Решение № 6123 от 20.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9513/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение 249/17.07.2023 г., постановено по адм. д. 124/2023 г. по описа на Административен съд Враца, с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане 06/04/1/0/02596/3/01/04/02, изх. 01-6500/6843#4 от 16.08.2021 г, издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който на Д. Е. Й. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 1996, 13 лв. при съобразяване на чл. 26, ал. 2, т. 1 от договор 06/04/1/0/02956 от 24 юни 2016 г., определено е подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 66 537,, 67 лв., при съобразяване на чл. 27 от договор 06/04/1/0/02596 от 24 юни 2016 г. за неспазване, попадащо в група 1 неспазване на критерии за допустимост от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от програмата за развитие на селските райони 2014 2020 г., определено е подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 5873, 76 лв., при съобразяване на чл. 24 от договор 06/04/1/0/02596 от 24 юни 2016 г. за неспазване, попадащо в група 2 Неспазване на ангажименти от правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от програмата за развитие на селските райони 2014 2020 г., определено е окончателно подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 66 537, 67 лв., което вземане като най-голямо по размер представлява окончателно подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна Д. Е. Й., изразява становище за недопустимост и за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Оплакванията за недопустимост на касационната жалба са неоснователни. Оплакванията, обосноваващи недопустимостта на подадената касационна жалба са обосновани с обстоятелството, че същата не била подписана с валиден електронен подпис. От касационната жалба се установява, че касационната жалба е подписана с електронен подпис на 11 август 2023 г., към която дата несъмнено се установява неговата валидност. Валидността на електронния подпис е изтекла на 17 януари 2024 г. поради изтичане на годишния абонамент на неговия притежател, преди датата на касационното заседание, но това обстоятелство несъмнено не означава, че същият е бил невалиден към датата на подписване на касационната жалба. При електронното отваряне на всички документи, подписани с този подпис след изтичането на неговата годишна валидност, каквото действие се е осъществило в процесния случай, се визуализира съобщение, че същите са подписани с изтекъл електронен подпис. Следователно електронният подпис е бил валиден към датата на неговото полагане, съответно датата на подписване на касационната жалба, след което е изтекъл. Това, обаче не може да породи дори евентуален извод, че същият е бил невалиден към датата на подписването на касационната жалба. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Установено е, че на 24 юни 2016 г. между Д. Е. Й. и Държавен фонд «Земеделие» е сключен договор 06/04/1/0/02596 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 «инвестиции в селски стопанства» от мярка 4 инвестиции в материални активи от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. - 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Договорът е сключен на основание 42, ал 3 от Наредба 9 от 21 март 2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 инвестиции в материални активи от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г., като съгласно чл. 1 от договора, фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, по подмярка 4.1 инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 инвестиции в материални активи от програмата за развитие на селските райони за изпълнението на одобрен проект 06/04/1/0/02596 модерно и ефективно пчеларство в размера и при условията съгласно този договор. Съобразно т. 2.1, фондът изплаща помощта до максималния размер по чл. 3 при условие, че ползвателят е извършил инвестицията при точно спазване на одобрения проект, условията и сроковете, определени в този договор, анексите към него и относимите нормативни актове. С писмо изх. 01-6500/6843#2 от 16.02.2021 г. Държавен фонд "Земеделие" е открил производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Административният орган е приел, че в сключения договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ са залегнали права и задължения на страните, на база на които е изплатена субсидия на ползвателя на помощта. Съобразно чл. 16, т. 2 от договора и съобразно одобрения бизнес план, таблица 5.1 вид и брой животни, в т.ч. естествения им прираст, в земеделското стопанство на земеделскияя производител Д. Е. Й. следва да се отглеждат 127 пчелни семейства. Към момента на проверката на място е установено, че броят на пчелните семейства е по-малък от заложения в договора за финансово подпомагане. Установено е, че в животновъдния обект на бенефициера се отглеждат 42 броя пчелни семейства. Установено е, че направената констатация засяга договорните задължения на ползвателя по помощта съгласно чл. 16, т. 2 от договора сключен с Държавен фонд Земеделие, в който е определено, че за периода от сключване на договора до изтичане на срока по чл. 6, ал. 5 от договора ползвателят се задължава да осигури и поддържа 127 пчелни семейства в съответствие с таблица 5.1 вид и брой животни, в т.ч. естествения им прираст от одобрения проект, когато предметът на договора включва инвестиции, насочени в сектор животновъдство. От проверката на място е било установено, че стандартният производствен обем на стопанството е по-малък от левовата равностойност на 8000 евро. Към момента на проверката изчисленият икономически размер на земеделското стопанство е 2684, 28 евро, като оценката е извършена на база наличните 42 броя пчелни семейства. Прието е, че задължително изискване за допустимост на кандидатите по подмярка 4.1 инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 инвестиции в материални активи от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. е минималният стандартен производствен обем на земеделското им стопанство да не е по-малко от левовата равностойност на 8000 евро. Въз основа на съответствието с това изискване, проектът е определен като допустим и е сключен договор за финансово подпомагане. Посоченото изискване за допусимост е пренесено и в договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, като съгласно чл. 18, т. 2 от договора, за срок от сключване на договора до изтичане на срока по чл. 6, ал. 5, т. 2 ползвателят се задължава да поддържа минимален стандартен производствен обем на селското стопанство не по-малко от левовата равностойност на 8000 евро. В резултат от извършената проверка на място е установено, че всички активи, финансирани по програмата за развитие на селските райони 2014 2020 г. са реално закупени, но от закупеното пчеларско оборудване по подмярка 4.1 са използвани по предназначение само активи, описани на стр. 4 от акта за установяване на публично държавно вземане. Останалите финансови активи не са използвани до момента на проверката, като се съхраняват на склад на местоположението на пчелина в с. Малорад. Съгласно чл. 14, ал. 2 от договора, ползвателят се задължава от датата на сключване на договора до изтичане на приложимия към него срок по чл. 6, ал. 5, да използва активите и изпълнява дейностите, предмет на подпомагане по този договор съгласно съответното им предназначение, посочено в бизнес плана към заявлението за подпомагане, освен при подмяната на оборудване с изтекъл амортизационен срок, под каквато и да е форма да не преотстъпва ползването и да не извършва разпоредителни сделки с активи, предмет на подпомагане по този договор, да не преустановява подпомаганата дейност поради каквито и да са причини, освен изменящите се сезонни условия за производство и, или предоставяне на услуги когато това е относимо. След анализ на представените доказателства от земеделския производител, за първото установено нарушение административният орган е определил размер на публично задължение в размер на 1996, 13 лв., представляващо 3% от предоставената по договора безвъзмездна финансова помощ. За установеното второ неизпълнение, а именно за установеното неподдържане на минималния стандартен производствен обем на земеделското стопанство, административният орган е определил публично задължение в размер на 66 537, 67 лв., представляващо цялата изплатена по договора безвъзмездна финансова помощ. За установеното трето неизпълнение, административният орган е определил публично задължение в размер на 5873, 76 лв. При съобразяване на чл. 11, ал. 2 от правилата, съгласно които при установени неспазвания, които попадат в различни групи съгласно приложението, административният орган е приел, че размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ се кумулира като сбор от най-високите размери, определени за всяко от неспазванията в съответната група. Съобразен е и чл. 12 от правилата, съгласно който, размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ от всички намаления и оттегляния съгласно правилата, не може да надвишава общия размер на оторизираната по договора финансова помощ. Определен е размер на задължението с акта за установяване н публично държавно вземане от 66 537, 67 лв., което представлява 100% от изплатената финансова помощ. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност, актът за установяване на публично държавно вземане е отменен. Съдът е приел, че описаното в административния акт намаление на стандартния производствен обем произлиза от неизпълнение на показателите на бизнес плана. Непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ за извършване на финансова корекцияя което се налага с издаването на решение по реда на чл. 73 от същия закон. По отношение на първото твърдяно от административния орган несъответствие, първоинстанционният съд е приел, че броят на пчелните семейства варира от 127 през 2015 г. до 134 към датата на издаване на акта за установяване на публично държавно вземане. Приел е, че от представените доказателства не може да се приеме, че земеделският производител не е спазила договорните си задължения по чл. 16, т. 2 от договора за поддържане на 127 броя пчелни семейства до изтичане на срока по чл. 6, ал. 5. Приел е, че обстоятелството, че по време на проверката през м. септември 2019 г. в обекта са установени 42 броя пчелни семейства не може да обоснове извод за неспазването на чл. 16, т. 2 от договора, доколкото задължението е за целия срок на договора. По второто установено несъответствие, първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е посочил как е установил размера на стандартния производствен обем. По т. 3 от установеното несъответствие, първоинстанционният съд е приел, че всички активи, за които е получено финансово подпомагане са налични и това е било установено при извършените проверки през 2018 г. и 2019 г. Приел е, че същите се използват в различни етапи на производствения процес и не винаги е възможно тяхното едновременно използване. Първоинстанционният съд е съобразил и обстоятелството, че производството по издаване на акта за установяване на публично държавно вземане е започнало на 16 февруари 2021 г., с изпратено писмо до земеделския производител, актът за установяване на публично държавно вземане е издаден на 16 август 2021 г., като в този период не са правени проверки на място, нито е правена актуална справка в Българската агенция по безопасност на храните за броя на пчелните семейства. Актът за установяване на публично държавно вземане е издаден в резултат на извършена проверка от м.септември 2019 г., година и половина преди започване на производството по издаване на акта. Решението е неправилно. От съдържанието на акта за установяване на публично държавно вземане се установява, че публичното държавно вземане е установено поради неспазване на договорни задължения от страна на бенефициера на безвъзмездната финансова помощ. Първото договорно задължение, което не е било спазено е това по чл. 16, т. 2 от договора, съгласно който за периода от сключване на договора до изтичане на срока по чл. 6, ал. 5 от договора ползвателят се задължава да осигури и поддържа 127 броя животни пчелни семейства и в съответствие с таблица 5.1 вид и брой животни, в т.ч. и естествения им прираст от одобрения проект брой животни, когато предметът на този договор включва инвестиции, насочени в сектор животновъдство. Към момента на проверката на място броят на пчелните семейства е бил 42. Второто договорно задължение, което не е било спазено е това по чл. 18, т. 2 от договора, съобразно който за срок от сключването на договора до изтичането на срока по чл. 6, ал. 5, ползвателят се задължава да поддържа минималния стандартен производствен обем на земеделското стопанство не по-малко от левовата равностойност на 8000 евро. Към момента на проверката на място е установено, че икономическият размер на земеделското стопанство е 2684, 28 евро, като оценката е извършена на база наличните 42 пчелни семейства. Третото договорно задължение, което не е било спазено е това по чл. 14, ал. 2 от договора, съгласно който ползвателят се задължава от датата на сключване на договора до изтичане на срока по чл. 6, ал. 5, да използва активите и изпълнява дейностите обект на подпомагане по този договор съгласно съответното им предназначение, посочено в бизнес плана към заявлението за подпомагане, освен при подмяната на оборудването с изтекъл амортизационен срок. В резултат на извършената проверка на място е установено, че всички активи са реално закупени, но само някои от тях са използвани по предназначение, описани на стр. 4 от акта за установяване на публично държавно вземане. Спорът между страните е включително и относно приложимостта на чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители или приложимостта на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (сега Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление). Съгласно чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушаване от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Съгласно чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители, редакция за процесния период, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите на мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Основанията, поради които може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция, финансова подкрепа със средствата от ЕСФ са посочени именно в чл. 70, ал. 1, т. 1 9 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, редакция за процесния период, а именно когато по отношение на бенефициента е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 (по т. 1), за нарушаване на правилата за държавната помощ по смисъла на чл. 107 от Договора за функционирането на Европейския съюз (по т. 2), за нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8, член 7 и 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 (по т. 3), за нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент (ЕС) 1303/2013 (по т. 4), за проекта или за част от него не е налична одитна следа и/или аналитично отчитане на разходите в поддържаната от бенефициента счетоводна система (по т. 5), за неизпълнение на мерките за информация и комуникация, задължителни за бенефициентите (по т. 6), за неизпълнение на одобрени индикатори (по т. 7), при постъпили инцидентни приходи във връзка с изпълнението на проекта (по т. 8), за нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършена чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което би имало за последица нанасянето на вреда на средствата от ЕСИФ (по т. 9), за друга нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което би имало за последица нанасянето на вреда на средствата от ЕСИФ (по т. 10). Съгласно ал. 9, случаите на нередности, за които се извършват финансови корекции по ал. 1, т. 9 се посочват в нормативен акт на Министерския съвет. В процесния случай, с акта за установяване на публично държавно вземане несъмнено е установено обстоятелството на неспазване на договорно задължение от страна на бенефициера на безвъзмездната финансова помощ, като е установено неспазването на задължения по чл. 16, т. 2, по чл. 14, ал. 2 и по чл. 18, т. 2 от договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Отделно от това, неспазването на задължението по чл. 18, т. 2 от договора, а именно задължението за поддържане на минимален стандартен производствен обем на земеделското стопанство не по-малко от левовата равностойност наа 8000 евро е условие за допустимост по чл. 8, ал. 1, т. 2 от наредба 9 от 21 март 2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 инвестиции в земеделскии стопанства от мярка 4 инвестиции в материални активи от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. При съобразяването на тези обстоятелства следва извода за приложимост на чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители, с издаване на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК, както правилно е направил и административния орган. В тази връзка, неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че неизпълнението на договорното задължение по чл. 18, т. 2 от договора представлява неизпълнение на показателите, заложени в бизнес плана. по отношение на конкретните нарушения. По нарушението по т. 1 от акта за установяване на публично държавно вземане. Правилно първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че броят на пчелните семейства варира от 127 към 2015 г. до 134 към датата на издаване на акта за установяване на публично държавно вземане. От събраните по делото доказателства се установява, че към момента на извършване на проверката на място, а именно през м. септември 2019 г. броят на пчелните семейства е 42. От събраните по делото доказателства се установява, това е и обстоятелство, по което страните не спорят, че през м. март 2018 г. вследствие на ураганен вятър са погинали 123 пчелни семейства. Това обстоятелство се установява и от приетия като доказателство по спора констативен протокол 790 от 19 март 2018 г. За това обстоятелство, обаче бенефициерът не е изпълнил задължението си да уведоми писмено фонда в 10-дневен срок. Действително, съгласно чл. 30, ал. 1 от договора, ползвателят не носи отговорност за пълно или частично незизпълнение по договора, ако неизпълнението е възникнало като пряка последица от действието на непреодолима сила. Като непреодолима сила съгласно чл. 30, ал. 2, б. в е определено и тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството. Съобразно чл. 30, ал. 3 от договора, за настъпването на което и да е обстоятелство по ал. 2 ползвателят е длъжен да уведоми писмено фонда в срок до 10 работни дни от датата, на която има възможност да го направи като представя доказателства за това с надлежни документи, включително, когато е възможно, издадени от компетентен орган. Съгласно чл. 30, ал. 4 от договора, при неизпълнение на задължението по ал. 3 ползвателят не може да се позовава на непреодолима сила. Установява се, че при извършеното посещение преди второто плащане на 27 септември 2018 г. в пчелина се отглеждат 103 броя пчелни семейства. В тази връзка от компетентния административен орган е било изготвено писмо до получателя на помощта от 11 октомври 2018 г. да представи относимите документи относно настъпилото обстоятелство, довело до унищожаването на пчелина. На 17 октомври 2018 г. получателят на помощта е представила констативен ротокол, издаден на 19 март 2018 г. за настъпилото обстоятелство, довело до унищожаването на част от пчелина. При съобразяване на обстоятелството на настъпилата непреодолима сила през м.март 2018 г. и представянето на доказателства за това едва през м.октомври 2018 г., получателят на помощта не би следвало да се ползва от разрешението на чл. 30, ал. 3 от договора, доколкото не е уведомил за настъпилото събитие в дадения срок от работни дни. Неизпълнението на задължението за поддържане в стопанството на 127 броя пчелни семейства е установено и при последващата проверка на 24 септември 2019 г. В процесния случай от събраните по делото доказателства се установява, че към датата на проверката 24 септември 2019 г. броят на пчелните семейства в стопанството на бенефициера на помощта е 42 пчелни семейтва. Така направените изводи не могат да се отрекат от приетите за установени от първоинстанционния съд обстоятелства че на 30 септември 2019 г. броят на отглежданите пчелни семейства е бил 123, на 7 октомврии 2019 г. 130, през януари 2020 г. 130, през август и септември 2020 г. 180. Задължението по чл. 16, т. 2 от договора е за периода от сключване на договора до изтичане на срока по чл. 16, ал. 5. Действително, възможно е поради настъпили определени обстоятелства броят на пчелните семейства да по-малък, но тези обстоятелства са изрично посочени в договора, едно от тях е това на непреодолима сила, като приложимостта му се свързва с определено поведение на бенефициера, което в процесния случай не се е осъществило. Установеният по-голям брой пчелни семейства в периода, последващ проверката не отрича извършеното неспазване на договорното задължение по чл. 16, т. 2 от договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. По отношение на второто извършено нарушение. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че административният орган не е посочил как е установил размера на стандартния производствен обем. На стр. 2 от акта за установяване на публично държавно вземане, административният орган изрично е посочил, че към момента на проверката изчисленият икономически размер на земеделското стопанство е 2684, 28 евро, като оценката е извършена на база наличните 42 броя пчелни семейства. При условие, че изискването е стандартният производствен обем на стопанството да не е по-малък от левовата равностойност на 8000 евро, то при установени при проверката 42 броя пчелни семейства, стандартният производствен обем е именно 2684, 28 евро. Съгласно §1, т. 44 от допълнителните разпоредби на наредба 9 от 21 март 2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 инвестиции в материални активи от програмата за развитие на селските райони 2014 2020 г., стандартен производствен обем е стойността на продукцията, която отговаря на средната стойност за даден район за всеки един земеделски продукт, изчислена в евро по таблица съгласно приложение 14. Кодът на пчелните семейства по посочената таблица е 4027, показателят за среден производствен обем е брой пчелни семейства, като те следва да бъдат 125. Начинът на изчисляване на стандартния производствен обем се установява от представения като доказателство по спора работен лист икономически размер на земеделското стопанство, представен в производството по адм.д. 6512 от 2022 г. по описа на Върховния административен съд, образувано по първото касационно производство, по жалба срещу акта за установяване на публично държавно вземане. При съобразяването на тези обстоятелства следва извода, че при изискване за минимален стандартен производствен обем от левовата равностойност на 8000 евро, при основание за определянето му като брой пчелни семейства, които следва да са 127, то при установени при проверката на място 42 броя пчелни семейства, стандартният производствен обем е левовата равностойност на 2864, 28 евро. По отношение на третото извършено нарушение, тази съдебна инстанция определя като правилни изводите на първоинстанционния съд и препраща към мотивите на първоинстанционното съдебно решение. Независимо от това обстоятелство, актът за установяване на пулично държавно вземане е законосъобразен в частта му на определянето на размера на публичното задължение, доколкото се установява неспазване на задължение по чл. 18 от договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. На основание чл. 57, ал. 2 от наредба 9 от 21 март 2015 г., от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие са утвърдени правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от програмата за развитие на селските райони 2014 2020 г. Съгласно чл. 27 от договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 24 юни 2016 г. в случай на установено неспазване на което и да е от задълженията по чл. 18, както и съгласно група 1 от посочените правила, когато ползвателят не спазва критерии за допустимост по съответната мярка/подмярка, се налага санкция в размер на 100 на сто от размера на оторизираната финансова помощ по проекта. Вследствие именно на това обстоятелство е определен и размер на задължението, представляващ 100% от цялата изплатена финансова помощ по проекта. По отношение на срока, в който следва да се спазват поетите ангажименти, с оглед и на становището, съдържащо се в отговора на касационната жалба. Съобразно чл. 6, ал. 5, т. 1 от договора, ползвателят е длъжен да спазва всички договорни и нормативни задължения, както и други ангажименти, които произтичат от предоставеното подпомагане, за период от 3 години от датата на получаване на окончателното плащане когато ползвателят е малко или средно предприятие по смисъла на чл. 3 от Закона за малките и средни предприятия. Несъмнено е обстоятелството, че земеделското стопанство на ответника по спора е малко или средно предприятие, несъмнено е обстоятелството, че окончателното плащане е направено на 28 март 2018 г., което обстоятелство се потвърждава и в отговора на касационната жалба. Следователно, спазването на всички договорни задължения следва да е налице до 28 март 2021 г., обстоятелство, което не се отрича и от отговора на касационната жалба. В процесния случай, обаче неизпълнението на договорните задължения е установено за период, предхождащ датата 28 март 2021 г. откриването на производството по издаване на акта за установяване на публично държавно вземане също така е осъществено преди датата 28 март 2021 г., като производството е открито с писмо от 16 февруари 2021 г. Проверката на място, при която е било установено неизпълнението на договорните задължения е била извършена през м. септември 2019 г. От страна на касатора е направено искане за присъждане на разноски, за двете съдебни инстанции, което с оглед на изхода на спора е основателно. На касатора следва да се присъдят разноски общо в размер на 1465, представляващи внесена държавна такса за касационната жалба по адм.д. 6512/2022 г. на Върховния административен съд в размер на 533 лв., внесена държавна такса за образуване на настоящото касационно производство в размер на 532 лв., възнаграждение за юрисконсулт за всички съдебни инстанции общо в размер на 400 лв. Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК