Решение № 5910 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13816/2008 г.

Решение № 5910 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13816/2008 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и с. АПК. Образувано е по касационна жалба от Вичо Димитров Колев от гр. Бургас, против решение № 837/29.09.2008 год., постановено от Административен съд - Бургас, по адм. дело № 1113/2007 год., с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му срещу заповед № 1613/06.08.2007 год. на кмета на община Бургас, за премахване на канализационно включване на битово-фекалните води от собствения му УПИ IV, кв. 5 по плана на с. Твърдица, в отвеждащия канал на ЦДГ с. Твърдица, както и да изгради септична яма в своя имот. Решението се счита неправилно и необосновано, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, настоява се за отмяната му. От процесуалния представител на ответните по жалбата страни (тук е моментът да се посочи, че началникът на РИОСВ"- Бургас не е издател на акта и неправилно е конституиран като страна по делото), не е депозирано възражение по касационната жалба. В съдебното заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава обосновано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентния орган и в изискуемата форма, с посочени в нея правни и фактически основания, без нарушения на законови разпоредби, поради което е законосъобразна. Обсъдено е, че съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗУТ, в населени места и селищни образувания със зони на ниско застрояване или в части от тях без канализация, битовите отпадни води се заустват в индивидуални съоръжения за отвеждане и пречистване на водите (водоплътни изгребни ями), които отговарят на техническите и санитарно-хигиенните изисквания. И след като в случая това е единственият, предвиден от законодателя начин за отвеждане на отпадните води, а той не е спазен, кметът, на правилното правно основание е издал заповедта. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила, касационни основания за отмяната му не са налице. На първо място, с оглед изложените в касационната жалба оплаквания следва да се подчертае, че контролът на съда се разпростира само върху законосъобразността на издадените индивидуални административни актове (не и върху тяхната целесъобразност) и че тя се преценява към момента на издаването на процесния акт. В случая изложените от съда изводи се споделят изцяло от касационната инстанция. Ирелевантни по спора са редица въпроси, обсъждани в хода на производството, включително и факта, че каналът за нуждите на ЦДГ в селото, е бил изграден при действието на ЗТСУ (отм.), че включването в него е осъществено индиректно, че е обсъждано състоянието и дебита на събирателната яма и пр., правилно е преценено наличието на предпоставките по чл. 195, ал. 5 ЗУТ. След като това заустване, макар и сочено като "добро техническо решение", не е извършено по предвидения в закона ред, то действително е неподходящо по местонахождение и разположение. От данните по делото е явно, че селото няма изградена според правилата и нормите канализационна мрежа, поради което посочената норма е конкретно приложима. Изградената на практика система, заедно с няколкото присъединили се потребители, не следва да се характеризира като частична селищна канализация - не са налице законовите предпоставки за това. Неоснователен е и доводът за нарушение на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.) - съдът е обсъдил всички доводи на страните и доказателства по делото, включително и двете експертизи, в съответствие с предмета на спора, а съображенията за допустимост на изграденото по текст от ППЗТСУ са несъстоятелни поради изложеното по-горе. С оглед изложеното, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,