Решение № 4297 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1729/2010 г.

Решение № 4297 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1729/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Йордан Костов Младенов-Кацарски против решение от 21.10.2009 г. по адм. д. № 527/2009 на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена неговата и на Георги Костадинов Кацарски жалба срещу заповед № 1655/22.07.2009 г. на кмета на община Монтана. С нея на основание 3аповед № 2710/26.11.2007 г. на Кмета на Община Монтана и влязъл в сила план на новообразуваните имоти е одобрена оценката на поземлен имот № 18.255 с площ от 489 кв. м, находящ се в зона "Парта" в землището на град Монтана, предоставен за ползване на наследниците на Петър Кръстев Дамянов. Релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. В о. с. з. на ВАС лично и чрез адв. Паунов иска отмяната на решението на АС, и връщане на делото за ново разглеждане. Представя две писмени защити. Ответната страна Кметът на община Монтана не изпраща представител и не заявява становище по жалбата. Ответникът Георги Костадинов Кацарски заявява становище за основателност на жалбата. Заинтересованите страни Елена Михайлова Дамянова и Рени Петрова Янева не се явяват и не изпращат представител, нито становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, с аргумент че първоинстанционния съд правилно е преценил, че оценката на имота е извършена при спазване условията на Наредбата за реда за определянето на цените на земеделските земи и че самата оценка е била извършена по искане на правоимащо лице въз основа на Заповед № 2710/26.11.2007 г. на Кмета, влязла в сила на 27.11.2008 г. съобразно Решение № 12921/27.11.2008 г. по адм. д. № 8228/2008 г. на ВАС - IV отд., потвърждаващо Решение по адм. д. № 15/2008 г. на АС - Монтана, с което жалбата срещу същата заповед е отхвърлена. Освен това техническата служба е изготвила оценката съгласно изискванията на § 31, ал. 2 от ПМС № 234/1999 г., което е видно и от назначената СТЕ, чието заключение правилно е прието за обективно. Намира, че оспорената заповед правилно е приета за законосъобразна, поради което предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и въведените отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на § 4л ПЗР на ЗСПЗЗ, образувано по жалба от Георги Костадинов Кацарски и Йордан Костов Младенов Кацарски - двамата от гр. София, против заповед № 1655/22.07.2009 г. на кмета на община Монтана, с която на основание влязла в сила 3аповед № 2710/26.11.2007 г. на Кмета на Община Монтана година и влязъл в сила план на новообразуваните имоти, е одобрена оценката в размер на 515 лв на земеделска земя - поземлен имот № 18.255 с площ от 489 кв. м, находящ се в зона "Парта" в землището на град Монтана, предоставен на наследниците на Петър Кръстев Дамянов. Възразили са единствено против основанията за издаване на предходната заповед - № 2710/26.11.2007 г. на Кмета на Община Монтана с мотиви, че наследниците на Петър Кръстев Дамянов, комуто е било предоставено право на ползване върху техния възстановен имот, въобще не е следвало да придобият собствеността върху него. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съдът е събрал релевантните за спора доказателства, които подробно е обсъдил. Безспорно е по делото, а и се установява от представените доказателства по приложената административна преписка, че в изпълнение на законовата процедура по ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му за имотите в зоните по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ е изготвен план на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № 30 от 07.02.2006 г. на областния управител. Съдът обсъдил влязлото в сила решение по адм. дело № 15/2009 г. на Административен съд Монтана и решение № 12921/27.11.2008 г. по адм. д. 8228/2008 на ВАС IV-тo отделение, с което е била преценена като законосъобразна Заповед № 2710/26.l1.2007 г. на Кмета на Община Монтана, с която на ползвателя Петър Кръстев Дамянов е признато право да придобие собственост по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ върху имот № 1654, по помощния план на зона;, Парта", землище Монтана с площ от 489 кв. м. Обсъдил Заявление от 13.07.2009 г. (л. 14 по делото) с което Рени Петрова Янева, наследник на ползвателя Петър Кръстев Дамянов, е поискала от Кмета на Община Монтана да бъде изготвена оценка на имот № 18.255 по план на новообразуваните имоти в м. "Парта". Посочил, че видно от приложеното на л. 13 по делото доказателство, Общинска техническа служба е изготвила оценка на земеделска земя по § 4 ЗСПЗЗ на имот № 18.255 с площ от 0,489 дка в размер на 515 лв., и че с оспорената Заповед № 655/22.07.2009 г. на Кмета на Община Монтана е одобрена изготвената оценка на предоставена за ползване на наследниците на Петър Кръстев Дамянов земеделска земя от 489 кв. м в зона "Парта", землище Монтана, представляващ поземлен имот № 18.255 в размер на 515 лв. Съдът приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентния орган, в кръга на неговите правомощия и е мотивирана, издадена е по искане на ползувател на предоставена за ползване зем. земя, с признато право на закупуване на земята с влязла в сила заповед на кмета на общината, издадена на основание § 62, ал. 3 от ПЗР за изм. и доп. на ППЗСПЗЗ и влязъл в сила ПНИ за м."Парта". Приел, че при определяне на оценката на земята няма нарушение на закона, видно от заключението на вещото лице, като са спазени и административно-производствените правила при издаването на обжалваната заповед. При постановяването на решението си съдът преценил становищата на страните и представените по делото доказателства. Изложил е подробни мотиви, които настоящият състав на ВАС напълно споделя. Изведеният от него извод е в съответствие с установената фактическа обстановка и не противоречи на материалния закон. Обжалваната заповед № 1655/22.07.2009 г. на кмета на община Монтана е издадена на основание влязлата в сила 3аповед № 2710 от 26.11.2007 г., с която кметът на общината, на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, е признал на ползвателя Петър Кръстев Дамянов, на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, да придобие правото на собственост върху предоставената му за ползване зем. земя - имот 489 кв. м земя, представляваща имот № 1499 по помощния план, находящ се в местността "Парта", зона "Парта", землището на гр. Монтана и възложил извършването на оценката на имота. Съдът изложил законосъобразни съображения, че тази заповед е влязла в сила на 27.11.2008 г., предвид решение № 12921/27.11.2008 г. по адм. д. № 8228/2008 на ВАС. Съдът правилно е приел че предмет на оспорване пред него е заповед № 1655/22.07.2009 г. на кмета на община Монтана и върху този акт осъществил съдебния контрол на всички основания по чл. 146 АПК, като преценил наличието на предпоставките по § 4л ПЗР на ЗСПЗЗ за извършване на оценка и на тази база приел законосъобразността му, поради което правилно не е обсъждал представените от оспорващите доказателства, относими към издаване на предходната 3аповед № 2710/26.11.2007 г. на Кмета на Община Монтана. При тази данни съдът е извел извод за законосъобразност на заповедта. Съдът обосновал законосъобразен извод за липса на нарушение на материалния закон - § 4л от Преходни и Заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ. При безспорно установените данни от назначената от него съдебно-техническа експертиза съдът кредитирал заключението на вещото лице /л. 72 от делото/. В съдебно заседание жалбоподателят не е поставил допълнителни въпроси към вещото лице, не е поискал тройна експертиза и не е направил искания за установяване на други факти. Правилно при това положение съдът се е съобразил изцяло със заключението на вещото лице. Оттук следва, че първоинстанционният съд правилно е преценил, че оценката на имота е извършена при спазване условията на Наредбата за реда за определянето на цените на земеделските земи, като самата оценка е била извършена с оглед ползването на земята при условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Оценката е била извършена за имот с размери и граници определени с влязъл в сила ПНИ от 07.02.2006 год, с каквото искане е бил сезиран административния орган в производството по § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ. Посочената разпоредба определя, че оценките на земите, сградите и подобренията на земята по § 4а, 4б, 4в и 4з се извършват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице в 3-месечен срок от влизането в сила на плана на новообразуваните имоти при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на ЗСПЗЗ. Съдът правилно е приложил разпоредбата на § 4л ЗСПЗЗ, и § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и изложил подробни мотиви от където и изводът, че съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. Доводът в тази насока настоящият състав на ВАС намира за неоснователен. Решението е съобразено с практиката на ВАС - така напр. в Решение № 2591/25.02.2009 г. по адм. дело № 12604/2008 г., Решение № 35/04.01.2010 г. по адм. дело № 7757/2009 г. - двете на IV отд-е на ВАС. По останалите доводи в жалбата: Възражението в касационната жалба, че оспорения акт бил в противоречие с предходната заповед, посочена по-горе, е ирелевантно за спора, тъй като то има значение при обжалване на тази заповед, а не на процесната. В тази връзка съдът е изложил подробни мотиви, а изложения от касатора довод в обратния смисъл е неоснователен. Следва да се посочи, че с нея са признати на ползувателя права за закупуване на зем. земя от 489 кв. м - под минимума от допустимите за закупуване 600 кв. м. по § 4а и 1000 кв. м по § 4б. Другите доводи в касационната жалба, свързани отново с тази влязла в сила заповед, с твърдения, че съдът "не е видял новите доказателства", освен че не отговаря на действителното положение, са неотносими към настоящия правен спор. Твърдението за нарушение на чл. 297 ГПК е също неоснователно, тъй като съдът се е съобразил със силата на пресъдено нещо по решение № 12921/27.11.2008 г. по адм. д. 8228/2008 на ВАС, в което е било обсъдено посоченото в жалбата Р-626/6.11.1997 г. на ВКС. Останалите твърдения в жалбата, касаещи житейски съображения за цената на земеделската земя преди десетки години не очертават касационни основания по смисъла на чл. 218, ал. 1 АПК . Представените от адв. Паунов и Йордан Кацарски писмени доказателства, а именно: удостоверение № 347/1982 г. на Общински народен съвет; удостоверение № 808/1982 г. на общински народен съвет; молба от Петър Кръстев Дамянов, писмо № 06-04-37/1992 г. до община Михайловград; писмо № САП-04-00-286/08.12.1992 г. от кмет на община Михайловград; скица; извлечение от регистър, не са нови-копия от тях са приложени на л. 7,21,22,67-69 по първоинстанционното дело, освен че са неотносими към настоящия спор. Представеното от Йордан Кацарски писмо № 94-00-362/23.07.2009 г. от община Монтана установява връчване на оспорената заповед № 1655/22.07.2009 г. на кмета на община Монтана и е относимо само към въпроса за допустимостта на жалбата. Представената от адв. Паунов декларация от Благой М. Чубриев, без дата на издаване, с нот. заверка на подписа от 02.02.2010 г. /л. 19 от делото/ е ново писмено доказателство, но предвид нейния характер на частен писмен документ, подписан от лицето, което го е издало, по арг. от чл. 180 ГПК, вр. с чл. 144 и 228 АПК, съставлява само доказателство, че изявленията, съдържащи се в него, са направени от това лице. Горният извод се налага от обстоятелството, че по делото няма твърдения, още по-малко доказателства за успешно проведено производство по чл. 193 ГПК, респ. по чл. 154 ГПК /отм./ по оспорване истинността на посочения в тази декларация документ - удостоверение № 347/10.2.1982 г. на ИК на Общински народен съвет -гр. Михайловград. С оглед горния анализ ВАС приема, че решението е съобразено с материалния и процесуалния закон. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се установи то да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,