Решение № 2635 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5894/2018 г.

Решение № 2635 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5894/2018 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби: Касационната жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – гр. Кърджали е подадена чрез упълномощен юрисконсулт Д. К. против решение № 90 от 27.03.2018 г., постановено от Административен съд – Кърджали, по адм. д. № 1/2018 г. Релевирани са касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че в регистъра на БАБХ има официална информация, че С. М. е бил регистриран като собственик на животновъден обект, което не съответства на декларираното от него при кандидатстването му по подмярка 6. 1 - "Стартова помощ за млади земеделски стопани" и че тази му регистрация и към настоящият момент не е обявена за недействителна. Касационната жалба на С. М. от [населено място], обл. [област] е подадена чрез адвокат Ч. Ч. против същото съдебно решение, но само в частта за присъдените разноски. Този касационен жалбоподател излага съображения, че съдът е следвало да му присъди заплатения адвокатски хонорар в размер на 1000 лв. по приложения по делото договор за правна защита и съдействие, който размер е под минималния предвиден размер от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не е прекомерен. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби, като счита, че с оглед доказателствата по делото, съдът правилно е приел, че административният орган е допуснал нарушение на чл. 35 от АПК - не е изяснил факти и обстоятелствата от съществено значение в конкретния казус, приемайки че жалбоподателя не отговаря на изискването по чл. 5, ал. 2, т. 2 вр. ал. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. По отношение на втората касационна жалба сочи, че съдът правилно е отказал да присъди разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като по делото липсват доказателства, че възнаграждението е действително заплатено. Предлага първоинстанционният съдебен акт да бъде оставен в сила, защото е правилен и законосъобразен. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - подадени от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – гр. Кърджали е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 90 от 27.03.2018 г. по адм. дело № 1/2018 г. на Административен съд – Кърджали, е отменена заповед № 03-090-РД/100/20.04.2016 издадена от директора на ОД на ДФ"Земеделие" – Кърджали, преписката е изпратена на органа за ново произнасяне по заявлението за подпомагане в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение и ответникът е осъден да заплати разноските по делото в размер на 2250 лв. За да достигне до този резултат, Административният съд – Кърджали е приел, че оспореният административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон, които представляват отменителни основания по смисъла на чл. 146, ал. 3 и ал. 4 от АПК. Изложил е, че отказът на директора на ОД на ДФЗ - Кърджали да бъде финансирано заявлението за подпомагане е мотивиран с неспазване на нормативния максимален 18 месечен срок от започване отглеждането на животни до подаване на заявлението. В мотивите на оспорената заповед е посочено, че след извършена административна проверка в електронния регистър на БАБХ е установено, че за периода от 30.04.2010 г. до 13.05.2010 г., кандидатът е бил регистриран като собственик на животновъден обект, поради което не отговарял на изискването на чл. 5, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. Съдът е посочил, че вписването в регистъра на БАБХ е извършено въз основа на декларация от 29.04.2010 г., подадена от Е. М., в която същият изразил съгласие, животновъдният обект да бъде пререгистриран като собствен на С. М., като тази декларация съдържала два подписа: на стария и на новия собственик. С. М. е оспорил истинността на тази декларация в частта относно положения в графа "нов собственик" подпис, като е била назначена съдебно-почеркова експертиза. Вещото лице – графолог е установило, че положеният подпис не е на С. М.. Съдът е анализирал събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице и е приел за доказано, че регистрацията в регистъра е извършено въз основа на декларация, направена без негово знание и съгласие, поради което не може да се приеме, че той е бил реален собственик на животновъдния обект. Съдът е приел, че условието по чл. 5, ал. 4 във връзка с ал. 2, т. 2 от наредбата е обвързано с отглеждане на животни в собствен/нает обект, а не само с регистрирането на такъв обект. Обосновал е правен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като административният орган не е изяснил основното спорно обстоятелство - отглеждал ли е С. Мехмед животни в периода 30.04.2010 г. - 13.05.2010 г., поради което я е отменил. Относно размера на дължимите на жалбоподателя при този изход на делото разноски и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, съдът е счел, че следва да бъдат присъдени разноски в размер на общо 2250 лв, представляващи платени държавни такси в размер на 2200 лв за две инстанции и възнаграждение за вещо лице в размер на 50 лв. Съдът е приел, че искането за присъждане на адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на жалбоподателя в размер на 1000 лв. е необосновано, предвид липсата на доказателства за договаряне и изплащане на възнаграждение с такъв размер. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден, допустим и съответстващ на приложимия материален закон. Атакуваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Административният съд – Кърджали точно е констатирал, че с процесната заповед № 03-090-РД/100/20.04.2016 г., издадена от директора на ОД на ДФ"Земеделие" – Кърджали е отказано финансиране на заявлението на С. М. за подпомагане по подмярка 6. 1 - "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия", за животновъдство – отглеждане на овце, крави месодайни и телета и малачета до 1 г., в земеделско стопанство, находящо се в [населено място], обл. Кърджали. Националните правила за прилагането й са регламентирани в Наредба № 14/2015 г., а условията, необходими за изпълнение, за да се приеме допустимост на кандидатите са уредени в чл. 5 от нея. Не се спори между страните, че той е представил всички необходими документи, в това число и бизнесплан, в който е отразено, че започва дейността си като земеделски стопанин на 12.02.2015 г. При направена справка е установено, че е бил собственик на животновъден обект за периода 30.04.2010 г. - 13.05.2010 г., което обстоятелство не съответствало на декларираната от него дата - 12.02.2015 г. Във връзка с тези констатации и назначената по делото експертиза е видно, че подписът, фигуриращ в последната графа на спорната декларация, станала повод за вписването на С. М. в регистъра като собственик на животновъден обект, не е положен от него. Следва да се отбележи също, че административният орган не е обсъдил по никакъв начин обясненията на кандидата и представените документи, приложени от кандидата в хода на проверката. Като не е преценил всички факти и доводи от съществено значение за случая, той е допуснал нарушение на един от основополагащите принципи в правото и в частност в административното производство, въведен в чл. 7 АПК - принципа на истинност. Анализът на писмените доказателства и заключението на вещото лице по делото показва липса на надлежно извършена регистрация на ЖО през 2010 г. В действащия и тогава Закон за ветеринаромедицинската дейност са детайлно уредени задълженията на физическите лица за спазване на разпоредбите му. По отношение на регистрацията на животновъдните обекти е детайлизирано в чл. 137 от ЗВМД самостоятелно производство, което се инициира от собствениците на животновъдни обекти с подаване на заявление за регистрация по образец до директора на ОДБХ и след представяне на необходимите документи, вкл. документ за собственост или право на ползване на обекта, копие от документ за въвеждане в експлоатация на обекта, когато такъв се изисква съгласно Закона за устройство на територията и др. Едва след успешното му приключване, обектът се вписва в регистъра. Представените писмени доказателства установяват пренебрегване на законовите разпоредби при регистрирането на ЖО през 2010 г., тъй като не е извършена която и да било стъпка от предписаните такива в горепосочената разпоредба. Дори и да е липсвал изготвен и одобрен образец на заявление в изпълнение на закона, то е следвало по какъвто и да било писмен начин да се обективира искането на конкретно лице срещу положен от него саморъчен подпис да се впише в регистъра животновъден обект. Извършената регистрация в нарушение на нормативните правила, при липса на каквото и да било волеизявление от регистрирания собственик, с оглед заключението на вещото лице по делото, не би могла да породи правни последици. В настоящият случай, така извършената регистрация не доказва отглеждане на животни от страна на кандидата от 2010 година, което да доведе до недопустимостта му за подпомагане по аргумент от чл. 5, ал. 4 от Наредба № 14/2015 г. Изложените правни съображения правят неоснователни възраженията в касационната жалба, че не е възможно пренебрегване на данните в регистъра на БАБХ. В първоинстанционното производство е установено, че регистрацията на ЖО през 2010 година е извършена произволно въз основа само на декларация, която не е подписана от новия собственик, при цялостно неспазване на законовата процедура. Ето защо отказът да бъде финансирано заявлението е незаконосъобразен и като го е отменил, административният съд е постановил правилно решение. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че решението в частта, обжалвана от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – гр. Кърджали, не страда от инвокираните с тази касационна жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й като неоснователна. Касационната жалба на С. М. също е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: За да отхвърли искането на С. М. за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. съдът в решението си е приел, че страната не представя доказателства нито за договарянето, нито за заплащането й в този размер. Настоящият състав приема за недоказано твърдението на касатора, че се касае за договорено и реално изплатено адвокатска възнаграждение в размер на 1000 лв.. В графата на приложения по делото договор за правна защита и съдействие № 006589 "договорено възнаграждение" няма вписване на никаква сума (нито цифром, нито словом), както и липсва платежно нареждане или друго доказателство за реалното изплащане на възнаграждението, поради което административният съд правилно е приел за необосновано искането на страната за неговото присъждане. С оглед изложеното решението е правилно и в тази си част, поради което следва да бъде оставено в сила. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,