Решение № 8318 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10521/2014 г.

Решение № 8318 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10521/2014 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано по касационна жалба от Надежда Миланова Петрова и Васил Петров Петров, чрез адв. Камен Киров от АК - Варна срещу решение № 1604/1.07.2014 г. постановено от Административен съд - Варна по адм. д. № 3988/2013 г., с доводи за материална незаконосъобразност, съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и уважаване на претенциите за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди, ведно с лихва и присъждане на разноски. Ответната община Аксаково, чрез процесуалният си представител адв. Гюров, в о. з., и в депозирано по делото писмени бележки, излага съображения за неоснователност на жалбата. Иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение намира касацинната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е постановено при повторно разглеждане на исковите претенции на касаторите след отмяна и връщане на делото за ново разглеждане в изпълнение на решение № 14882/12.11.2013 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 5032/2013 г., с което е отменено решение № 143/23.01.2013 г. по адм. дело № 2845/2012 г. на Административен съд - Варна. Пред Административен съд - Варна са предявени от Надежда Миланова Петрова и Васил Петров Петров обективно и субективно кумулативно съединени искове, подадени чрез адв. К. Киров, АК - Варна, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди общо за двамата в размер на 181 244.38 лв. и за неимуществени вреди от по 10 000 лв. за всеки един от тях. Претендира се присъждане на законната лихва върху тези суми считано от датата на подаване на исковата молба /24.07.2012 г./ до окончателното им изплащане и присъждане на разноски. Основанието на исковите претенции за претендираните вреди е от разрешение за строеж № 48/23.03.2010 г. на главния архитект на Община Аксаково, отменено със Заповед № ДК-10-СИР-45/30.07.2010 г. на началника на РДНСК - Североизточен район. Претърпените имуществени вреди са подробно описани в исковата молба и се изразяват в следното: разходи по издаване на отмененото разрешение за строеж /общо 12 145,68 лв/; разходи по извършване на строителството /144 920 лв./ по сключен договор за строителство № 5/27.05.2010 г. с "Милкос - инженеринг" ООД; заплатени 144,60 лв. по сключен предварителен договор с "ЕОН България мрежи" АД; 1500 лв. платени по договор за консултантска дейност с "Глобул консулт 07" ООД; разходи по отпускане на банков кредит от "Алианц банк България" АД - 960 лв. за изготвяне на оценка на ипотекирани имоти; 969.84 лв. платени нотариални такси по сключване на договорна ипотека; 119.35 лв. за вписване на договорната ипотека; 104 лв. платени такси за издаване на удостоверение за тежести за двата ипотекирани имота и такса за банков превод от 4 лв.; 10 лв. платена такса за изготвяне на данъчна оценка на ипотекирания имот от Община Аксаково; 34.80 лв. платени такси на СГКК гр. Варна за издаване на скици; 165.70 лв. - цена на застраховка по застрахователна полица № 043220; 162.50 лв. - цена на застраховка по застрахователна полица № 030839; 16843.57 лв. /8611.98 евро/ - платени лихви по договор за кредит към 16.07.2012 г.; 852.84 лв. /436.05 евро/ - такса за управление на кредита; както и съдебно-деловодни разноски по "съдебна защита" на разрешението за строеж - 10 лв. платена държавна такса за образуване на адм. д. № 3621/2010 г. и 2311.50 лв. направени разноски от ищците по адм. дела № 3147/2010 г.; № 4380/2011 г., двете по описа на АС - Варна и адм. дело № 9556/2011 г. на Върховен административен съд. Неимуществените вреди от по 10 000 лв. и за двамата ищци са конкретизирани като преживян стрес, дискомфорт, притеснение, депресия провокиране от отмяната на процесното разрешение за строеж. При безспорно установена фактическа обстановка решаващият съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните е отхвърлил изцяло претенциите като недоказани поради това и неоснователни. Осъдил същите да заплатят на ответната община разноски за производството. Съдът е приел, че липсва пряка причинно-следствена връзка от издадения административен акт /разрешение за строеж/ и вредоносния резултат за Надежда и Васил Петрови. При извършената касационна проверка съгласно чл. 218 АПК настоящият състав на Върховния административен съд намира, че решаващият съд правилно е приел, че негативният ефект върху патримониума на ищците би могъл да настъпи от отмяната на разрешението за стореж, а не от неговото издаване, каквото основание за претендираните вреди е посочено в исковата молба. Строителното разрешение е позитивен акт и поражда благоприятни за адресата му правни последици, както сочи практиката на ВАС в решенията си по адм. д. № 11652/2012 г. и адм. д. № 3577/2013 г. Субективното право на обезщетение възниква само ако претърпените загуби или пропуснати ползи са непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган. В настоящия случай ищците са претендирали обезвреда на извършени разходи по издаване на виза за проектиране, изработване на инвестиционен проект, изготвяне на комплексен доклад за съответствие по чл. 142 от ЗУТ, разходи по предварителен договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа на "ЕОН България мрежи" АД, заплатена такса за издаване на разрешение за строеж, които предхождат хронологично издаването на строителното разрешение. Нормативната уредба изисква вредите да са последица от отменения акт т. е. да следват във времето вредоносния резултат, а не да го предхождат, поради което правилно съдът е отхвърлил тази претенция. Правилно съдът е приел, че не съществува пряка причинно-следствена връзка между отменения административен акт и направените от ищците съдебно-деловодни разноски в съдебните производства пред Административен съд гр. Варна и Върховния административен съд по обжалване заповедта на началника на РДНСК - Североизточен район по отмяна на разрешението за строеж. Правната доктрина разглежда отговорността за разноски като гражданско облигационно правоотношение. Тя не може да се осъществи в условията на власт и подчинение между страните, т.е. на плоскостта на административното правоотношение, което е характерно с неравнопоставеност между страните по него. Присъждане на съдебно-деловодни разноски е възможно само по висящ съдебен процес, но не и с отделен иск, още по-малко по реда на ЗОДОВ. Отговорността за съдебни разноски се реализира по специалните правила на АПК, ГПК, НПК съобразно характера на съдебните производства - административни, граждански, наказателни, административно-наказателни. По ангажирането на подобна отговорност се произнася съдебният орган, който разглежда висящия правен спор. Отговорността за разноски не е идентична с юридическата отговорност за вреди по ЗОДОВ, тъй като това е право на едната страна и респективно задължение за другата да плати направени разходи от този участник, в чиято полза съдът е решил делото. Твърдените от ищците разходи по неуспешно приключили за тях съдебни производства са санкция поради неоснователно предизвикани правни спорове. Обосновано и по аргумент от разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ която гласи, че не се дължи обезщетение, ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия, съдът е отхвърлил и претенциите на ищците относно направените разходи по изпълнение на строителството, тъй като не са преустановили строителството му въпреки, че са били информирани за оспорването на издаденото строително разрешение. Безспорно е установено, че ищците на 11.08.2010 г. са узнали за отмяната на разрешението за строеж от началника на РДНСК - Североизточен район, а за подадената жалба от "Булгартрансгаз" ЕАД срещу строителното разрешение те са узнали още на 29.07.2010 г., като за целта е бил съставен и акт обр. № 10 за установяване състоянието на строежа. Този документ доказва, че на посочена в него дата - 29.07.2010 г., ищцата Надежда Петрова е била информирана за оспорването на издаденото в нейна полза строително разрешение. Съгласно чл. 216, ал. 4 от ЗУТ жалбите или протестите срещу актовете по ал. 1 /включително и срещу разрешения за строеж/, спират изпълнението им. Това нормативно решение в Закона за устройство на територията е проявление на общия принцип в административния процес за суспензивния ефект на жалбата. Съгласно чл. 166, ал. 1 от АПК оспорването спира изпълнението на административния акт т.е. препятства както принудителното, така и доброволно изпълнение на разпоредите с акта права и задължения. Правилно в предвид на тези фактически установявания съдът е приел, че след като ищците не са съобразили своето поведение с цитираните по-горе нормативни правила, които ги обвързват като участници в строителството по смисъла на чл. 160 от ЗУТ, не могат да получат обезвреда от Община Аксаково за настъпилите вреди от противоправното им бездействие по спиране на строителството до приключване на производството по обжалване на разрешението за строеж. Претърпените имуществени и неимуществени вреди са последица от виновното им поведение и следва да останат в тяхна тежест. След 29.07.2010 г. те не са се противопоставили на строителството, въпреки че са знаели за оспорването на строителното разрешение. Освен това не са предприели никакви действия по предоговаряне на условията на отпуснатия им банков кредит поради възникналото ново обстоятелство по обжалване на разрешението за строеж. Обоснован от фактите по делото е и правният извод на решаващия съд, че ищците не са справили с доказателствената тежест да докажат настъпили вреди в претендирания от тях размер, включително и до 29.07.2010 г., датата, когато те са узнали за постъпилата жалба срещу разрешението за строеж и когато между възложителя Надежда Петрова, строителя "Милкос инженеринг" ООД и строителния надзор е съставен акт обр. 10 за установяване състоянието на строежа. Въпреки че съдът служебно е назначил съдебно-счетоводна еспертиза със задачи, които биха спомогнали за изясняване на релевантните за спора факти, касационните жалбоподатели не са внесли определения депозит за вещо лице, като са поискали назначаването на друга съдебно-счетоводна експертиза със задачи, които не са от значение за спора и съдът правилно е отклонил това доказателствено искане. Съставените постфактум частни свидетелстващи документи - протокол № 1/15.07.2010 г. и протокол № 2/20.07.2010 г., с които е направен опит да се докаже по-голям обем на извършените СМР, не могат да се противопоставят на официалния свидетелстващ документ - акт обр. 10 за установяване състоянието на строежа към тази дата. Постановяването на позитивно съдебно решение предполага ефективно пълно главно доказване на вредите, което обуславя уважаване на спорното право на обезщетение. За да се уважи исковата претенция, не е достатъчно да се създаде вероятност за истинност на твърдения за релевантните юридически факти, а абсолютна достоверност, че претендираните вреди са настъпили. Съдебното решение не може да почива на предположения, а да се гради върху убедителни доказателства. Нормативно регламентираните разходо-оправдателни документи във връзка с извършване на СМР са протоколи образец № 19, извлечения от сметка № 22 за разплащания по протоколи обр. 19 и фактури. Въпреки дадените от съда указания в тази насока ищците са представили единствено протоколи обр. 19, два от които са съставени до 29.07.2010 г., без поисканите от съда извлечения от сметка № 22. Двата протокола обр. 19 са частни свидетелстващи документи и не се ползват с материална доказателства сила, а и тяхната достоверност е опровергана от цитираните по-горе акт обр. № 10 и констативния протокол на Община - Аксаково изготвен от специалист "Строителен контрол" при общината във връзка с издаване на заповед № ДК-10-СИР-45/30.07.2010 г. за отменяване на разрешението за строеж. Актовете на строителния надзор са годно доказателствено средство за степента на изпълнение на строежите предвид чл. 1, ал. 4 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г., а констативният протокол на общинската администрация е официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила и обвързва съда със своето установяване на етапа на строителството. Освен това, разплащането на страните по повод извършените СМР във връзка с договори за строителство с оглед правилата на счетоводната отчетност се доказва с извлечения от сметка № 22 и фактури, каквито доказателства, въпреки дадените указания на ищците по чл. 171, ал. 4 от АПК не са представени по делото. Правилно в предвид на това съдът е приел, че ищците не са доказали направени разходи по изпълнение на строителството. Представените приходен касов ордер № 18/11.06.2010 г.; квитанция № 18/11.06.2010 г.; приходен касов ордер № 23/2.07.2010 г. и квитанция № 23/2.07.2010 г., всички издадени от "Милкос -инженеринг" ООД са частни свидетелстващи документи, понеже са разписки за получено плащане и не се ползват с доказателствена сила, тъй като удостоверят благоприятни за ищците юридически факти. Депозираните извлечения от банковата сметка за изтеглени суми по кредита биха могли да установяват плащане на СМР, но само ако се обвържат по дати и суми с извлеченията от сметка № 22 и фактурите, изходящи от строителя. Само по този начин тези писмени доказателства в своето единство и хронологична последователност могат да създадат сигурно убеждение за извършени разплащания от страна на възложителя по изпълнение на сключения договор за строителство. Правилно съдът е приел за недоказана и претенцията за направени разходи от 16 843.57 лв. /лихви по договора за кредит до дата 16.07.2012 г./ и 852.84 лв. платени такси за неговото управление. Представените по делото справки от "Алианц банк България" АД сочат за изготвен погасителния план на кредита и договореност за размер и срок на плащанията по отпуснатия заем. Те не съдържат информация за датите, на които ищците са извършили конкретни плащания по отпуснатия им банков заем, нито за размера на внесените суми. Както правилно е приел съдът плащанията по кредите се установяват с вносни бележки /при плащания в брой/ или платежни нареждания /при извършени банкови преводи/. Такива писмени доказателства ищците не са представили, а недоказаните факти се приемат за неосъществени. При липса на пълно доказаване на настъпили вреди обосновано съдът е отхвърлил и претенцията за неимуществени вреди. В исковата молба ищците са твърдяли, че и двамата са изпаднали в депресия при отмяната на разрешението за строеж, което състояние са се опитали да докажат с разпит на свидетели. Според свидетелката Д. Димитрова Надежда Петрова започнала да се променя психически и физически от момента на започване на съдебните спорове за оградата на нейния имот, каквото е твърдял и св. Бекиров. Св. Димитрова е посочила като източник на притесненията за ищцата и затруднения по изплащане на месечните вноски по отпуснатия й банков кредит. Макар и достоверни, свидетелските показания не отграничават настъпилите физически и психически промени във времето - от отмененото разрешение за строеж и съществуващите предходни проблеми по повод премахването на оградата на имота им и финансовите им затруднения по погасяване на банковия кредит. Освен това подобно заболяване, каквото е депресията се диагностицира след консултации с лекари-специалисти, което от своя страна предполага издаване на амбулаторни листи за извършени прегледи и за назначаване на лечение, издаване на рецепти за медикаменти, които са със специален режим на отпускане от аптеките. Такива писмени доказателства не са представени, а липсата им навежда на извода за недоказаност на твърденията на ищцовата страна за депресивно състояние с първопричина отменения административен акт - разрешението за строеж. Правилно в предвид на тази фактическа установеност съдът е приел, че е невъзможно да се отграничат проявните форми на неимуществените вреди, които имат за своя непосредствена първопричина точно отмененото разрешение за строеж защото и финансовите проблеми по обезпечаване изплащането на банковия кредит и предходните съдебни производство също провокират неспокойствие, изнервеност, избухливост, душевен дискомфорт. Исковата защита за вреди от дейността на администрацията е възможна при условията на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Във фактическия състав на тази отговорност се включват следните елементи: незаконен акт, действие или бездействие на орган или длъжностни лица на държавата или общините, постановен при или по повод на извършена административна дейност; вреда; причинна връзка между постановения незаконосъобразен адм. акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Правото на иск по ЗОДОВ принадлежи на лицата, които са претърпели вреди от издадени административни актове, но тази правна възможност съществува за тези прави субекти, за които актът създава задължения, засяга неблагоприятно техните субективни права или законни интереси, което в настоящия случай не е така и правилно съдът е отхвърлил изцяло исковите претенции на Петрови. При този изход на делото ищците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответната страна направените за касационната инстанция разноски - платен адвокатски хонорар на адв. Гюров надлежно доказани с договор за правна защита и съдействие № 0000266290 от 2.04.2015 г. и платежно нареждане за превод на сумата от 21.04.2015 г. на ЦКБ - АД, клон Варна. По отношение на посочения размер на адвокатските хонорари няма направено възражение за прекомерност, а и делото се отличава с правна сложност. По повод претенцията на ответника за присъждане на пътните разходи на адв. Гюров по явяване в съдебно заседание по адм. дело № 10521/14 г. на ВАС се представя единствено заверено за вярност копие на електронен билет, което не е придружено от бордна карта, която да докаже реален превоз на лицето, в полза на което е издаден самолетният билет. Не е представен и счетоводен документ, удостоверяващ извършено плащане на стойността на билета. В тази връзка претендираните пътни разходи на пълномощника на общината не подлежат на репариране като ищците следва да възстановят на ответната страна разноски само в размер на 4 600 /четири хиляди и шестотин/ лв. - платения хонорар на адвоката Гюров. Мотивиран от изложените съображения Върховния административен съд, състав на трето отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1604/1.07.2014 г. по адм. д. № 3988/2013 г. на Административен съд - Варна. ОСЪЖДА Надежда Миланова Петрова с ЕГН ********** и Васил Петров Петров с ЕГН **********, да заплатят на Община Аксаково сумата от 4600 /четири хиляди и шестотин/ лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.