Решение № 9310 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6238/2017 г.

Решение № 9310 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6238/2017 г., VI о., докладчик председателят Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 176 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС), чрез процесуалния представител юрк. Димитрова, за допълване на решение № 4638 от 28.03.2019 г. по адм. дело № 6238/2017 г. на Върховния административен съд, с което е отменено решение по т. 9. 8 от протокол № 19 от проведеното на 9.05.2017 г. заседание на СК на ВСС, с което е оставена без уважение молбата на П. Гунчев – съдия в Софийски градски съд, за назначаване на основание чл. 193, ал. 6 от ЗСВ в Апелативен съд – София, наказателна колегия, тъй като същият не отговаря на изискването на чл. 191, ал. 1, изречение 1-во, предложение 2-ро от ЗСВ. Насрещната страна - П. Гунчев, не е изразил становище по молбата за допълване. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените доводи и данните по делото, прие за установено следното: С посоченото решение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 187 и чл. 193, ал. 7 от Закона за съдебната власт, е отменено като незаконосъобразно решение по т. 9. 8 от протокол № 19 от проведеното на 9.05.2017 г. заседание на СК на ВСС, с което е оставена без уважение молбата на П. Гунчев – съдия в Софийски градски съд, за назначаване на основание чл. 193, ал. 6 от ЗСВ в Апелативен съд – София, наказателна колегия, тъй като същият не отговаря на изискването на чл. 191, ал. 1, изречение 1-во, предложение 2-ро от ЗСВ. В решение № 12 от 27.07.2018 г. на КС по конституционно дело № 1/2018 г. е посочено че "чл. 193, ал. 6 от ЗСВ не може да бъде разглеждана и оценявана по друг начин освен, като своеобразно продължение на една легитимна конкурсна процедура. Тя е предназначена да осигури законов регламент в хипотеза на попълване на част от освободените в съответния орган на съдебната власт места чрез нормиране на изрични, конкретни правила. Става дума за предварително обявен и проведен конкурс по един предвидим, справедлив и еднакъв за всички участници в него начин. " Така характеризирана и тълкувана от КС на РБ, нормата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ е дала основание на Върховен административен съд, петчленен състав в мотивите на решение № 915 от 22.01.2019 г. по адм. дело № 8592/2017 г., да приеме, че новата чл. 193, ал. 6 ЗСВ ще се прилага само за откритите и приключили конкурси след 9.08.2016 г. и то при наличието на всички задължителни предпоставки, уредени в нея. От този момент възниква и материалното право на участниците в конкурса да бъдат преместени или повишени. В § 210 от ПЗР към ЗИДЗСВ /ДВ, бр. 62 от 2016 г. в сила от 9.08.2016 г. / е предвидено, че "започналите до влизане в сила на този закон конкурсни процедури за повишаване и преместване в органите на съдебната власт се довършват по досегашните условия и ред". С този параграф се преустановява и спорът относно действието във времето на разпоредбата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ. Това означава, че след постановените решения на КС и на Петчленен състав на Върховния административен съд, решенията на колегиите на ВСС, не могат да бъдат издавани на основание чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, когато се отнасят до участници в конкурси, проведени по досегашния ред - редът до 9.08.2016 г. Издаденото решение на това основание, когато е обжалвано пред съда и делото е висящо, е незаконосъобразно като постановено в противоречие с материалния закон, поради което е отменено. След отмяна на решението на СК на ВСС, с което е оставена без уважение молбата да се назначи кандидата П. Гунчев по чл. 193, ал. 6 ЗСВ, поради това, че административното производство е инициирано от магистрата, административният орган следва да се произнесе в кратки срокове по висящата молба, с която е сезиран, в съответствие с мотивите в решението по тълкуването и прилагането на закона. Съгласно теорията и съдебната практика, допълнително решение се постановява, когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване. Предмет на допълване е съдебното решение - диспозитивът. Мотивите не са част от съдебното решение по аргумент от чл. 172а, ал. 2 АПК, поради което допълването им по реда на чл. 176 АПК е неоснователно. Чрез института на "допълване на съдебното решение" не могат да се попълват мотивите на съдебния акт, като се твърди, че решението не е напълно мотивирано. Когато говори за непроизнасяне по част от искането, кодексът визира непроизнасяне с диспозитив на съдебния акт. В постановеното от Върховния административен съд решение по отмяна на отказа за назначаване по реда на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, съдът се е произнесъл по цялото оспорване, като административният акт е отменен, поради липса на предпоставките, административният орган да разглежда подадената молба по чл. 193, ал. 6 от ЗСВ и по аргумент от § 210 от ПЗР на ЗСВ. Предвид изложеното, решението, чието допълване се иска, не е непълно. Формирана е воля по целия спорен предмет и съдът безпротиворечиво я е изразил в мотивите и диспозитива на решението. Условията за уважаване на молбата по чл. 176 от АПК, не са налице и затова искането по нея следва да бъде отхвърлено. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,