Решение № 10342 от 24.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2510/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕЙС СОФТ ООД, ЕИК 203307871 със седалище и адрес на управление в гр. Варна, представлявано от управителя М. П., чрез процесуалния си представител адв. И. Златев, срещу решение 13187/06.12.2024г., постановено по адм. дело 1825/2024г. на Административен съд(АС) Варна в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на законната лихва върху главницата в размер на 950 лева за периода от 20.08.2021 г. до 20.08.2024г. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради неправилно приложение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на решение, с което да бъде уважен изцяло предявеният акцесорен иск. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Ответникът Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда(ИАГИТ), чрез процесуален представител с писмен отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на АС - Варна в обжалваната му част. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение в обжалваната част е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: АС Варна е бил сезиран с иск с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, с който ЕЙС СОФТ ООД претендира заплащане от Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда на обезщетение за имуществени вреди в размер на платено адвокатско възнаграждение по НАХД 5611/2018г. по описа на Районен съд Варна, ведно със законната лихва за забава, считано от 02.10.2019г. (датата на влизане в сила на решение 1056/31.05.2019г., с което е отменено оспореното НП 03-007758/31.05.2017г.) до окончателно изплащане на претендираното обезщетение. С обжалваното решение АС - Варна е уважил изцяло главния иск и е осъдил ИА ГИТ да заплати на ЕЙС СОФТ ООД сумата от 950 лева, като обезщетение за имуществени вреди в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение по оспорване на посоченото НП, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска-20.08.2024г. В осъдителната му част решението като необжалвано е влязло в сила. Искът за заплащане на законната лихва върху присъденото обезщетение, в частта му за периода от 02.10.2019г. до 20.08.2024г. е отхвърлен с мотиви, че в случая се касае за разход за адвокатско възнаграждение, който не става автоматично изискуем след отмяната на НП, а следва да се претендира по реда на ЗОДОВ, поради което съдът е приел, че лихви се дължат от датата на предявяване на исковата претенция. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Изводът на административния съд за неоснователност на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, основан на това, че се касае за разход, направен за съдебни разноски, не се споделя от настоящата инстанция. В конкретният случай претенцията за главницата, уважена от първоинстанционния съд, не е за присъждане на разноски, направени в съдебно производство, а за заплащане на обезщетение за претърпяна загуба в размера на направените разноски за адвокатска защита в административно-наказателното производство по отмяна на незаконосъобразно НП, явяващи се вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и на ТР 1 от 15.03.2017г., постановено по т.д. 2/2016г. на ОСС на Първа и Втора колегии на ВАС . Върху размера на присъденото от съда обезщетение за имуществени вреди се дължи и законна лихва в случай, че такава изрично е поискана. Съобразно приетото в т. 4 на ТР 3/2004 г. по тълк.гр.д. 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, началният момент, от който лихвата за забава може да се претендира е датата, на която е влязло в сила решението, с което е отменено атакуваното НП. Видно от Тълкувателно решение 5 от 14.07.2022 г. на ВАС по тълк.д.4/2020г., ОСС, І и ІІ колегия, единодушно се възприема от ВАС становището за дължимост на законната лихва върху платените в административно-наказателните съдебни производства адвокатски възнаграждения(преди изменението на ЗАНН, с което се предвижда възможност същите да се претендират като съдебни разноски), като началният момент, от който същата законна лихва се дължи, е датата на влизане в сила на съдебното решение, с което НП е отменено като незаконосъобразно, стига лихвата да е поискана от тази дата. В конкретния случай, тази дата е датата на влизане в сила на решението на Районен съд - Варна, а именно - 02.10.2019г., от която дата се претендира присъждане на лихва. В писмения отговор на ответника в първоинстанционното производство е направено възражение за погасяване по давност на осн. чл.111, б.в ЗЗД за периода надхвърлящ 3 години назад от предявяване на иска, т.е за периода от 02.10.2019г. до 19.08.2021г., като вземането за този период е погасено по давност и не е предмет на касационната жалба. С оглед гореизложеното съдебното решение в обжалваната му част следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон и вместо него, ВАС следва да постанови друго по съществото на спора, с което да присъди законната лихва върху главницата от 950 лв., съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на отменено като незаконосъобразно НП 03-007758/31.05.2017г. , за периода от 20.08.2021г., до подаване на исковата молба - 20.08.2024г. На касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 12,50 лв. за държавна такса, за което са представени доказателства за извършването им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение