Решение № 46 от 28.03.2022 г. на ВКС по н. д. № 116/2022 г.

Решение № 46 от 28.03.2022 г. на ВКС по н. д. № 116/2022 г., II н. о., НК, докладчик съдията Димитрина Ангелова Производството е по реда на чл. 346, т. 1 НПК и е образувано по жалба от подсъдимия К. П. П., депозирана чрез неговия защитник. С присъда № 20 от 05.08.2021 г. по НОХД № 433/2011 г. Бургаски окръжен съд – Наказателен състав е признал подсъдимия К. П. П. за виновен в това, че на 14.06.2019 г. в гр. Бургас без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества – метамфетамин с общо нето тегло 1.91 грама на обща стойност 47.74 лева като на основание чл. 354а, ал. 3 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. В рамките на осъществен въззивен контрол по жалба от подсъдимия Бургаски апелативен съд с решение № 82 от 22.12.2021 г. по ВНОХД № 180/2021 г. е потвърдил изцяло присъдата на Бургаски окръжен съд. В касационната жалба се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Излагат се твърдения, че наложеното му наказание е несъответно на обществената опасност и на деянието, и на дееца, както и на целите, визирани в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 НК. Моли да бъде намален размерът му или Върховният съд да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление – такова по чл. 354а, ал. 5 НК. В съдебно заседание пред настоящия състав защитникът на подсъдимия излага доводи, че осъщественото от П. покрива признаците на състав на престъпление по чл. 354а, ал. 5 НК поради нищожното количество наркотично вещество. При несподеляне на тази теза от съда моли да бъде намален размерът на наложеното наказание лишаване от свобода на три месеца поради промяна в поведението на подзащитния му и грижите, които към момента полага за малко дете. Прокурорът заявява, че всички възражения на защитата в касационната жалба са били предмет на обсъждане и във въззивното решение и са получили своя адекватен отговор. Според представителя на обвинението не са налице предпоставки за квалифициране на извършеното по чл. 354а, ал. 5 НК, тъй като случаят не е маловажен. Определеното наказание за срок от седем месеца лишаване от свобода е справедливо поради съобразеността му с обществената опасност на деянието и дееца. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Подсъдимият К. П. не се явява, за да изложи личната си позиция по спора. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в жалбата от подсъдимия чрез неговия защитник и в рамките на своите правомощия, прецени, че тя е допустима, но неоснователна. Предмет на разглеждане от първостепенния съд е била деятелност на подсъдимия К. П., квалифицирана, с внесен за разглеждане обвинителен акт, като престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, т. 4 вр. ал. 1, пр. 4 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК – за държане с цел разпространение на високорискови наркотични вещества при условията на опасен рецидив. Въпреки липсата на законова основа за приложението на чл. 287, ал. 1 НПК поради неустановяване в хода на съдебното следствие на основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, в съдебно заседание прокурорът го е изменил в такова по чл. 354а, ал. 3 НК и то е прието от съда, в резултат на което правоприлагащият орган е бил обвързан именно с тази правна квалификация. Представителят на държавното обвинение го е лишил от възможност да извърши собствена преценка дали държането на високорисковото наркотично вещество е било с цел разпространение. Въпреки тази констатация настоящият състав не би могъл да интервенира в правораздавателната дейност на съдилищата, тъй като въззивната инстанция се е произнесла единствено по жалба от подсъдимия, а очевидно обективирания с присъдата и атакуваното решение резултат е в полза на подсъдимия. При тази ситуация решаващите съдилища е следвало да отмерят наказанието в рамките на предвиденото в санкционната част на разпоредбата на ал. 3 на чл. 354а НК наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева. Те са преценили, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността на П. обстоятелства и прилагайки разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е определено наказание под минималния размер и възползвайки се и от разпоредбата на чл. 55, ал. 3 НК не му е определено наказание глоба. Правилно второстепенният съд се е солидаризирал с така отмереното от първия съд наказание лишаване от свобода, което е под минималния размер. Наведените пред настоящата инстанция доводи касателно явна несправедливост на наложеното на П. наказание, са били предмет на разглеждане и от въззивния състав и са получили своя коректен отговор. Не може да бъде споделена тезата на защитата, че поради незначителното количество високорисково наркотично вещество съдът е сладвало да приеме случаят за маловажен и да приложи разпоредбата на чл. 354а, ал. 5 НК. Маловажността на случая не се определя единствено от количеството на държаното високорисково наркотично вещество, неговият вид или съдържание на активен наркотично действащ компонент, а и от личността на подсъдимия и неговото отношение към извършеното. Всъщност ниското количество високорисково наркотично вещество, държано от П., е отчетено от съдилищата и е намерило своето проявление при приложение нормата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, възприето като едно от многобройните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, за да се отмери наказание под минималния, визиран в санкционната част на приложимата правна норма размер. Контролираният съд е отчел и съдействието на П. за разкриване на деянието чрез доброволно предаване на процесното вещество, полаганите от него грижи за малолетно дете, но е преценил и наличието на такива, сочещи на не толкова ниска обществена опасност на дееца. От справката за съдимост на подсъдимия се установява, че той е многократно осъждан, преимуществено за престъпления срещу народното здраве, свързани с държане с цел разпространение или държане на високорискови наркотични вещества, за част от които е изтърпявал и ефективни наказания лишаване от свобода. Настоящото деяние е извършено в изключително кратък темпорален период /15 дни/ след влизане в сила на акт, с който К. П. е признат за виновен за държане на високорискови наркотични вещества. Тази съотносимост между смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства правилно е разчетена от въззивния състав като е приел, че определеното от първостепенния съд наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца се явява справедливо – позиция, с която и настоящият състав се солидаризира, преценявайки, че евентуалното негово намаляване би създало чувство за безнаказаност както у подсъдимия, така и у останалите членове на обществото. Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение