Решение № 9300 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4918/2010 г.

Решение № 9300 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4918/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Торсо трейдинг" ООД, гр. София, чрез адв. Николай Георгиев, срещу Решение № 114/28.12.2009 г. по адм. дело № 4127/2009 г. на Административен съд - София - град, Първо отделение, 18-ти състав, с което е отхвърлена жалбата и срещу Ревизионен акт /РА/ № 2000806377 от 27.02.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП - София - град, потвърден с Решение № 628/11.05.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП. Касаторът излага подробни съображения, поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - необосновано, постановено при съществени съдопроизводствени нарушения и в нарушение на материалното право, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, иска отмяната му, отмяната на атакуваните данъчни актове с произтичащите от това последици. Ответникът - директор на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, чрез процесуалният си представител юрк. Климучкова, я оспорва в съдебно заседание. Претендира потвърждаване на атакуваното съдебно решение и присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови решението си, АС е приел, че с процесния РА законосъобразно, в съответствие с чл. 65, ал. 1, т. 4 и чл. 15 ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 03.2006 г., м. 04.2006 г., м. 05.2006 г., м. 06.2006 г., м. 07.2006 г., м. 10.2006 г. и м. 03.2007 г. Съдът е съобразил, че основната дейност на ревизираното дружество за процесния период е свързана с изработване на различни видове метални и пластмасови изделия за изработването, на които се наемали подизпълнители. Изделията се изнасяли за "Монетти S. P. A." - Италия. Не се спори по делото, че "Торсо Трейдинг" ООД е сключило договори със "Свободна безмитна зона Драгоман" АД за ползване на режима на зоната с цел осъществяване на търговска дейност - внос, износ, транзит на стоки. За периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2006 г. дружеството нямало декларирани данни за извършени облагаеми доставки. Констатациите на органа по приходите, довели до промяна на резултата спрямо декларирания от дружеството за 2006 г. са, че "Торсо Трейдинг" ООД няма право на данъчен кредит за получените от него стоки или услуги, тъй като с тях са извършени само освободени доставки. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 65, ал. 1, т. 4 от ЗДДС (отм.), ревизиращият орган е извършил корекция на данъчната основа на получените доставки и ползвания от дружеството данъчен кредит за съответните периоди. Съдът е потвърдил този резултат. Не съществува спор относно извършваните от дружеството доставки през 2006 г. От фактическа страна е установено, че "Торсо Трейдинг" ООД е осъществявало своята търговска дейност на територията на "Свободна безмитна зона Драгоман" АД. Съгласно действащото законодателство през 2006 г., лицата осъществяващи дейност в свободните зони, се подчиняват на специален режим по отношение на облагането с ДДС, тъй като свободните зони не се считат за територия на страната. В конкретния случай е установено, че ревизираното дружество е продавало стоки от "Свободна безмитна зона Драгоман" АД на контрагенти извън териториалните граници на страната. Същите попадат в хипотезата на чл. 33, ал. 2, т. 1 от ЗДДС (отм.) - доставки с място на изпълнение извън територията на страната, които не представляват износ. За доставките, по които регистрираното лице е изпълнител в ЗДДС (отм.) е регламентиран ред за представяне на информация. Предвидено е в отчетните регистри и в справката-декларация да се представя информация отделно за облагаемите доставки, износа, освободените доставки. Подаването на информация за отделните видове доставки е необходима с оглед прилагане разпоредбите на ЗДДС, определящи доставките, по които лицето е получател с право на приспадане на пълен или частичен данъчен кредит или без право на данъчен кредит. Жалбоподателят сам е отразил в справките-декларации извършването само на освободени доставки за периода, като в същото време е ползвал частичен данъчен кредит за покупки на материали - винт, шайби, гайки, др. материали, транспорт, копирни услуги. Съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗДДС (отм.), регистрираното лице има право на частичен данъчен кредит за получените от него стоки или услуги по облагаеми доставки, както и от внос, когато ще се извършват с тях както облагаеми, така и освободени доставки, и при получаване на стоките или услугите не може да определи каква част от тях ще използва за извършване на облагаеми доставки и каква част - за освободени доставки. След като за процесния период "Торсо Трейдинг" ООД е извършвало само освободени доставки, то правилно е установено, че за него не възниква право на частичен данъчен кредит за получените от него стоки и услуги по облагаеми доставки. С процесния РА за м. 03.2006 г. е отказано правото на приспадане на частичен данъчен кредит, поради обстоятелството, че не са представени документи, доказващи износ по чл. 15 от ЗДДС (отм.) и чл. 12 от ППЗДДС (отм.). Установено е, че в този данъчен период е деклариран износ на метални изделия с данъчна основа в размер на 818,77 лв. Във връзка с това от ревизираното дружество са били изискани заверени копия на митнически декларации за извършен износ, както и транспортни документи. Такива не са били представени от "Торсо Трейдинг" ООД. Поради това е прието, че жалбоподателят не разполага с необходимите документи по чл. 15 от ЗДДС (отм.) и по чл. 12 от ППЗДДС (отм.). Същите констатации са направени и за м. 10.2006 г. относно деклариран износ с данъчна основа в размер на 1975.07 лв. С оглед на изложеното са установени задължения на ревизираното дружество в общ размер на 8877,78 лв., произтичащи от неправомерно ползване на данъчен кредит по доставки, за които няма право на приспадане. В хода на ревизията е било установено, че "Торсо Трейдинг" ООД е декларирал в дневника за продажби за м. 03.2007 г. извършена вътреобщностна доставка /ВОД/ на стойност 46584,54 лв. За документирането й е била издадена фактура № 0000000010/05.03.2007 г. с получател "Монетти" S. P. A. - Италия. В отговор на връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице не са били представени документи за доказване на конкретната ВОД, съгласно разпоредбите на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС, а именно - документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка. Доказателства в тази насока от страна на оспорващото дружество не са били представени и в хода на административното и съдебно производство по оспорване на РА. Предвид изложеното, след като ревизираното дружество не разполага с необходимите доказателства за извършена ВОД, правилен е извода на АССГ, че е налице хипотезата на чл. 53, ал. 3 от ЗДДС, във връзка с чл. 46 от ППЗДДС. Съгласно цитираните разпоредби, в случай, че доставчикът не се снабди с документите по ал. 2 до изтичането на календарния месец, през който данъкът по доставката е станал изискуем, ал. 1 не се прилага, т. е. счита се че доставката не е облагаема с нулева ставка, съответно са налице основания за начисляване на ДДС със ставка 20 на сто. Размерът на данъка е бил определен по реда на чл. 67, ал. 1 от ЗДДС и е в размер на 9316.91 лв. Решението е правилно. Налице са както основанията за отказ на право на приспадане на данъчен кредит по чл. 65, ал. 1, т. 4 ЗДДС (отм.) - правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията по чл. 64 или чл. 68, когато стоката или услугата се използва за извършване на освободени доставки по смисъла на чл. 33 от същия закон. Не са били представени документи, доказващи износ по чл. 15 от ЗДДС (отм.) и чл. 12 от ППЗДДС (отм.). За да докажат, че са извършили износ по чл. 15 от ЗДДС (отм.), задължените лица трябва да притежават кумулативно посочените в чл. 12 от ППЗДДС (отм.) документи, а именно: писмена митническа декларация, в която доставчикът е вписан като износител на стоките, заверена от изходно митническо учреждение по смисъла на чл. 606, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за митниците, с данъчен документ за прехвърляне на собствеността върху стоките или вещните права върху тези стоки и документ за превоза на тези стоки. В конкретния случай ревизираното дружество не е доказало, че притежава изискуемите по чл. 12 от ППЗДДС (отм.) документи, при наличието на които законодателят е приел за доказано осъществяването на износ. Предвид това ревизиращият орган е направил извод, че не е доказан осъществен износ по смисъла на чл. 15 от ЗДДС (отм.), поради което въпросните доставки следва да намерят отражение в отчетните регистри като освободени доставки, а не като износ, както е било посочено от жалбоподателя. Правилни са изводите на АССГ, че след като ревизираното дружество не разполага с необходимите доказателства за извършена ВОД е налице хипотезата на чл. 53, ал. 3 от ЗДДС, във връзка с чл. 46 от ППЗДДС. Съгласно цитираните разпоредби, в случай, че доставчикът не се снабди с документите по ал. 2 до изтичането на календарния месец, през който данъкът по доставката е станал изискуем, ал. 1 не се прилага, т. е. счита се че доставката не е облагаема с нулева ставка, съответно са налице основания за начисляване на ДДС със ставка 20 на сто. След като АССГ е стигнал до същите правни изводи, е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора ответникът Д "ОУИ" има право на направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 917 лв. (при интерес установени задължения за процесните периоди в размер на 23 352.32 лв., от които главници 18 193.35 лв. и лихви 5 158.97 лв.). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Първо "А" отделение,