Решение № 432 от 30.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1426/2015 г.

Решение № 432 от 30.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1426/2015 г., III н. о., НК, докладчик председателят Цветинка Пашкунова Касационното производство е образувано по протест на представител на Апелативна прокуратура /АП/-Бургас против решение № 44 от 30.07.2015 г. на Бургаски апелативен съд /АС/, по внохд № 117/2014 г., с което е потвърдена обявената по нохд № 127/2011 г. присъда на Окръжен съд /ОС/ - Бургас. В касационния протест се релевират оплаквания за допуснати от съдебните инстанции нарушения на процесуалния и материален закон. В подкрепа на визираните касационни основания се очертава дерогиране на процесуалните правила в дейността на първостепенния и въззивен съд по събиране, проверка и анализ на доказателствата, с акцент на отсъствието на предпоставки за назначаване на повторната медицинска експертиза по делото Излагат се подробни съображения и за сериозни недостатъци в реализираната от контролирания съд доказателствена интерпретация, изразяващи се в безусловното кредитиране на обясненията на подсъдимите, в тенденциозното пренебрегване на заявеното от свидетелите И. И., Е. Д., И. И., П. С., З. Т., С. М. и Г. З., и в повърхностното обсъждане на експертните заключения, довели до изводи за престъпна несъставомерност на инкриминираното от прокурора поведение на А. М., С. П. -Д. и Н. Д., по повдигнатото им обвинение по чл. 123, ал. 1 от НК. Обръща се внимание и на съществуващите непреодолими пороци в атакувания въззивен съдебен акт, обективирани в цялостното възприемане на описаната от Бургаски ОС и лишена от доказателствена подкрепа фактическа обстановка; в ненужен преразказ на твърденията на разпитаните подсъдими и свидетели, и обстойно възпроизвеждане на предложените от вещите лица научни мнения в изготвените експертизи и на дадените от тях допълнителни пояснения в съдебно заседание, без необходимия и задълбочен коментар; в налични противоречия във фактическите и правни констатации; и в липса на мотиви по направените от представителя на обвинителната власт доводи и възражения, свързани с грубо незачитане на императивните предписания на чл. чл. 12, 13 и 14 от НПК, и с приложимото право. Аргументира се и неправилно прилагане на относимата материалноправна уредба - логическо следствие от превратно установената от решаващия орган и значима за престъпленията фактология, предпоставило постановяване на оправдателна присъда, при недопустими предположения. Предявява се искане за упражняване на касационните правомощия по чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. ал. 3, т. т. 2 и 3, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 от НПК. Депозирана е и жалба от упълномощения повереник на частните обвинители Е. Д., И. И. и И. И., с която подробно се обосновава несъответност на фактическите положения в съдебния акт, на приобщените гласни и писмени доказателствени средства, и на изслушаните в хода на наказателното разследване експертни заключения. Декларират се допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение на АС-Бургас и съществени пропуски в атакуваното решение, което не отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Предлага се отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. В открито съдебно заседание на 10.12.2015 г., прокурор от Върховната касационна прокуратура поддържа подадения протест и пледира за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане на Бургаски АС. Частните обвинители Е. Д., И. И. и И. И., надлежно уведомени не участват в касационната процедура, и се представляват от упълномощения си повереник, който в хода на пренията обосновава незаконосъобразност на въззивното решение, в относимата към подсъдимите А. М. и С. П. -Д. част, и необходимост от правоприлагане на чл. 354, ал. 3, т. 3, вр. ал. 1, т. 4 от НПК. А. М., С. П. -Д. и Н. Д. се явяват пред настоящия съд лично и с договорни адвокати, които охранявайки правата на подсъдимите лица, устно и в писмени бележки, аргументират съблюдаване на процесуалните и материалноправни норми от решаващия орган при постановяване на въззивния акт, и молят за оставянето му в сила. Върховният касационен съд, в пределите на инстанционната проверка по чл. 347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 84 от 19.05.2014 г., обявена по нохд № 127/2011 г., Бургаски ОС е признал подсъдимия А. Г. М. за невиновен в това на 01.02.2008 г., в [населено място], в качеството си на дежурен хирург, чрез немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, при упражняване на медицинска професия, като не е отчел силно увреденото състояние на пациентката П. Д., не е приел диагнозата "паралитичен илеус", не е насочил пациентката за хоспитализация в хирургично отделение, не е назначил необходимия обем от спешни биохимични и инструментални изследвания, и не е преценил характера и тежестта на заболяването, непредставяйки своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ, в условията на независимо съпричиняване с д-р С. Д. и д-р Н. Д., чрез бездействие и по непредпазливост, да е причинил смъртта на пострадалата, настъпила на 03.02.2008 г., поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 81, ал. 2, т. 1, чл. 82, ал. 1, т. 1, чл. 86, ал. 1, т. 3, чл. 99, ал. 2 и ал. 3, т. т. 1 и 2 от Закона за здравето; вр. т. 4.1, т. 4.12.1, т. 4.1.3.3, т. 6.1 от Медицински стандарт по хирургия, утвърден със заповед на Министъра на здравеопазването № РД-09-109/18.03.2002 г.; вр. чл. 27, ал. 2 от Наредба № 16 от 21.08.1996 г. за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения; вр. чл. 4, т. т. 1 и 6, и чл. 5 от Наредба № 25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ; вр. чл. 26, ал. 1, т. т. 1 и 3 от Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ- Бургас АД; вр. чл. 11 от Кодекса за професионалната етика, издаден от Министъра на здравеопазването; вр. II. 1 от Клинична пътека № 181: оперативно лечение при остър перитонит /приложение № 17 към решение № РД-УС-04-127, в сила от 01.01.2008 г. на Националната здравно-осигурителна каса, трета част, издадена от Управителния съвет/. Със същия акт, първостепенният съд признал и подсъдимата С. П. П. - Д. за невинна в това, че на 02.02.2008 г., в [населено място], поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, при упражняване на медицинска професия /лекар, акушер-гинеколог в Родилно отделение при МБАЛ [фирма]/, като не провела адекватно оперативно лечение, в качеството си на главен оператор при операцията на пациентката П. Д. и без да свика консилиум, въпреки трудността на случая, взела решение за извършване на ревизия на септична матка /противопоказна интервенция при септично състояние и гнойни абсцеси в матката/ и отстранила едностранно маточните придатъци /тръба и яйчник/, а оставила огнището на сепсиса - матката, с което е провокирала септичен шок с фатални последици, в условията на независимо съпричиняване с д-р А. М. и д-р Н. Д., по непредпазливост причинила смъртта на пострадалата, настъпила на 03.02.2008 г., оправдавайки я на основание чл. 304 от НПК за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, при неспазване на предписанията на чл. 81, ал. 2, т. 1, чл. 86, ал. 1, т. 3, чл. 99, ал. 3, т. т. 1 и 2 от Закона за здравето; чл. 5 от Наредба № 25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ; чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредба № 16/21.08.1996 г. за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения; чл. 38, ал. 1 от Кодекса за професионалната етика, издаден от Министъра на здравеопазването; т. 1 от Клинична пътека № 181: оперативно лечение на остър перитонит /приложение № 17 на Националната здравно- осигурителна каса, трета част, издадена от Управителния съвет на НЗОК/; 4.3.Операции: 4.3.5 от Медицински стандарт по хирургия, утвърден със Заповед на Министъра на здравеопазването № РД-09-109/18.03.2002 г. По повдигнатото от Окръжна прокуратура /ОП/ - Бургас обвинение по чл. 123, ал. 1 от НК е оправдана и подсъдимата Н. С. Д. Тя е призната за невиновна в това, че на инкриминираната дата /02.02.2008 г./, в [населено място], поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност - източник на повишена опасност, при упражняване на медицинска професия /лекар, акушер-гинеколог в Родилно отделение при МБАЛ [фирма]/ и несъблюдаване на чл. 81, ал. 2, т. 1, чл. 86, ал. l, т. 3, чл. 99, ал. 3, т. т. 1 и 2 от Закона за здравето; чл. 5 от Наредба № 25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ; чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредба № 16/21.08.1996 г. за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения; чл. 38, ал. 1 от Кодекса за професионалната етика, издаден от Министъра на здравеопазването; т. 1 от Клинична пътека № 181: оперативно лечение на остър перитонит /приложение № 17 на Националната здравно-осигурителна каса, трета част, издадена от Управителния съвет на НЗОК/; 4.3.Операции: 4.3.5 от Медицински стандарт по хирургия, утвърден със Заповед на Министъра на здравеопазването № РД-09-109/18.03.2002 г., не е провела адекватно оперативно лечение, като извършила ревизия на септична матка /противопоказна интервенция при септично състояние и гнойни абсцеси в матката/, с което провокирала септичен шок с фатални последици, и в условията на независимо съпричиняване с д-р А. М. и д-р Н. Д., по непредпазливост причинила смъртта на пациентката П. Д., настъпила на 03.02.2008 г. С решение № 44 от 30.07.2015 г., по внохд № 117/2015 г. на АС-Бургас, в рамките на иницииран от представителите на държавното и частно обвинение въззивен контрол, първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. Релевираните оплаквания в касационния протест на прокурора и в жалбата на частните обвинители за допуснати от Бургаски АС съществени процесуални нарушения, съотносими към качеството на извършената въззивна проверка; аргументирани с липса на обективно, всеобхватно и пълно изследване на доказателствените материали и отсъствие на съдържателен анализ на противоречивите източници на доказателства и експертни заключения; и материализирани в мотивите на атакувания съдебен акт, всички свързани с разрешаването на съществените въпроси, включени в очертания с обвинителния акт предмет на доказване по чл. 102 от НПК, и с правилното приложение на материалния закон, са основателни. В хода на досъдебното разследване и при проведеното от ОС-Бургас съдебно следствие са назначени и изслушани една основна и четири допълнителни съдебно-медицински експертизи /т. l, л. 85- 98 от ДП; т. 1, л. 100-105 от ДП; т. 3, л. 133-136 от ДП; т. 3, л. 139-142 от ДП; т. 1, л. 263- 276 от НОХД № 127/2011 г./, с участието на вещите лица - доц. д-р Д. Р. /ръководител УНС съдебна медицина и деонтология в МУ - [населено място]/, проф. д-р И. К., /национален консултант по акушерство и гинекология/, доц. д-р Р. М. /коремен хирург, началник на II-ра хирургична клиника при МБАЛ "име" /населено място/ и доц. д-р Д. Р. -коремен хирург в МУ -/населено място/. В изготвените заключения, експертите установяват, че причината за смъртта на П. Д. е сепсис, тежки дегенеративни промени във вътрешните органи, кръвоизливи в белите дробове, септична слезка, хепатомегалия с дегенеративно-некротични промени дифузно в черния дроб, макроскопски видими абсцеси в цялата дебелина на маточната стена, включително субсерозно, подостър ендосалпингит, гноен салпингит, септични емболи в стената до серозата на матката, остра бъбречна недостатъчност, приемайки, че матката и нейните придатъци са били огнището на стрептококовия сепсис; и възпалителният процес, започнал от вътрешните гениталии на пострадалата още в родилния дом /първоначално в долната част на коремната кухина /Д. абсцес/, не е бил разпознат от лекарите при изписването на родилката и при последващите консултации, по повод на нейните оплаквания, поради което се развил в тотален перитонит. Вещите лица са категорични, че не са спазени медицинските стандарти при проследяване на следродовия период на пострадалата жена от осъществилите наблюдение, прегледи и лечение лекари; не са назначени нужните изследвания, което е възпрепятствало правилното диагностициране и вземането на своевременни и адекватни мерки за заболяването; като извършената от гинекологичният екип, на 02.02.2008 г., инструментална ревизия на матката, вместо пълното й отстраняване, е провокирало септичен шок и допълнително усложнило тежкото състояние на П. Д. Експертните заключения са приобщени към доказателствения материал по делото, по предвидения в процесуалния кодекс ред, като в съдебни заседания на 21.06.2011 г. и на 03.01.2012 г., във връзка с депозираното от защитниците на подсъдимите искане за допускане на повторна съдебно-медицинска експертиза, решаващият орган, акцентирайки на наличието на необходимите специални знания, професионален опит и лекарска практика на вещите лица, е мотивирал компетентност, обоснованост и изчерпателност на предложените от тях научни мнения, и оставил същото без уважение. В контекста на изложеното, недоумение будят процесуалните действия на Бургаски ОС, след оттеглянето му на тайно съвещание за постановяване на присъда, отразени в съдебния протокол от 04.01.2012 г., сочещи на обективирана воля за възобновяване на съдебното следствие, поради необходимостта от изясняване на релевантни за делото обстоятелства, при което е назначена повторна съдебно-медицинска експертиза, с вещи лица, посочени от Изпълнителния директор