Решение № 5509 от 19.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15697/2010 г.

Решение № 5509 от 19.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15697/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Поликомерс-СГ" ЕООД, срещу решение № 373 от 29.09.2010 г., постановено по адм. дело № 394 от 2010 г. по описа на Административния съд - Велико Търново. С жалбата се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решене, тъй като е постановено при неправилно прилагане на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че процесният имот се държи от дружеството на валидно основание - договор за наем, чийто срок е изтекъл, но на основание чл. 236 ЗЗД се счита за продължен за неопределен срок. Ответникът - кметът на община Велико Търново, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № РД-22-698 от 21.05.2010 г. на кмета на община Велико Търново, постановена на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС. С обжалваната административна заповед е постановено изземване по административен ред на общински недвижим имот, намиращ се в град Велико Търново, ул. "Независимост" № 18, представляващ търговски обект, който е установено, че се владее без основание от адресата на заповедта. Преценявайки законосъобразността на обжалваната административна заповед с оглед правното основание за издаването й, изложените от административния орган мотиви и доводите в жалбата, съдът е приел, че заповедта е законосъобразна. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия материален закон. От приложените към административното и съдебното производство доказателства е установено, че касационният жалбоподател е ползвал процесния имот въз основа на договор за наем от 14.12.2006 г., сключен с община Велико Търново, който е влязъл в сила от 01.12.2006 г. Страните са уговорили 3-годишен срок на действие на договора, който е изтекъл на 01.12.2009 г. След изтичането на срока дружеството е продължило да ползва търговския обект, като е заплащало на общината съответната наемна цена. На 05.02.2010 г. управителят на "Поликомерс-СГ" ЕООД е получил писмо с рег. № 53.00.601 от 03.02.2010 г. на кмета на община Велико Търново. С него жалбоподателят е уведомен, че със заповед № РД 22-145 от 02.02.2010 г. е обявен за спечелил участник "Барт-07" ЕООД в явен търг за отдаване под наем на имот - частна общинска собственост. В същото е посочено, че дружеството следва в 14-дневен срок да освободи имота и да го предаде на служители на общинската администрация. С писмото е отправена покана за доброволно освобождаване на имота. По делото е приложено и писмо с рег. № 53-00-1694 от 07.04.2010 г., с което жалбоподателят е бил поканен в едномесечен срок да освободи магазина, като последният е отказал, тъй като твърди, че ползва имота на основание наемен договор и е извършил подобрения, които не са му заплатени. Съставен е констативен протокол от 10.05.2010 г., от който е видно, че общинският имот не е освободен в посочения от общинската администрация срок. При тези установени фактически обстоятелства по делото правният извод на съда, че обжалваната административна заповед е законосъобразна, е правилен. Процесният недвижим имот е частна общинска собственост - съгласно АОС № 210 от 21.01.1997 г. Същият е установено, че се владее от адресата на заповедта без основание, тъй като уговореният между страните договор за наем е изтекъл. При тези обстоятелства са били налице материалноправните предпоставките, посочени в чл. 65, ал. 2 от ЗОбС, поради което доводът в жалбата за нарушение на закона е неоснователен. Неоснователно е позоваването на касационния жалбоподател на чл. 236 от ЗЗД, съгласно който ако след изтичане на наемния срок използването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок. Подробните мотивите на първоинстанционния съд в тази насока са правилни и се споделят напълно от касационната инстанция. Цитираната разпоредба не е приложима за прекратяване на срочния наемен договор, сключен между страните. Заплащането на наемната цена след изтичането на срока на договора следва да се преценява като заплащане на обезщетение в размер на наемната цена до опразване на имота. С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице поддържаните в касационната жалба отменителни основания. Решението на Административния съд - Велико Търново, е правилно и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,