Решение № 5752 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5964/2011 г.

Решение № 5752 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5964/2011 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Михаил Бояджиев, в качеството му на процесуален представител на Димитър Иванов Неджин, представляващ "ЕффКО" АД, срещу решение № 825 от 23.02.2011 г. по адм. дело № 4483 по описа за 2010 г. на административния съд - София град. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу РА № 2000903317 от 3.12.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден в обжалваната част с решение № 823 от 8.06.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София относно определено задължение за ДДС, в резултат на отказано право на данъчен кредит. Образувано е и по частна жалба на същото лице срещу определение от 22.02.2011 г. по адм. дело № 4483 по описа за 2010 г. на административния съд - София град, постановено в производство по реда на чл. 157, във връзка с чл. 153, ал. 3-ал. 5 от ДОПК, с което не е уважено искането му за спиране изпълнението на оспорения ревизионен акт. В касационната и в частната жалби са развити доводи за неправилност на двата съдебни акта. В първата жалба са изложени съображения относими към незаконосъобразността на ревизионния акт, който е бил предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство, като за част от тях може да се направи преценка, че са относими към съдебното решение и обосновават отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Във втората жалба са изложени съображения по повод определението и конкретно неправилната преценка на направеното предложение за обезпечаване по чл. 157, ал. 3 от ДОПК. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване на управлението" - гр. София не ангажира становище по нея. След приключване на съдебното заседание в 9.16 ч. в деловодството на съда в 14.12 ч. са депозирани писмени бележки от юрисконсулт Анна Климучкова, с приложено пълномощно. В тях се оспорва касационната жалба, като се претендира и присъждане на съдебни разноски. Това процесуално действие е извършено след приключване на съдебното заседание, поради което не може да бъде преценявано. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната и частните жалби и наведените отменително основание и доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбите са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 и чл. 230 от АПК и от надлежна страна, а разгледани по същество са неоснователни. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - София град е бил РА № 2000903317 от 3.12.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден в обжалваната част с решение № 823 от 8.06.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗОДФЛ (отм.), на ЗДДФЛ, на ЗКПО (отм.) и ЗКПО, на КСО, на ЗЗО и на ЗГВРС, както и на ЗДДС (отм.), и на ЗДДС. При административното обжалване и разглеждане на спора относно законосъобразността на ревизионния акт, същият е отменен в частта по повод прилагането на всички посочени нормативни актове, освен на ЗДДС (отм.) и на ЗДДС. Първоинстанционният съд правилно е осъществил съпоставка между данъчните периоди, включени в ревизирания период по прилагането на последните два закона, като с оглед разпоредбата на чл. 156, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК изрично е приел, че предмет на контрол е РА в частта относно определено задължение за ДДС в резултат на непризнато право на данъчен кредит за данъчни периоди от 2004 г., без м. 06.2004 г., както и за данъчни периоди м. 01., м. 03 и м. 08.2005 г., на основание чл. 65, ал. 4, т. 4, във връзка с чл. 6 от ЗДДС (отм.). Начисленият данък е по повод доставки, за които са издадени 15 броя фактури от "Неджин комерс" ООД и 2 броя фактури от "Неджин" ООД, с предмет "покупки на стоки". Установено е по делото, че доставчиците и ревизираното дружество са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК. До тях са изготвени ИПДПОЗЛ под № 04-53-06-905 от 8.05.2009 г. и под № 04-53-06-906 от 8.05.2009 г., които са връчени лично на Димитър Иванов Неджин, но в качеството на представляващ двете посочени дружества-доставчици. В административното и в съдебното производства не са представени исканите доказателства, свързани с установяване на правнорелевантните факти, обосноваващи упражняване на правото на данъчен кредит или препятстващи това. По делото е ангажирана съдебно-счетоводна експертиза, като на експерта също не са представени счетоводни документи за проверка и доказване на тези обстоятелства, както и не е осъществена проверка в счетоводствата на доставчиците. На същия не е указано и съдействие затова, въпреки, че трите свързани фирми се намират на един и същ адрес. Първоинстанционният съд подробно е изложил фактите по делото, които са правилно установени, като е направил и съответните изводи относно механизма на облагане с ДДС, съответно упражняване на правото на данъчен кредит, както и относно реализиране на данъчния състав на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Същите са точни и съобразени с действащата уредба на облагане с ДДС по отношение на процесните доставки. Обжалваното решение е правилно. Касационните възражения относно незаконосъобразността на ревизионния акт не следва да се обсъждат, поради предмета на касационния съдебен контрол, включително и тези по повод части от него, които са отменени при административното обжалване, понеже тогава този акт в тези части не подлежи на съдебен контрол. Тези възражения по повод на съдебното решение са насочени към неправилно отчитане от страна на съда на факта, че доставките са реални. Касаторът се обосновава затова само със счетоводното третиране на същите при него, което не се явява достатъчно, за да се направи преценка не само за спора относно реалността на доставките, а и относно нереализиране на фактическия състав на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), което би означавало правомерно упражняване на правото на данъчен кредит. Решението следва да се остави в сила. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искане по реда на по реда на чл. 157, във връзка с чл. 153, ал. 3-ал. 5 от ДОПК, за спиране изпълнението на оспорения ревизионен акт. Към него е представена инвентарна книга на ревизираното дружество, с което жалбоподателят е обосновал предложението си за обезпечение. Съдът е приел, че искането не се явява доказано, понеже представеното доказателство не дава достатъчно информация относно стойността на активите, тяхната принадлежност и дали са предмет на друго обезпечаване. Определението следва да се остави в сила, понеже от представените доказателства не може да се обоснове извод, че искането се явява основателно, като доказано според изискванията на разпоредбата. При този изход от делото на касатора не се дължат съдебни разноски, както и на ответната страна по изложените съображения относно извършено процесуално действие след приключване на съдебното заседание. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,