на Дирекция "Медицински одит" към Министерство на здравеопазването, на която е възложено да даде отговор на поставените вече въпроси пред участващите в досъдебната и съдебна фаза на процеса експерти, и на допълнително зададени такива, при липса на съображения за визираните в чл. 153 от НПК предпоставки. Според новата съдебно-медицинска експертиза, изготвена от доц. д-р С. С., /ръководител катедра "Акушерски грижи, във факултет "Здравни грижи" към МУ-Плевен/, доц. д-р Н. Х. /катедра "Акушерски грижи, във факултет "Здравни грижи" към МУ-Плевен/, доц. д-р Х. Ц., специалист по хирургия, началник на Трета хирургична клиника в УМБАЛСМ "Пирогов", [населено място]/, доц. д-р Ю. В. /хирург в Трета хирургична клиника в УМБАЛСМ "Пирогов"/ и д-р Т. Ш. -съдебен лекар в отделение по съдебна медицина на УМБАЛСМ "Пирогов"/, изходното огнище на инфекцията не е матката, а фаринксът /устната кухина/, като вещите лица са се позовали на категорично установения от микробиологичното изследване на перитовеалния ексудат /коремния излив/ причинител - бета-хемопитичен стрептокок от група А, наречен стрептококус пиогенес, т. е. стрептокок, образуващ гной, чието обичайно място на вгнездване в организма е гърлото, откъдето по кръвен и лимфен път се разпространява и поразява всички органи. След разяснения за значението на медицинските направления в установената лекарска практика, които нямат задължителна сила и вписаната в тях диагноза не е обвързваща за адресата, и за случаите на налично нежелание на пациента да сподели указания му лечебно диагностичен алгоритъм, който лекарят не е длъжен да отразява документално, вещите лица очертават мнение, че А. М. не е отказал да хоспитализира пострадалата, защото той, неоткривайки данни за остър хирургичен корем, устно е назначил консултация и преглед при гинеколог, каквито пациентката е пожелала да осъществи при избран от нея специалист извън болницата. Експертите формират единодушно и становището си, че П. Д. преди началото на операцията е била в септичен шок, от който е настъпила смъртта и същият не е бил предизвикан от хирургичната интервенция на гинеколозите С. П. -Д. и Н. Д., лансирайки разбирането си, че отстраняването на матката в случая би било грешка, тъй като при терминалната фаза на шока, в която се е намирала пострадалата, настъпва разстройство в кръвосъсирването и предвид голямата кръвозагуба при хистеректомията, пациентката е щяла да почине на операционната маса, и аргументирайки липса на причинна връзка между техните действия и леталния изход, който бил сигурен и неизбежен. При изслушването на повторната експертиза и разпита на вещите лица, в обсега на процедурата по чл. 282 от НПК, впечатляващо е и процесуалното поведение на експерта д-р С., който в съдебно заседание на 20.01.2014 г., защитавайки предложената теза, емоционално заявява-"...Дали при лицето П. Д. от фаринкса е почнала инфекцията, дали от друго огнище...за изхода на делото няма никакво значение. Проблемът е дали тези тримата, които аз не мога да нарека подсъдими, защото е обидно...и те нямат според мен никаква вина..." са съпричастни към настъпилата смърт. Подобен изказ индицира на проявена от вещото лице недопустима пристрастност и предпоставя приложение на чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.29, ал.2 от НПК, което решаващият орган е пренебрегнал, финализирал съдебното следствие и постановил първоинстанционната оправдателна присъда. В мотивите към обявения от решаващия орган съдебен акт, след оскъден доказателствен анализ; при изложени фрагментарни съображения за вътрешни противоречия в изготвените в хода на досъдебното разследване и пред съда основна и допълнителни експертни заключения, в пределите на които се обръща внимание на участието на д-р К., в качеството на републикански регионален консултант по акушерство и гинекология в проверката по случая и на изготвения от него предварителен доклад, налагащи същите да не бъдат взети предвид; и чрез декларативно позоваване на повторната съдебна експертиза, "базираща" се на цялата доказателствена съвкупност по делото и открояваща се с "демонстрирана категоричност на отговорите", е изведена значимата за повдигнатото обвинение фактология, обуславяща престъпна несъставомерност на инкриминираните деяния. В обхвата на реализирания инстанционен контрол, Бургаски АС по молба на представителите на държавното и частно обвинение, и след запознаване с инкорпорираните чрез експертните заключения противоречиви научни мнения, е назначил