Решение № 15095 от 7.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1570/2020 г.

Решение № 15095 от 7.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1570/2020 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на "Пловдивстройресурс" АД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, срещу решение № 2591/11.12.2019 г., постановено от състав на Административен съд-Пловдив по адм. д. № 2543/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството, с искане за прогласяване на нищожност на заповед № 190 А-573/22.03.2019 г. на кмета на община-Пловдив, поради несъответствие с целта на закона, немотивираност, липса на фактически основания за издаването й и пр. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Депозирана е писмена молба-становище, с която се поддържа жалбата и се настоява за уважаването й. Претендират се разноски по приложен списък и договор за правна помощ. Ответните страни - Кмет на Община Пловдив и Община Пловдив, редовно призовани, не се представляват. От тяхно име Гл. юрисконсулт Ангелов е подал писмен отговор, със съображения за неоснователност и необоснованост на жалбата, преповтаряща оплакванията срещу административния акт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответниците "Солвекс" ООД и "Филимекс" ООД, не се представляват, не са изразили становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че съдът правилно, точно и обосновано е преценил липсата на пороци, които да водят до нищожност на заповедта на кмета на Община Пловдив, поради което е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Предмет на първоинстанционното съдебно производство е само валидността, не и законосъобразността на Заповед № 190 А-573 от 22.03.2019 г. на кмета на Община Пловдив, т. е. само относно наличието на пороци, които могат да обосноват нищожност, но не и унищожаемост на акта. Това именно е поискал жалбоподателят, в сезиращата АС - Пловдив жалба, приета за допустима – при наличие на правен интерес и по силата на чл. 149, ал. 5 АПК. С оспореното решение съдът от фактическа страна е приел, че административното производство е инициирано "във връзка" със заявление от 25.06.2018 г. на "Пловдивстройресурс" АД, с което е поискано закупуването на ПИ с идентификатор 56784.514.233 по КККР на гр. Пловдив, за който е отреден УПИ Х-514. 233 и ПИ с идентификатор 56784.514.234 по КККР на гр. Пловдив, за който е отреден УПИ ХI-514. 234, и двата в кв. 442 по плана на кв. Зеленчукова борса", отредени за обществено и делово обслужване. Проследени са в последователност изисканите в хода на административното производство служебни справки, от които са установени законност на построените в двата имота сгради, собственост на оспорващото дружество, както и, че имотите са неподеляеми съгл. чл. 19, ал. 1 ЗУТ. След дадено на 07.11.2018 г. предварително становище, ЕСУТ при община – Пловдив, на 25.01.2019 г. е разгледал изготвената служебно скица-предложение по чл. 135, ал. 2 ЗУТ /л. 100 по делото/, за изменение на ПУП-ПР и го е приел за възможно при условията на чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ, предложил е служебно изготвяне на проекта от р-н "Западен", при изрично запазване на съществуващото застрояване. След още съгласувателни процедури и изготвено становище на Гл. архитект на община-Пловдив по чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ, на 22.03.2019 г. е била издадена процесната заповед, с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 13 и ал. 2 ЗМСМА, чл. 135, ал. 5 ЗУТ, вр. чл. 134, ал. 1, т. 1, чл. 135, ал. 4, т. 1 и чл. 230, ал. 4 ЗУТ, е наредено да се изработи служебно ПУП-ПР за част от кв. 442 по плана на гр. Пловдив, като УПИ Х-514. 233, обществено и делово обслужване, УПИ ХI-514. 234, обществено и делово обслужване и УПИ ХИ-514. 235, обществено и делово обслужване, се заличават и същите се приобщават към УПИ III-514. 232, за жилищен комплекс. Искането за обявяване на така издадената заповед за нищожна, съдът е преценил като неоснователно. Изложил е подробни мотиви, че в действащото законодателство няма легално определение на понятието нищожен административен акт - тя е форма на незаконосъобразност, определяна от степента на порока. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност /с изключение на чл. 173, ал. 2 АПК/, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени, т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Разглеждайки ги поотделно, съдът е извел изводи, че оспорената заповед е валиден административен акт, като постановен от компетентен орган, съобразно неговите териториални и материални компетенции, спазено е и изискването за писмена форма. Посочено е и, че съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност само ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление – в случая заповедта е издадена след развило се административно производство, в хода на което се взети решения от експертен орган /ЕСУТ/, съобразено е становището на Главния архитект на Община Пловдив, съгласно изискванията на чл. 135, ал. 4, т. 1 от ЗУТ, представена е скица-предложение, съгласно чл. 135, ал. 2 от ЗУТ, актът е съобщен в изпълнение на изискването на чл. 135, ал. 7 от ЗУТ на заинтересованите лица по чл. 131, по реда на чл. 124б, ал. 2 ЗУТ - чрез разгласяване с обявления. Порокът противоречие с материалноправни разпоредби би довел до нищожност само ако същият е изцяло лишен от законова опора, ако липсват напълно материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма, или когато разпоредените правни последици са противоположни, или съществено различаващи се от предвидените в правната норма. Несъответствието с целта на закона, или т. нар. превратно упражнение на власт, също е порок, водещ само до незаконосъобразност, като правило. В разглеждания спор компетентният орган е издал заповед, с което се постига целта, определена от чл. 135, ал. 3 от ЗУТ. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. Изцяло се споделят изложените от решаващия съд съображения, които не следва да бъдат преповтаряни и към които, по силата на чл. 221, ал. 2 пр. последно АПК, препраща настоящият състав. Без основание касационният жалбоподател твърди, че не е бил уведомен за задвижената административна процедура по издаването на процесния акт. Заповедта за изработване на проект за изменение на действащия ПУП, може да бъде издадена и служебно, съгласно посоченото в нея основание - чл. 135, ал. 5 ЗУТ, като в посочената хипотеза не е необходимо заявено искане на лицата по чл. 131 ЗУТ. В този случай, по силата на чл. 135, ал. 7 от ЗУТ, /в сила от 01.01.2019 г. /, актът се разгласява на заинтересованите лица по реда на чл. 124б, ал. 2 ЗУТ, чрез обявления, което е и сторено. Съдът е отчел, че производството е започнало "във връзка" със заявлението на дружеството от 2018 г. с друго искане, в самата заповед също е посочено, че "производството е отпочнато със заявление на "Пловдивстройресурс" АД за закупуването" на двата общински имота, в които законно е изградило две сгради и както се вижда, то усилено възразява на изменението, но наведените от него оплаквания за допуснати нарушения, както обосновано е приел решаващият съд, дори и да са налице, имат отношение единствено към унищожаемостта, но не и към валидността на акта. Касаторът не е оспорил своевременно, в законоустановения срок заповедта и съответно в хода на съдебното производство да докаже липсата на материалноправни предпоставки за издаването й, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, както и липсата в акта на фактически основания за предприетото изменение - настъпилите съществени промени в обществено – икономическите или устройствените условия, при които е бил съставен планът, съставляващи основанието по чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ. С влязлото в сила, след потвърждаване от ВАС, решение № 1772 от 24.09.2019 г., по адм. д. № 1527/2019 г. по описа на АС-Пловдив, по жалба на дружеството, е отменен като незаконосъобразен отказът на кмета на община Пловдив да се извърши продажба, по привилигирования ред, на основание чл. 35, ал. 3 ЗОС на общинските имоти, с идентификатори 233 и 234 в края, по КККР на гр. Пловдив. В мотивите му, съобразно предмета на спора, са изследвани последиците от настоящата заповед, като е посочено, че УПИ Х-514. 233 и УПИ ХI-514. 234 не са престанали да бъдат самостоятелни урегулирани имоти съгласно заповедта от 2014 г., спряно е само по силата на чл. 135, ал. 6 ЗУТ, изпълнението на предвиденото по ПЗ в съответната му част нереализирано застрояване. В решението на касационния състав, по адм. д. № 13410/2019 г., е възприет изцяло изводът на първоинстанционния съд, че административният орган, в нарушение на чл. 49 от процедурата, приета в Наредбата на ОбС-Пловдив /НРПУРОИ/, не е сезирал Общински съвет-Пловдив за подаденото през 2018 г. искане и превратно е упражнил властта си, като е инициирал производство по изменение на ПУП, вместо да довърши процедурата по чл. 35, ал. 3 ЗОС. Двете съдебни решения не са обсъждани от решаващия състав по настоящото производство, /първоинстанционното е приобщено в преписката, но не е било влязло в сила, а касационното е постановено на 13.07.2020 г. /, но съдът правилно е посочил, че като правило, превратното упражнение на власт, също е порок, водещ само до незаконосъобразност на постановения акт. За пълнота на изложението следва да се посочи, че нареденото с настоящата заповед служебно изготвяне на проект за изменение на ПУП-ПР, е само началния етап на предприетото изменение. Ако производството продължи с издаване на заповед по чл. 136, ал. 1 ЗУТ за одобряване на изготвения проект, касаторът може да защити интересите си с възражение по чл. 128, ал. 5 ЗУТ, което подлежи на разглеждане от ЕСУТ и в съдебно производство, с контрол на законосъобразността на акта, в което ще са обсъдят всички направени от него оплаквания. От друга страна за административния орган е налице задължението да се съобрази и изпълни приетото с решенията по чл. 35, ал. 3 ЗОС, в противен случай актът му ще бъде нищожен – чл. 177, ал. 2 АПК. Впрочем, при сходна фактическа обстановка е постановено и решение № 5547/13.05.2020 г. по адм. д. № 11492/2019 г. на ВАС, с което е отменена заповед, също на кмета на община-Пловдив от 04.02.2019 г., за служебно изработване на проект за изменение на ПУП-ПЗ за кв. 14 по плана на град Пловдив. По изложените съображения съдът правилно, точно и обосновано е преценил липсата на пороци, които да водят до нищожност на процесната заповед, поради което е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса, следва да бъде осъден касационният жалбоподател "Пловдивстройресурс" АД, представлявано от управителя К. Томов, да заплати на Община-Пловдив 100 лв. разноски по делото пред ВАС за юрисконсултско възнаграждение, поискано с депозирания лаконичен отговор по касационната жалба. Такова за първоинстанционното производство не се дължи, по причините изложени в решението – тъй като не е своевременно предявено, в останалата си част - "както и да бъдат осъдени жалбоподателите да заплатят всички разноски по настоящите административни дела", претенцията е неясна и не й се дължи произнасяне. Воден от тези съображения Върховният административен съд, Второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,