Решение № 1305 от 6.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5736/2007 г.

Решение № 1305 от 6.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5736/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на 218а, ал. 1, б. "б" от ГПК (отм.). Образувано е по жалбата на П. на Република България, против въззивното решение № 124 от 2 юли 2007 г., постановено по гр. д. № 2* по описа на апелативния съд в гр. С. за 2006 г., в частта му, с която е отменено решение без номер от 22 февруари 2006 г., постановено по гр. д. № 2* по описа на С. градски съд за 2004 г. и вместо него касаторът е осъден да заплати на А. Д. сумата от 5000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 17 февруари 2004 г. Сочи се касационното основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът изтъква, че неимуществените вреди не са доказани, а и обезщетението не е справедливо, още повече, че мярката за неотклонение спрямо него е била най-леката - "подписка". Ответниците не дават отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.). В съдебно заседание прокуратурата поддържа касационната жалба, като още сочи, че прокуратурата не е разпространявала официална информация по воденото наказателно производство и не следва да носи отговорност за публикации в медиите. Ответникът, чрез процесуалния си представител иска отхвърляне на жалбата. Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на атакуваното решение. За да постанови решението си въззивният съд приел, че е доказана хипотезата на чл. 2, т. 2 от ЗОДВПГ и отговорността на прокуратурата за обезщетяване на неимуществените вреди следва да бъде ангажирана; претърпените страдания във връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство - злепоставяне в обществото и отбягване на хората и затваряне в себе си, са оценени на 5000 лева. Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтекли от водено наказателно производство, което е прекратено- иск по реда на чл. 2, т. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. В исковата молба ищецът-ответник по касация сочи, че в резултат на осемгодишното наказателно преследване бил дискредитиран в обществото и злепоставен в най-близкото му обкръжение, загубил работата си и имало неблагоприятни последици за здравословното му състояние. Със заповед № 343 от 8 февруари 1996 г. ищецът бил уволнен на основание чл. 66, ал. 1 т. 3 от Закона за МВР - заради поддържане на контакти с криминално проявени лица и за съхранение в жилището си на инкриминирани вещи. На 4 ноември 1994 г. била образувано наказателно производство срещу неизвестен извършител за това, че за периода 17 октомври 1994 г. - 2 ноември 1994 г. в м. "Б" на прохода "П", чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, проникнал във вила и отнел чужди движими вещи - престъпление по чл. 195, ал. 1 т. 3 от НК. С постановление на районна прокуратура Б. от 13 февруари 1996 г. дознанието било изпратено по компетентност на Софийска военноокръжна прокуратура, защото в хода на разследването било установено, че ищецът е служител на МВР. С постановление от 11 февруари 1998 г. са Софийската военноокръжна прокуратура наказателното производство срещу ищеца било прекратено за престъпление по чл. 195, ал. 1 т. 3 и т. 5 от НК и делото отново било върнато на районната прокуратура в Б. На 23 март 1998 г. на ищеца било предявено обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 3, 4 и 5 от НК във връзка с чл. 26 от НК за това, че за периода от края на 1992 г. до м. ноември 1995 г. в м. "К" в землището на с. Г., общ. Симитли, в съучастие като съизвършители и след предварителен сговор с други лица, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на техническо средство и МПС, при условията на продължавана престъпна дейност, извършили кражби на чужди движими вещи от вили, собственост на различни граждани. На 1 декември 2000 г. полицейското дознание било преобразувано в предварително производство. С постановление от 17 февруари 2004 г. било прекратено наказателното производство спрямо ищеца, защото не се установило по несъмнен начин, че той осъществил от обективна и субективна страна посоченото престъпление. Не се спори, че по времето на наказателното производство ищецът е бил с мярка за неотклонение "подписка". Касационната жалба е основателна за сумата над 4000 лева и неоснователна за останалата част от присъденото обезщетение. Безспорно е според данните по делото, че отговорността на касатора следва да се ангажира по посочения текст на ЗОДОВ, тъй като наказателното производство, водено срещу ответника по касация, било прекратено. Безспорно е още, че наказателното производство е станало известно на широката общественост, както е видно от публикацията във в. "С." от 1 февруари 1996 г., както и между съгражданите на ответника в малкото му родно градче. Вярно е, че касаторът официално не е разпространявал данни за воденото наказателно производство, но самият факт на воденето на наказателно производство без завършването му с осъдителна присъда вече ангажира предпоставките за отговорността на прокуратурата. Разпитаният от първата инстанция свидетел сочи, че съгражданите на ищеца го избягвали след освобождаването му от работа, той се затворил в себе си, но прекратяването на наказателното производство не станало известно. Несъмнено ответникът претърпял душевни болки и страдания от промяната на отношението на обществото към него и възникналото подозрение за опетняване на името му, още повече, че работел в системата на МВР. Наказателното производство продължило твърде дълго и така ответникът бил поставен в състояние на несигурност и очакване, независимо от наложената му най-лека мярка за неотклонение. Макар да не е обосновано твърдението му, че здравословното му състояние се влошило вследствие на воденото наказателно производство (тъй като данните за влошаване на здравословното състояние на ответника по касация са относими към период след прекратяване на наказателното производство), претърпените от него неимуществени вреди могат по смисъла на чл. 52 от ЗЗД да бъдат обезщетени със сумата от 4000 лева, ведно с лихвата от датата на прекратяването на наказателното производство. Предвид присъдената от въззивния съд сума за държавна такса, ответникът следва да заплати допълнително още 100 лева с оглед цялостния размер на отхвърлената част на иска за неимуществени вреди. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение