Решение № 6629 от 2.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3761/2021 г.

Решение № 6629 от 2.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3761/2021 г., VI о., докладчик председателят Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Й. против решение № 181/12.01.2021 г. по адм. д. № 8026/2019 г. на Административен съд София град. Поддържат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - София град, в писмени бележки излага доводи за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и е извел законосъобразни изводи. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 181/12.01.2021 г. по адм. д. № 8026/2019 г. Административен съд София град е отхвърлил жалба на Й. Й. срещу решение № 2153-21-170/11.06.2019 г. на директора на ТП на НОИ - София град и потвърденото с него разпореждане №[ЕГН]/220 от 28.07.2017 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ София град, досежно отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по чл. 68, ал. 1-3 и чл. 69б, ал. 2 от КСО. Административният съд е приел, че не са налице основания за незаконосъобразност на оспорените актове на пенсионните органи. Решението е валидно, допустимо и правилно. Пенсионните органи са установили, че към датата на подаване на заявление с вх. № 2113-21-3958/31.05.2017 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б от КСО, Й. е на възраст [възраст]. По данни от пенсионната преписка му е зачетен осигурителен стаж от ІІІ-та категория – 21 г. 07 мес. 28 дни. Лицето е представило документи за стаж и доход: трудова книжка № 1235 и удостоверение обр. УП-30 №ХІV-182 от 28.10.1991 г. издадено от "Железопътен завод" София за периодите от 01.06.1979 г. -25.09.1980 г. на длъжност "работник по почистване отливки в леярен цех", 15.11.1982 г. – 31.08.1991 г. на длъжност "ел. монтьор по ремонт на машини в леярен цех". Осигурителният му стаж е предложен да бъде зачетен от първа категория труд. Органът е установил несъответствия водещи до нередовност на представените документи от външна страна, поради което не могат да послужат като годно доказателство за удостоверяване на съответния стаж. Аналогично са установени несъответствия по отношение на представените от М. удостоверения обр. УП2 с изх. № 116-2 от 06.06.1998 г., обр. УП30 № 116-3 от 09.06.1998 г. и заверена трудова книжка № 1235 от ДФ "Строймашинженеринг" за периодите 01.09.1991 г. – 01.04.1994 г., 01.07.1994 г. – 31.03.1995 г. и 01.01.1996 г. – 01.05.1998 г. на длъжност "шофьор на товарен автомобил над 12 тона", осигурителният стаж за които е предложен да се зачете за ІІ категория. Пенсионният орган не е зачел осигурителния стаж за посочените периоди по трудовата книжка и удостоверенията, издадени от Железопътен завод - София и ДФ "Строймашинженеринг", СМИ "Строймашремонт" гр. София. Позовал се е на това, че в трудовата книжка са отразени няколко преназначавания на лицето, без да са отразени промените и принадлежността на ЖП Завод "Г. Димитров", а именно че е преминало от м. 01, 1987 г. към създаденото с решение на Министерски съвет друго обединение, а от 25.04.1989 г. и към датата на заверката вече е с друго наименование. Пенсионният орган е приел, че заверката в трудовата книжка на стр. 11, 12, 13 за положен в ЖП Завод София труд е нередовна. Относно ДФ "Строймашинженеринг" е прието, че същата е регистрирана с решение на СГС от 13.08.1990 г. и вписана в регистъра на държавните фирми /обн. ДВ бр. 72/07.09.1990 г./. Считано от 31.03.1993 г. с решение на СГС същата е обявена в неплатежоспособност, а от 03.01.1997 г. е открито производство по обявяването й в несъстоятелност, което не е отразено в трудовата книжка и удостоверенията представени от Й. и те се явяват негодни да удостоверят стажа и правата на лицето. ПО е поискал проверка в Архивно стопанство към ТП на НОИ София град на разплащателните ведомости на ДФ"Строймашинженеринг" и с писмо изх № 1042-09-1215#1/26.06.2017 г. са уведомени, че в посочените периоди липсват данни за лицето. С решение на директора на ТП на НОИ-София град, е потвърдено издаденото от пенсионния орган разпореждане за отказ от отпускане на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 1-3 от КСО и чл. 69 от КСО. Извършената допълнителна проверка от решаващия орган, служебно установява, че при подаване на 10.05.2016 г. в ТП на НОИ на заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО, Й. е представил трудова книжка, в която е вписан осигурителен стаж, различен от отразения в представената трудова книжка към заявлението за отпускане на пенсия. В изготвения от специалист "Парични обезщетения за безработица" /ПОБ/ на 10.05.2016 г. - Опис на стажа /на л. 92 от адм. д. № 8026/2019 г. на АССГ/, по документите, представени при подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица, е вписан стаж: в "Софстрой" за периода 12.01.1983 г. -01.01.1985 г., в "Градски транспорт" /26.02.1985 г. - 01.04.1987 г./, в "ЗЕПЕ" /01.04.1987 г. -17.06.1988 г. /, в "БКС" /27.06.1988 г. – 10.11.1988 г./, в "Хранителни стоки" /11.11.1988 г. -01.12.1993 г./. За периода от 01.12.1993 г. до 01.01.2000 г. по представената през 2016 г. трудова книжка Й. е с прекъсване в трудовия стаж. Обстоятелството, че от 11.11.1988 г. до 01.12.1993 г. лицето е работило в "Хранителни стоки" АД, а не в "ЖП Завод" и ДФ "Строймашинженеринг", СМИ "Строймашремонт" се потвърждава и от издаденото служебно удостоверение обр. УП-30 № 67/28.05.2018 г. от "Хранителни стоки"АД, съгласно което Й. фигурира разплащателните ведомости и е полагал труд от трета категория труд като продавач, а не от първа категория труд като ел. монтьор по ремонт на машини в леярен цех в "ЖП Завод" /до 31.08.1991 г. /, както и от втора категория като шофьор над 12 тона в ДФ "Строймашинженеринг", СМИ "Строймашремонт" от 01.09.1991 г. От проверката на предадените в Осигурителен архив на НОИ разплащателни ведомости на "Интеркварц" ЕАД /правоприемник на ЗЕПЕ/ служебно са издадени удостоверения УП-13 № 5526-21-248/14.05.2019 г. и № 1042-09-1131#1/08.05.2019 г. се установява, че жалбоподателят е полагал труд за периода 01.04.1987 г. -17.06.1988 г. в "Интеркварц" ЕАД /ЗЕПЕ/ в звено "Подготовка на кадри", а не в "ЖП Завод" – София. Административен съд София град е извършил анализ на приложените по делото и административната преписка писмени документи (удостоверения за установяване на осигурителен стаж и доход. Приел е заключението на проведена съдебно-графологична експертиза, в проведеното производство по оспорване истинността на представените от Й. трудова книжка и удостоверения относно спорните периоди на осигурителен стаж. Съдът е съобразил извършените от пенсионния и решаващия орган проверки и събраните от тях доказателства. Обсъдил ги е задълбочено, анализирайки удостоверяваните от тях факти по отделно и в тяхната съвкупност и е достигнал до правилни изводи, които се споделят и от касационната инстанция, а именно, че не е налице изискуемият осигурителен стаж и възраст по чл. 69б от КСО и чл. 68, ал. 1-3 от КСО по отношение на Й. Й., за да му се отпусне ЛПОСВ. Както е приел АССГ, оспорените актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Наведените доводи в касационната жалба не опровергават по безспорен и безпротиворечив начин фактическите и правни констатации на пенсионния орган, потвърдени от решаващия административен орган и първоинстанционния съд. При тези съображения настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната на съдебното решение и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на делото, своевременно заявеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски в касационното производство за юрисконсултско възнаграждение, следва да се уважи в размер на 150 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение