Решение № 10452 от 7.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4921/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 - чл. 249 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане за отмяна на влязло в сила касационно решение 6837 от 09.11.2023 г., постановено от Административен съд София град, ХХІІ касационен състав, по дело 6989/2023 г. Искането е подадено от В. Б. В. от гр. София, чрез упълномощени адв. Я. Вакрилов и адв. В. Вакрилов и в него е посочено правно основание чл. 239, т. 4 АПК. В искането и в съдебно заседание чрез адв. Вакрилов се твърди, че решението, чиято отмяна се иска, е постановено в противоречие с влязло в сила решение 3261 от 26.06.2020 г. на Административен съд - София - град, по адм. д. 2702/2020 г. Направено е искане за отмяна на атакуваното решение и на постановеното от първоинстанционния съд съдебно решение 20089995/09.05.2023 г., по описа на Софийски районен съд, 161-ви състав, по гр. дело 29811/2020 г., с което е потвърдено решение 3188А/27.09.2018 г. на Общинска служба по земеделие - "Източна", с което се признава правото на собственост на касатора върху земеделска земя - ливада с площ от 8.400 дка, намираща се в [населено място], местност "[наименование]", и се отказва възстановяването й в стари реални граници на основание чл. 7, ал. 4 от Закона за държавната собственост. Релевирано е искане делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд - София- град. Искателят излага тезата, че атакуваното решение на Административен съд София - град, по адм. дело 6989/2023 г., противоречи на влязлото в сила решение на Административен съд София-град, 16 - ти касационен състав по адм. дело 2702/2020 г., което е постановено между същите страни: Общинска служба по земеделие Източна , гр. София и молителката В. В., за същото искане и на същото основание. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Ответникът - Общинска служба по земеделие /ОСЗ/ - "Източна", оспорва искането за отмяна с писмено възражение, представено чрез упълномощен адв. Петкова и в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Стоилова, която пледира за отхвърляне на искането, защото едва с решението, чиято отмяна се иска, спорът е бил решен по същество, като същият не е бил разрешаван два пъти в рамките на две различни производства, поради което решенията, макар и две, не отговарят на изискването да бъдат постановени по различни административни дела. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира искането за отмяна, предявено от В. Б. В. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМО - подадено от надлежна страна в законните срокове, визирани в чл. 240, ал. 1 и ал. 2 АПК. Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: С атакуваното решение 6837 от 09.11.2023 г., постановено от Административен съд София град, ХХІІ касационен състав, по дело 6989/2023 г. е оставено в сила решение 20089995/ 09.05.2023 г., постановено от Софийски районен съд, 161-ви с-в по гр. дело 29811/2020 г., с което е потвърдено решение 3188А/27.09.2018 г. на ОСЗ - "Източна", с което се признава правото на собственост на касатора върху земеделска земя - ливада с площ от 8.400 дка, намираща се в [населено място], местност "[наименование]", и се отказва възстановяването й в стари реални граници. С противопоставимото решение 3261 от 26.06.2020 г. на Административен съд - София - град по адм. д. 2702/2020 г. е отменено решение 286496 от 27.10.2019 г., постановено от Софийския районен съд, гражданско отделение, 125 състав по гр. д 68747 по описа за 2018 г. и делото е върнато на Софийския районен съд за ново произнасяне от друг съдебен състав при съобразяване на дадените указания в горепосоченото първо касационно решение. За да достигне до този резултат касационният съдебен състав е счел в мотивите си, че спорът не е изяснен от фактическа страна и е дал указания за събиране на нови писмени доказателства и за изслушване на допълнителна СТЕ. Настоящият съдебен състав е сезиран с молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, което искане е предявено на правно основание чл. 239, т. 4 АПК. Следва да се има предвид, че отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на Глава четиринадесета от Дял трети на АПК е извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо - такива, с които конкретен материалноправен спор е решен по същество, и на преграждащи развитието на делото определения и разпореждания. Посоченото от искателя правно основание регламентира отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Законодателят изисква противоречието да съществува между актове на еднакво компетентни правораздавателни органи, да е между самите актове, а не между мотивите им и да е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които те са постановени. За да бъде отменено на процесното основание - чл. 239, т. 4 АПК атакуваното влязло в сила решение, както и решението, за което се твърди, че противоречи, следва да отговарят на три кумулативно предвидени условия: да са между същите страни, да се отнасят до същото искане и да бъдат постановени на същото основание. Съдът счита, че в конкретния случай не са налице законовите основания за това. Съгласно Тълкувателно решение 6 от 25.11.2010 г., постановено по тълк. дело 4/2010 г. по описа на ВАС, е постановено, че хипотезата на чл. 239, ал.4 АПК е налице тогава, когато съществува субективен и обективен идентитет /тъждество на страни и спорен предмет/ по две производства, по които да са постановени противоречиви решения. В настоящата хипотеза не са осъществени елементите от фактическия състав на нормативния текст на чл. 239, т. 4 АПК, тъй като не е изпълнено изискването двете влезли в сила решения да се ползват със сила на пресъдено нещо с решението по първото касационно дело материалноправният спор не е решен по същество, а делото е върнато за ново разглеждане, тоест правният спор е останал висящ и не е приключил. Въпреки, че е установена идентичност между страните, такава липсва по отношение на предмета на двете производства. Едва с второто касационно решение, което е атакувано от искателя, касационният съд е разгледал спора по същество и се е произнесъл с решение, което има сила на пресъдено нещо. В този смисъл е формираната постоянна и непротиворечива съдебна практика по този вид казуси: решения на петчленни състави на Върховния административен съд, постановени по адм. д. 7354/2023 г., адм. д. 10346/2022г., адм. д. 4402/2021 г., решение по адм. д. 3543/2021г. на четвърто отделение на ВАС и др. Подробно развитите от искателя възражения за неправилност на атакуваното решение и за неизпълнение на дадените указания, не са предмет на отмяна на влязло в сила съдебно решение. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че в случая не е налице изискуемият от АПК пълен идентитет между двете съдебни решения, посочени от искателя. Това обстоятелство налага отхвърляне на искането на В. Б. В. за отмяна на атакуваното влязло в сила съдебно решение, като неоснователно. С оглед изхода на спора претенцията на искателя за присъждане на направените по делото разноски се оставя без уважение. Ответникът не е заявил искане за възлагане на разноски. На основание на горното и на чл. 244, ал. 1, предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение.