Решение № 104 от 8.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4201/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Гард Ейч Ем Ес ЕАД, [ЕИК], седалище и адрес на управление - гр. Бургас, чрез адв. П. Вълканова от АК - Бургас, срещу Решение 172 от 17.02.2023 г. на Административен съд Бургас, по адм. дело 1580/2022 г. С решението съдът отхвърлил жалбата на Гард Ейч Ем Ес ЕАД, срещу предписания, обективирани в Протокол за извършена проверка ПР 2225684 от 29.08.2022 г., съставен от началник-отдел БТКД, ДИТ - Бургас и главен инспектор при ДИТ Бургас, както и осъдил дружеството да заплати разноски в размер на 100 лева. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението на административния съд, тъй като същото е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. При наличие на сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска неговата отмяна. Ответникът Дирекция Инспекция по труда - Бургас счита касационната жалба за неоснователна, а решението на съда за правилно, поради което моли да се остави в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на първоинстанционната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство са предписания, обективирани в Протокол за извършена проверка ПР 2225684 от 29.08.2022 г., съставен от служители на дирекция Инспекция по труда - Бургас. С решението си съдът е отхвърлил първоинстанционната жалба и е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен. За да достигне до посочения правен резултат съдът от фактическа страна е изяснил повдигнатия правен спор. Приел е за установено, че със сигнал (жалба) с вх. 22080173/12.07.2022 г. от Л. Петкова - председател на Независима синдикална федерация на търговията, кооперациите, туризма и услугите, е била сезирана ДИТ Бургас, тъй като Гард Ейч Ем Ес ЕАД в качеството си на работодател е отказал да признае легитимността на синдикалната организация в предприятието и да спази изискванията за започване и водене на преговори за сключване на колективен трудов договор. Констатациите в издадения административен акт, предмет на съдебна проверка пред административния съд са, че работодателят Гард Ейч Ем Ес ЕАД не е започнал преговори с представителите на работниците и служителите към СО на КНСБ в дружеството, за сключване на колективен трудов договор в законоустановения едномесечен срок по чл. 52, ал. 3 от КТ. Поведението му е преценено като нарушение на чл. 52, ал.1, т.1 КТ. Също така работодателят не е предоставил на СО на КНСБ в дружеството сключените колективни трудови договори (при наличието на такива), с които страните са обвързани поради отраслова, териториална или организационна принадлежност, с което нарушил чл.52, ал.1, т. 2, б. "а" КТ, във връзка с чл. 52, ал. 3 КТ, работодателят Гард Ейч Ем Ес ЕАД не е предоставил в 15-дневен срок от получаване на искането от СО на КНСБ в дружеството своевременна, достоверна и разбираема информация за икономическото и финансово състояние на предприятието, с което е нарушен чл. 52, ал.1, т. 2, б.б КТ във връзка с чл. 52, ал. 3 КТ. Съдът, след осъществения контрол за законосъобразност на акта и на основанията, посочени в чл. 146 т. 1-т. 5 АПК, е приел, че същият е законосъобразен и е отхвърлил първоинстанционната жалба. Решението е правилно. Неоснователни са касационните доводи на Гард Ейч Ем Ес ЕАД за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, за отмяна на първоинстанционното съдебно решение. Правомощието на административния орган, което има съгласно чл. 404, ал.1, т.1 КТ, е реализирано с издаване на процесните задължителни предписания, тъй като с тях се цели предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, засягащи правата и интересите на работниците и служителите, касателно работодателя Гард Ейч Ем Ес ЕАД. Правилно съдът е преценил, че оспорените предписания са издадени от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Съдът е изложил достатъчно мотиви в резултат на самостоятелна преценка на релевантните за спора факти. В този смисъл неоснователни са твърденията на касатора, че съдът не е изложил собствени мотиви при постановяване на оспорвания административен акт. По отношение на предписанията в частта по т. 1 следва да бъде посочено, че хипотезата на чл. 52, ал.1, т. 1 КТ предвижда задължение на отделния работодател, групата работодатели и техните организации да преговарят с представителите на работниците и служителите за сключване на колективен трудов договор. Административният съд след съвкупния анализ на представените по делото доказателства е достигнал до обоснован правен извод, че работодателят Гард Ейч Ем Ес ЕАД не изпълнил задължението си по чл. 52, ал. 1, т. 1 КТ, тъй като към дружеството е била учредена синдикална организация, която е член в Независима синдикална федерация на търговията, кооперациите, туризма и услугите, съгласно Удостоверение 16 изх. 05-31-26/11.02.2022 г. по първоинстанционното дело, издадено от Конфедерация на независимите синдикати в България и има необходимите представителни права, за да се реализира договаряне и сключване на колективен трудов договор в предприятието. Обосновани от приетите за относими по делото доказателства, са правните изводи на съда и по отношение на законосъобразността на дадените задължителни предписания в частта по т. 2 от тях. Според второто предписание работодателят следва да предостави на СО на КНСБ в дружеството сключените колективни трудови договори (при наличието на такива), с които страните са обвързани поради отраслова, териториална или организационна принадлежност съгласно изискванията на чл. 52, ал.1, т. 2, б.а КТ, във връзка с чл. 52, ал. 3 КТ. Касаторът, с оглед разпределената му в административния съдебен процес доказателствена тежест, не е доказал изпълнение на установеното в правната норма задължение, поради което законосъобразно съдът е приел, че същото не е изпълнено. По отношение на предписанията в частта по т. 3 работодателят следва да предостави на СО на КНСБ при Гард Ейч Ем Ес ЕАД своевременна, достоверна и разбираема информация за икономическото и финансово състояние на предприятието, съгласно изискванията на чл. 52, ал.1, т. 2, б.б КТ, във връзка с чл. 52, ал. 3 КТ. Задължението на работодателя не е изпълнено с представяне на съответния финансов документ годишен финансов отчет, тъй като този отчет съдържа единствено финансово-счетоводна информация за целите на данъчното облагане на дружеството, но не изразява в пълнота изискването за представяне на достоверна и разбираема информация за икономическото и финансово състояние на предприятието. По изложените съображения, като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният административен съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора претенцията на ответната страна за присъждане на разноски в размер на следващото се юрисконсултско възнаграждение е основателна. Ответникът е бил представляван в съдебния административен процес от юрисконсулт Вутов. Дължи се юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева определено по чл.78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,