Решение № 13540 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5527/2018 г.
ВАСIII отделение06.11.2018 г.докладчик т Жанета Петрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10 от 19.03.2018 г. по адм. дело № 503/2017 г. по описа на Административния съд – Русе. ОСЪЖДА Дирекцията за национален строителен контрол да заплати на "Билбобул" ООД със седалище и адрес на управление град Русе, , ЕИК 117605421, разноски в размер на 320 /триста и двадесет/ лева. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13540 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5527/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Дирекцията за национален строителен контрол е подала касационна жалба против решение № 10 от 19.03.2018 г. по адм. дело № 503/2017 г. по описа на Административния съд – Русе, с което е осъдена да заплати на "Билбобул" ООД със седалище и адрес на управление Русе обезщетение за имуществена вреда в общ размер на 1218 лева, представляваща разход за адвокатско възнаграждение за защита по АНД № 1673/2016 г. по описа на Районния съд – Русе и КАНД № 15/2017 г. по описа на Административния съд – Русе, ведно със законната лихва, считано от 21.02.2017 г. Направени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Ответникът "Билбобул" ООД, със седалище и адрес на управление Русе е поискал отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, като провери правилността на решението, с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на "Билбобул" ООД със седалище и адрес на управление Русе срещу Дирекцията за национален строителен контрол, с която е предявен иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на обезщетение в размер на 1218 лева за имуществена вреда, представляваща разход за адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването по съдебен ред на наказателно постановление № Р-7-ДНСК-64/7.07.2016 г. на заместник- началника на Дирекцията за национален строителен контрол - София, оправомощен със заповед РД-13-035/17.03.2015 г. на началника на Дирекцията за национален строителен контрол. Административният съд установил, че с наказателно постановление № Р-7-ДНСК-64/7.07.2016 г. на заместник- началника на Дирекцията за национален строителен контрол, на дружеството "Билбобул" ООД е било наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 5 000 лв. за нарушение по чл. 178, ал. 1 от Закона за устройство на територията във връзка с чл. 237, ал. 1, т. 4 от същия закон. С решение № 684 от 21.11.2016 г. по АНД № 1673/2016 г. по описа на Районния съд – Русе наказателното постановление било отменено като незаконосъобразно. Решението на районния съд било потвърдено с решение № 57/21.02.2017 г. по КАНД № 15/2017 г. по описа на Административния съд – Русе. Пред съдилищата "Билбобул" ООД било представлявано от адвокат Е. Дочева. Съгласно сключения между пълномощника на дружеството и адвокат Дочева договор за правна защита и съдействие от 9.08.2016 г. "Билбобул" ООД заплатило на адвоката възнаграждение в размер на 638 лева за процесуално представителство пред районния съд. Плащането станало с превод по банкова сметка, за което са представени доказателства – преводно нареждане от 29.08.2016 г. В договора за правна защита и съдействие за пред касационната инстанция от 23.12.2016 г. е посочено адвокатско възнаграждение от 580 лева, което също е било заплатено по банкова сметка, съгласно приложено копие от преводно нареждане от 10.01.2017 г. Административният съд приел, че предявеният иск за присъждане на обезщетение, общо в размер на 1218 лева, за имуществена вреда, изразяваща се в разход за адвокатско възнаграждение, е основателен поради наличието на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът посочил, че разходът е направен във връзка с осъществяването на административнонаказателна дейност по издаването на наказателното постановление. Тъй като ищецът ангажирал адвокатска защита за обжалването на постановлението, направеният разход се явявал негова закономерна последица. Разходът бил необходим за осигуряване на благоприятен изход за наказаното лице при съдебното оспорване на издадения срещу него административнонаказателен акт, поради което подлежал на възстановяване. Поради това административният съд осъдил Дирекцията за национален строителен контрол да заплати на "Билбобул" ООД обезщетение за имуществени вреди, претърпени като следствие от издаването на незаконосъобразното наказателно постановление № Р-7-ДНСК-64/7.07.2016 г., както следва: в размер на 638 лева и в размер 580 лева, изразяващи се в разходи за правна помощ и съдействие, ведно със законната лихва, считано от 21.02.2017 г. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд съответства на материалния закон. При постановяване на решението административният съд е съобразил Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от издаването на незаконосъобразни наказателни постановления, заплатените в производството по тяхното обжалване адвокатски възнаграждения представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод за наличието на основанието по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на имуществената отговорност на ответника. В пряка причинна връзка с издаденото незаконосъобразно наказателно постановление дружеството "Билбобул" ООД понесло имуществена вреда, изразяваща се в направата на разходи в общ размер на 1218 лева за заплащане на адвокатски възнаграждения за двете съдебни инстанции. Ищецът не би разходвал средства, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат следва да бъдат възстановени. При отсъствието на соченото от касационния жалбоподател основание за отмяна, решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, в полза на ответника в касационното производство следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 320 лева, както се установява от представените договор за правна помощ от 11.04.2018 г. и преводно нареждане за кредитен превод от 16.04.2018 г. на "Уникредит Булбанк". По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд