Решение № 12975 от 30.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1579/2017 г.

Решение № 12975 от 30.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1579/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. С. П. и Я. Т. П., чрез адв. Зафиров като процесуален представител, срещу решение № 1700 от 25.10.2016 г., постановено по адм. дело № 1052/2015 г. по описа на Административен съд - Б.. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. Ответниците - Т. С. Н. и Д. П. Н., чрез пълномощника си адв. Ненчев, в писмен отговор излагат съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Ответникът - кметът на община Приморско не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Б. е образувано по жалба на Т. С. Н. и Д. П. Н. срещу заповед № 328/7.05.2015 г. на кмета на община Приморско, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено премахването на незаконен строеж "Санитарно хигиенни помещения", изградени в празното пространство, под раменното стълбище в партерния етаж на жилищна сграда, изградена в УПИ ХII, кв. 19 по плана на гр. П. с идентификатор 58356.506.191 по кадастралната карта на гр. П., изпълнени без разрешение за строеж от жалбоподателите, Т. С. Н. и Д. П. Н.. Съдът е приел, че подадената до него жалба е допустима, а по същество - основателна. Обосновал е извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед, поради което я е отменил. Изложил е съображения за извършено вътрешно преустройство съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ (в относимата редакция), за което не се изисква разрешение за строеж. Решението е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразно административният съд, в съответствие с приетите по делото съдебно-технически експертизи, е приел, че процесният строеж не засяга конструкцията на сградата, като при изграждането му не са премахвани или премествани съществуващи зидове и не са правени отвори в тях. Не е променено предназначението на помещенията по смисъла на § 5, т. 41 ДР ЗУТ и натоварванията в тях. Правилно съдът е приел, че за строежа са налице предпоставките на чл. 151, ал. 1, т. 3, б. "а", "б" и "в" ЗУТ, в относимата редакция на разпоредбата. Същият представлява вътрешно преустройство в обема на сградата, в която е изграден и за него не се изисква разрешение за строеж. Санитарните помещения нямат самостоятелно значение и не съставляват самостоятелни кадастрални единици. С тях не се променя предназначението на приземния етаж, в който са изпълнени. Те не са разположени над друго жилищно помещение, кухня или килер за хранителни продукти, за да се приеме за недопустимо изграждането им съгласно чл. 40, ал. 2 ЗУТ, в какъвто смисъл са доводите в касационната жалба. След като условията на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ са изпълнени, е налице вътрешно преустройство, за което няма законово изискване за издаване на разрешение за строеж. Строежът не е незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и не подлежи на премахване, поради което правилно съдът е отменил обжалваната заповед като незаконосъобразна. Предвид изхода на делото и при своевременно направеното искане за присъждане на разноски касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците Т. С. Н. и Д. П. Н. направените пред настоящата инстанция такива в размер на 500 лева, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 14.12.2016 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,