06.2018 г. на ВАС не представлява ново доказателство, установяващо нови факти и обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК и предпоставките за отмяна на атакуваното решение на основание посочения текст не са осъществени. Искането за отмяна е неоснователно и следва да се отхвърли. С оглед изложеното и направеното искане молителката следва да заплати на ответника Национална агенция по приходите сумата 100. 00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на втора колегия