Решение № 5279 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9957/2014 г.

Решение № 5279 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9957/2014 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на кмета на Община Благоевград против решение № 1095/25.06.2014 г. по адм. дело № 127/2014 г. на Административен съд-Благоевград, в частта, с която е прогласена нищожността на негова Заповед № 102/04.02.2014 г., издадена на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ на незаконен строеж: " Три броя паянтови жилищни сгради на един етаж и паянтов склад с кокошарник" относно премахване на паянтова жилищна сграда, описана като строеж № 2 - "Преустроена панелна гаражна клетка в жилище" и в частта, с която е наредено премахването на два броя паянтови жилищни сгради на един етаж и паянтов склад с кокошарник, разположени в имот с идентификатор 04279.608.1516 по КК на гр. Благоевград и в ПИ с идентификатор 04279.608.134. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му. Ответните страни Катина Димитрова Николова, Гергина Николова Николова, Кирка Сандева Николова, Емилия Радоева Николова, Спаска Георгиева Царевска и Лилянка Андонова Николова оспорват жалбата. Останалите ответници не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема заповедта за издадена в противоречие с материалноправни разпоредби - разпореденият за премахване строеж е счетен за търпим при условията на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Решението е правилно. Събраните по делото доказателства обосновават изводите на административния съд, че процесният строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ-извършен без строителни книжа, но не подлежи на премахване, тъй като е търпим при условията на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. От заключението на вещото лице се установява, че строежът напълно съответства на предвижданията на действащия по време на извършването му, което е преди 1987 г., подробен устройствен план - от 1978 г. Вещото лице установява и че строежът е допустим по техническите правила и нормативи, действали по време на извършването му и по ЗУТ. При наличието на кумулативните условия по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, правилно съдът приема, че строежът е търпим и не подлежи на премахване. Неоснователен е касационен довод за несъответствие на строежа с предвижданията на действащите подробни градоустройствени планове по време на извършването му и към момента на издаване на административния акт. Последният е релевантния момент, към който се преценява съответствието на акта с материалния закон. Приетите след него нови нормативни факти могат да бъдат ценени само ако имат изрично дадено с нормативен акт обратно действие (чл. 142, ал. 2 АПК вр. чл. 14 ЗНА). Въз основа на цялостен анализ на събраните по делото доказателства и заключение на вещо лице, административният съд обосновано приема за недоказано действителното съществуване на паянтова жилищна сграда, описана като строеж № 2 - "Преустроена панелна гаражна клетка в жилище". Този извод почива основно на изявлението на вещото лице, че при извършения оглед, не е открит на място. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,