Решение № 14973 от 3.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 987/2020 г.

Решение № 14973 от 3.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 987/2020 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от "Архистудио" ЕООД, с ЕИК *********, чрез адв. Т. Томов и от Агенция по вписванията (АВ, Агенцията), чрез упълномощен юрисконсулт. "Архистудио" ЕООД обжалва Решение № 6871 от 14.11.2019 г., постановено по адм. д. № 8812 по описа на Административен съд София – град (АССГ) за 2019 г. в неблагоприятната за него част, с която предявеният от дружеството иск е отхвърлен. Агенция по вписванията обжалва съдебното решение изцяло. С него Агенцията е осъдена да заплати на "Архистудио" ЕООД сумата от 307,50 лв., представляваща обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за обжалване на постановен от длъжностно лице при АВ отказ за вписване на промени в партидата на "Архистудио" ЕООД, отменен по съответния ред, от които сумата от 300,00 лв. заплатен адвокатски хонорар и 7, 50 лв. платена такса за разглеждане на жалбата срещу отказа, като искът е отхвърлен за сумата от 700,00 лв., която представлява разликата между претендирания и присъдения размер. Наред с това, АВ е осъдена да заплати на "Архистудио" ЕООД сума в размер на 320, 50 лв., представляваща направени по делото разноски съобразно уважената част от иска. В касационната жалба на "Архистудио" ЕООД се твърди, че съдебното решение в обжалваната от този касационен жалбоподател част е неправилно. Оспорва се приетото от съда, че това дружество би се обогатило в случай на присъждане на цялата претендирана като обезщетение сума. Излагат се подробни съображения в тази насока. Иска се отмяната на решението в обжалваната отхвърлителна претенцията част и присъждане на исковата сума в пълен размер. Моли се и присъждането на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции съобразно представените доказателства. Ответникът по тази касационна жалба - АВ не представя писмен отговор. В съдебното заседание пред настоящия съд "Архистудио" ЕООД се представлява от адв. Томов, който от името на дружеството поддържа тази касационна жалба. По същество моли да бъде уважена. Наред с това оспорва касационната жалба на АВ и моли да не се уважава. Съобразно представената възможност в срок представя писмена защита. В касационната жалба на АВ се поддържа становище за постановяване на обжалваното съдебно решение в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че са налице предпоставките за възникване на отговорността по чл. 28, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Обръща се внимание, че в случая се претендират единствено направени от търговеца разноски в регистърното производство по оспорване на акта пред окръжния съд, но не и вреди, които произтичат от отказа да бъдат вписани заявените обстоятелства по партидата на дружеството. Поддържа се становище, че не е налице вреда, която да е пряка и непосредствена последица от постановения от длъжностното лице по регистрацията акт. Моли се отмяната на съдебното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което предявеният от "Архистудио" ЕООД иск да бъде отхвърлен изцяло. Касационната жалба на АВ се оспорва от "Архистудио" ЕООД в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание пред настоящия съд. В съдебно заседание пред настоящия съд Агенцията се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от нейно име поддържа предявената касационна жалба и оспорва тази на "Архистудио" ЕООД. Представя писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба на "Архистудио" ЕООД е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебното решение в обжалваната част е неблагоприятно. Касационната жалба на АВ е недопустима в частта, с която се обжалва съдебното решение в отхвърлителната иска част поради липсата на правен интерес от касационно оспорване по аргумент от разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК. В тази част тя следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. В останалата част касационната жалба на АВ е допустима и като подадена в срок и от надлежна страна следва да се разгледа досежно основателността й. Разгледани по същество, касационната жалба на АВ в допустимата й част е основателна, а тази на "Архистудио" ЕООД е неоснователна. При безспорна фактическа обстановка, първоинстанционният съд приел иска за допустим, а по същество за частично основателен. Изложил съображения, че е налице незаконосъобразен акт на длъжностното лице по регистрацията, приравнен на административен акт, както и останалите две предпоставки за уважаване на исковата претенция – вреда и причинна връзка между нея и отменения акт. Посочил, че доколкото регистърното производство по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е едностранно и охранително по същността си, то понесените от молителя разноски не биха могли да се възложат на насрещната страна, тъй като такава няма. По причина липсата на специален ред за присъждане на сторените разноски, съдът приел, че приложима се явява именно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ. Според съда за "Архистудио" ЕООД е настъпила имуществена вреда в размер на 1007, 50 лв. Доколкото в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ не са присъдени разноски в негова полза, налице е невъзстановена имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинна връзка с издадения и отменен отказ за вписване. При определяне размера на обезщетението съдът уважил направеното от АВ възражение досежно обосноваността и справедливостта на уговореното възнаграждение, претендирано като вреда, и направил извод за основателност на иска до сумата от 307, 50 лв., като в останалата част го отхвърлил. Предвид изхода на спора присъдил на "Архистудио" ЕООД разноски в размер на 320, 50 лв. съобразно уважената част от иска. Решението е валидно и допустимо. То е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон в осъдителните АВ части и правилно като резултат в останалата част. Предявеният иск се основава на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, по силата на който АВ отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ. Разпоредбата касае претенции за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, а не претенции за разноски, направени в хода на това производство. Производството по обжалване на отказ на длъжностно лице по регистрацията да извърши вписване на заявени пред него обстоятелства е изрично уредено в чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Това производство е охранително. При разписания процесуален ред, няма основание за възстановяване на заплатеното адвокатско възнаграждение в посоченото производство чрез исковата защита, основано на принципа на отговорността за вреди. Неправилен и в противоречие на закона е изводът на административния съд, че за разноските, направени в съдебни производства по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, лицето, което ги е направило може да бъде обезщетено по реда на чл. 1 ЗОДОВ при благоприятен за него изход от посочените производства. В тези случаи е приложима разпоредбата на чл. 541 ГПК, съгласно която разноските по охранителните производства са за сметка на молителя. Недопустимо заобикаляне на закона би било за тези разноски лицата да бъдат обезщетявани по реда на чл. 1 ЗОДОВ. По изложените съображения решението в обжалваните от АВ части относно присъденото обезщетение и разноските следва да се отмени, като искът се отхвърли в осъдителната част. В останалата част, обжалвана от "Архистудио" ЕООД, решението като правилно по крайния резултат, следва да остане в сила. Поради горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение