Решение № 8768 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15235/2009 г.

Решение № 8768 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15235/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Капитан Дядо Никола" АД ("КДН" АД) моли да бъде отменено решение № 450/8.10.2009 г. по адм. д. № 255/2009 г. на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против решение за промяна на митническа стойност № К-47-0012/19.01.2009 г. на началника на Митница - Свищов, потвърдено с решение № У-К-47/0023/К/25.02.2009 г. на директора на РМД - Русе като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмено становище. Моли да бъде отменено обжалваното решение за определяне на нова митническа стойност, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Началника на Митница - Свищов и заинтересуваната страна ТД - Велико Търново, редовно призовани, не изпращат представител. В дадения от съда срок не са подали възражения. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства и отменителните основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "КДН" АД против решение за промяна на митническа стойност № К-47-0012/19.01.2009 г. на началника на Митница - Свищов, потвърдено с решение № У-К-47/0023/К/25.02.2009 г. на директора на РМД - Русе. В мотивите си съдът е приел, че с ЕАД № 07BG004301Н0013824/20.04.2007 г. касаторът е оформил внос в МБ - Габрово на полиетилен ниско налягане с фактурна стойност 22977 щ. д. за 18 000 кг, равностойна на 33 807 лв. Била е извършена последваща проверка по чл. 78, § 2 МК и чл. 84а ЗМ. За резултатите от проверката е издадено обжалваното решение за определяне на митническа стойност, в която са включени разходи за застраховка и разликата между декларираната стойност и реално платената цена на стоката. Вещото лице е дало заключение, че по сметка 302/1 - основни материали е осчетоводена стойността по международната фактура № 9094668/3.03.2007 г. в размер 643 356 щ. д., а на 1.04.2007 г. са осчетоводени 112 500 щ. д. с левова равностойност 166 587,75 лв., представляваща платен аванс на стоката, допусната за свободно обръщение. Дало е заключение също, че има действителен разход за застраховка на внесените стоки в размер 4514,83 лв., който не е включен в митническата облагаема стойност. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че първоначално е осчетоводена само фактурната стойност, която по-късно е увеличена с авансово платената сума и полиетиленът е изписван за производството по по-високата стойност след увеличение на отчетната стойност с аванса. Съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган при спазване на процесуалните правила. Отхвърлил е като неоснователен доводът на касатора за допуснато процесуално нарушение като не е изчислена стойността на изтеклите лихви, тъй като в акта е посочена главницата и началната дата, по които могат да се изчислят лихвите до датата на плащане на главницата. Съдът е приел, че дори и да има процесуално нарушение, то не е съществено. Отхвърлил е доводът за липса на правно основание по чл. 29 и чл. 32, ал. 1 б. "д" от Регламент № 2913/1992 г. (Митнически кодекс на ЕС), тъй като текстовете имат еквивалент в чл. 35 и чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "в" ЗМ. Приел е също, че представените при митническото оформяне документи са преведени на български език в хода на митническата проверка по чл. 84а ЗМ и доводът за процесуално нарушение поради липса на преводи е неоснователен. Съдът е приел, че авансово платената сума по проформа фактура от 14.02.2007 г. е част от цената на внесената стока предвид заключението на вещото лице, което установя осчетоводяване на аванса като част от стойността на внесената стока и е отхвърлил възражението, че плащането с акредитив не е плащане на аванс по вноса. По чл. 130 ППЗМ проформа фактурата е посочена сред документите, които се представят при митническо оформяне на внос за митнически цели. Проформа фактурата е посочена и в чл. 40 от Наредба № Н-17/13.12.2006 г. за прилагане на разпоредбите на приложение № 37 и № 38 от Регламент /ЕИО/ № 2454/93 на Комисията относно писмено деклариране чрез Единния административен документ. Авансовото плащане е било осчетоводено първоначално по сметка 402/21 - доставчици по аванси, впоследствие е прехвърлено в сметка 302/1 - основни материали и е увеличило отчетната стойност на материала за производство - внесеният полиетилен. С писмо № № У-К-47/0028/7.11.2008 г. изпълнителният директор на касатора е признал, че първоначално е липсвала фактура за аванса и в митническата стойност не е включен, тъй като не е включен в международната фактура, поради което стойността на аванса е осчетоводена в годишния финансов отчет и при формиране на годишната счетоводна печалба. Съдът е приел, че с това писмо е признат факта, че стойността на внесената стока включва авансово платената сума от 112 500 щ. д. Застраховката също е изчислена върху цена на стоката с включена авансова платената сума. В съдебното производство е представена втора проформа фактура от 20.02.2007 г., за която съдът е приел, че не установява промяна в стойността на внесената стока, за каквато промяна не е представен договор между страните. Установената от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи за законосъобразно проведена последваща проверка и издадено решение за определяне на митническа стойност по процесната ЕАД на стоки, допуснати за свободно обръщение с крайно потребление в Република България. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е отговорил подробно и правилно на възраженията на касатора Същите възражения се поддържат и пред настоящата инстанция и правилните отговори на съда не следва да се повтарят. Неоснователно е възражението на касатора, че Митническият кодекс не е приложим в случая. Решението за промяна на митническата стойност е постановено при действието на новия Модернизиран митнически кодекс, приет с Регламент (ЕО) № 450/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността (Модернизиран митнически кодекс) (ММК), Официален вестник nр L 145, 04/06/2008 стр. 0001 - 0064. По чл. 186 от ММК се отменят Регламенти (ЕИО) № 3925/91, (ЕИО) № 2913/92 и (ЕО) № 1207/2001, като позоваването на отменените регламенти се счита за позоваване на настоящия регламент и се чете съгласно таблиците за съответствие, представени в приложението, така че позоваването на разпоредби на отменения Регламент (ЕИО) № 2913/92 при мотивирането на митническия акт не го прави незаконосъобразен. По чл. 188 § 1 и 2 от ММК новите разпоредби в него, отменящи чл. 29 и чл. 32 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 се прилагат след влизане в сила на разпоредбите за прилагане, които досега не са приети, поради което законосъобразно в решението за определяне на митническа стойност са посочени съответните текстове от действащия Регламент (ЕИО) № 2913/92. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,