тройна съдебно-медицинска експертиза, с участието на доц. д-р М. П. /акушер-гинеколог в МБАЛ "Сердика"-София/, доц. д-р А. Г. /лекар патолог в УБ "Лозенец"-София/ и доц. д-р А. Й. /лекар хирург в УМБАЛ "Александровска"-София/. Независимо от формално използваната от въззивния състав терминология "арбитражна" експертиза, чиято процесуална роля, според доктрината и съдебната практика, е да прецени различните становища по предишните експертни заключения и да даде отговор доколко използваните от вещите лица методи и средства са били подходящи, и съответстващи на съвременните специални знания в областта; да преодолее съществуващите противоречия в тях и да разреши възникналия научен спор; по своите съдържателни характеристики допуснатата експертиза представлява повторна съдебна медицинска експертиза, по смисъла на чл. 153 от НПК. 1 Вместо да преодолее сериозните несъответствия в изслушаните вече експертни заключения, новата съдебна експертиза е дала уклончиви, недостатъчно ясни и непълни отговори на поставените й въпроси. По отношение на вида на инфекцията и причината за смъртта на П. Д. е възпроизвела приложените резултати от морфологичните изследвания /биопсични и аутопсионни/, отразени в материала с биопс № 527 от 08.02.2008 г. и в аутопсионен протокол № 14 от 04.02.2008 г. При обсъждане на наличието на животозастрашаващи симптоми при Д. на 01.02.2008 г., изискващи правилно диагностициране и хоспитализация, вещите лица са се ограничили в рамките на твърденията на д-р М. за устно разпоредена консултация с гинеколог, която не е била проведена, поради желанието на пациентката да бъде прегледана от познат специалист, и са очертали мнение, че "забавянето от 1 ден е дискусионно за фаталния изход, но може да се тълкува и като внушение на конкретно персонално отнесено бездействие, каквото от документацията не се открива". Разглеждайки обема и последиците от оперативната интервенция на гинекологичния екип, експертите посочват, че не е издържано извършване на кюретаж на матката при тотален перитонит и сепсис, причинени от инфекция на гноен процес на гениталите, защото води до нахлуване в кръвното русло на бактериалните емболи, поради което и максима е при септични състояния отстраняване на източника на септицемията, даващо минимален шанс за овладяване на процеса, но бланкетно заявяват, че този случай не може да бъде отнесен към това обобщение и не би могло да се каже категорично, че действията по ревизията на матката, са предпоставили фаталния край. Касационната инстанция е убедена, че така констатираните и описани различия в експертните изследвания и изводи имат своето научно обяснение, което обаче е недостижимо за неспециалист. Установените противоречия в експертните заключения, относими към важни обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на наказателното дело, не са отстранени по предвидения процесуален ред от Бургаски АС. Регламентираният в чл. 13 от НПК основен принцип изисква и действащият процесуален закон позволява назначаване на нови съдебни експертизи /повторни и допълнителни/, включително на такива непредвидени изрично в него /арбитражни (комисионни), комплексни/, с участието на вещи лица от предходните и/или на независими експерти, когато след представени по делото заключения, остава съмнение по поставените въпроси, __________________________________________________________________ 1.Р № 25/28.07.2000 г. по н. д. № 563/1999 г. на I-во н. о.; Р № 468/22.10.2010 г., по н. д. № 446/2010 г. на I-во н. о.; Р № 86/08.04.2011 г., по н. д. № 425/2010 г. на III-то н. о.; Р № 233/29.08.2012 г., по н. д. № 592/2012 г., на I-во н. о.; Р № 194/12.10.2012 г. по н. д. № 72/2012 г. на I-во н. о.; Р № 353/22.07.2013 г. по н. д. № 1252/2013 г. на III-то н. о.; Р № 234/04.08.2014 г., по н. д. № 572/2014 г.; и решение на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ от 17.11.2014 г., по делото "Д. и други срещу България; дори в хипотезите на установена тяхна пълнота, яснота и обоснованост. Per argumentum a fortiori при налични сериозни несъответствия в предлаганите от вещите лица научни мнения, е процесуално наложително допускането и изслушването на нови съдебни експертизи, в обсега на които посредством допълнителни проучвания и конструктивни дискусии да бъдат преодолени значимите за правилното произнасяне по делото различия. Решаващият орган следва да се възползва от всички способи за разкриване на истината в наказателното производство, като в последващата си процесуална дейност е длъжен обективно и задълбочено да цени всяко едно от изготвените експертни заключения, в корелативна връзка с останалия доказателствен материал, при формиране на своето вътрешно убеждение и при изграждане на правните си изводи за възможността съдебният акт да се основава на тях. Вместо да стори това, в съгласие с императивните предписания на чл. чл. 13, 14, 107 и 313 от НПК, контролираният съд е обявил решението си на 30.07.2015 г., с което потвърдил първоинстанционната оправдателна присъда. В съобразителната част към съдебния акт, въззивният състав е възприел описаната от Бургаски ОС фактическа обстановка; подробно възпроизвел предложените от вещите лица разсъждения в назначените и приобщени експертизи, и дадените от тях пояснения в съдебно заседание, без необходимия коментар на очертаните обстоятелства, свързани с допускане и инкорпориране на заключенията към доказателствения материал по делото; и при отсъствие на задълбочена интерпретация, задоволявайки се с декларации, че "кредитира" или "игнорира" обективирани от вещите лица научни мнения, е очертал един своеобразен механичен сбор от тях. Положени са усилия за разрешаване на важните противоречия в експертизите, за преодоляване на съществуващата неяснота и запълване на наличната празнота в същите, чрез избирателно подбрани факти от обстойно преразказаните обяснения на подсъдимите, от подробно възпроизведените показания на разпитаните свидетели, и от прилежно отразените детайли на медицинската документация по делото, което е несвойствена за съда задача. Това е обусловило и неубедителност на отговорите в атакуваното решение за здравословното състояние на П. Д. и проявената симптоматика при проведените медицински прегледи на 01.02.2008 г. -02.02.2008 г., за причината за смъртта на П. Д. и за липсата на съпричастност на А. М., С. П. -Д. и Н. Д. в хронологичната последователност от реализирани наблюдения, изследвания и лечения през инкриминирания период, чрез конкретно действие или бездействие, пряко и уникално отговорно за фаталния край на 23-годишната жена /релевантни обстоятелства за криминализирания в чл. 123 от НК престъпен състав/; довело е до несъответствия между посочените в касационния протест фактически и правни положения, и до невъзможност да се изложат изчерпателни мотиви по направените от представителите на обвинението доводи и възражения, свързани с нарушенията в доказателствената работа и с приложимото право. Непълнотата във фактическите и правни съображения на съдебния акт по депозирани от страните в протеста и жалбите, доводи и възражения, препятства реализиране на касационен контрол за спазването на предявените към въззивната инстанция процесуални задължения. Очертаното нарушение безспорно опорочава постановеното решение и е от категорията на абсолютните основания за неговата отмяна, защото неминуемо накърнява процесуалното право на страните да получат в пълен обем охрана на своите интереси, чрез достъп до съд, по реда на инстанционната проверка. В този смисъл решението не отговаря на изискванията на чл. 339 НПК. Буквалното, логическо и семантично тълкуване на волята на законодателя в цитираната норма обосновава категорично заключение за установен стандарт на съдебния акт, като форма и съдържание. В обхвата на възложените задължения на въззивния състав при обявяване на потвърдително, изменително или отменително решение, е да посочи сезиралият я правен субект; да направи преглед на доводите и възраженията, словно материализирани в подадените жалба или протест, и изложени от страните в съдебно заседание; и да обективира собствената си позиция по релевираните оплаквания, базираща се на формираното въз основа на доказателствата вътрешно убеждение, което Бургаски АС е пренебрегнал. Установеният регламент в чл. 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/ и в чл. 28 от Конституцията на Р България, гарантира най-ценното човешко благо - правото на живот. В аспекта на значимостта на охраната на тази основна ценност в демократичните общества на Съвета на Европа, сред които и нашето, националният съд трябва да подлага оплакванията, свързани с престъпленията, с обект на посгателство - човешкия живот, на внимателна и прецизна проверка, съгласно всички относими и необходими доказателства. При обсъждане на релевантните обстоятелства е изискуем стандарт на доказване "извън разумното съмнение", който следва от съвместното съществуване на достатъчно силни, ясни и непротиворечиви индиции или на подобни неопровергани фактически презумпции. В коментирания смисъл константната практика на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ последователно очертава, че произтичащото от чл. 2 на КЗПЧОС задължение, интерпретирано в кореспондираща връзка с общия принцип по чл. 1 от КЗПЧОС, държавите да "осигуряват на всеки под тяхна юрисдикция правата и свободите, определени в тази Конвенция", имплицитно включва необходимост от ефективно официално разследване, в случаите на причинена смърт, с цел прилагането на националните закони, които защитават правото на живот. За да бъде ефективно разследването, то трябва да е всеобхватно, безпристрастно и обективно да доведе до идентифициране и наказване на отговорните лица. Това не е задължение за резултат, а за средства. Нужно е предприемане на разумни и достъпни стъпки за събирането на всички относими и необходими фактически данни по случая /свидетелски показания, писмени материали, експертизи/, с последващ обективен доказателствен анализ. Всеки недостатък на разследването, който подкопава годността му да установи причините за смъртта или отговорното лице, рискува да го направи несъответстващо на този стандарт. 1 Безспорно е и това, че съгласно чл. 6, т. 1 от Конвенцията, всяко лице има право на справедлив процес пред независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона, който да гледа делото му и след това да се произнесе по повдигнатото му обвинение от фактическа и правна гледна точка, като съобразността с тази разпоредба трябва да се преценява в обхвата на наказателното производство от започването до неговото финализиране. В контекста на установеното, ЕСПЧ е категоричен, че вътрешните съдилища трябва да излагат с достатъчни яснота и изчерпателност мотивите в решенията си, което предпоставя пълноценното упражняване на правото на обжалване. Липсата на съображения ограничава справедливостта в процеса. 2 Конкретиката по настоящото дело не удовлетворява предявените изисквания за ефективност на наказателното разследване и за пълнота, яснота и изчерпателност на очертаната мотивация във въззивния съдебен акт, по предявеното на подсъдимите лица обвинение по чл. 123, ал. 1 от НК, и по депозираните от страните доводи и възражения по фактите, подкрепящия ги доказателствен материал и приложимата материалноправна уредба, което е ограничило процесуалните права на прокурора и на конституираните в качеството на частни обвинители пострадали от инкриминираното деяние. Предложената аргументация налага атакуваното решение да бъде отменено, съгласно предписанията на чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 4, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и делото да се върне за ново разглеждане от АС-Бургас. За отстраняване на допуснатите процесуални нарушения въззивният съд следва да проведе следствие, в рамките на което да допусне и изслуша нова повторна съдебно-медицинска експертиза, по поставените в хода на наказателното производство въпроси, с участието на посочени при съблюдаване на изискванията на чл. 148 от НПК вещи лица - акушер-гинеколог, коремен хирург и съдебен лекар, като с оглед правомощията си прояви активност за разкриване на обективната истина в процеса. Фактическите положения трябва да бъдат отразени в мотивите подробно, ясно и систематично, така че да дават представа за това, какво точно е приела съдебната инстанция във връзка с правно релевантните обстоятелства, включени в обсега на обвинението и на базата на какви доказателства. ___________________________________________________________________ 1.параграфи 161-163 на решение от 27.09.1995 г. на ЕСПЧ по делото М. срещу Обединеното кралство (Великобритания); § 105 на решение от 28.03.2000 г. на ЕСПЧ по делото К. срещу Турция; параграфи 136, 139 на решение от 13.06.2002 г. на ЕСПЧ по делото А. срещу Р България; параграфи 102-105 на решение от 02.02.2006 г. 2.решение от 27.02.1980 г. по делото Де Веер срещу Белгия; решение от 16.12.1992 г. по делото Х. срещу Р Гърция; решение от 21.02.2002 г. по делото С. срещу Литва; решение от 08.06.2006 г. по делото В. М. срещу България. Изводите по фактите е необходимо да почиват на вярна интерпретация на доказателствените средства и на съвкупната им оценка, като при наличие на противоречия в източниците на информация, апелативният съд е длъжен да ги открои и съответно разреши чрез прецизно обсъждане и професионална съпоставка помежду им, и да формира логични правни съображения. Мотивиран от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение