Решение № 11456 от 22.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4189/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационната жалба на началника на Отдел "Оперативни дейности" - София в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централното управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), подадена чрез пълномощника му гл. юрк. Манчева, против Решение 45/07.03.2023 г. на Административен съд - Кюстендил, постановено по адм. д. 28/2023 г. С доводи за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди Заповед ФК-С1869-0125758/21.12.2022 г. за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 200 лв. Ответникът по касационна жалба "К. и Д. 2016" ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, [жк], [адрес] - не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното първоинстанционно решение с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Административен съд - Кюстендил е сезиран с жалба от "К. и Д. 2016" ЕООД против Заповед ФК-С1869-0125758/21.12.2022 г., издадена от началника на Отдел "Оперативни дейности" - София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. С нея е наложена на търговеца ПАМ - запечатване на търговски обект - магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. София, ул. Д-р Стефан Сарафов 15, за срок от 14 дни и забрана достъпа до него на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. ПАМ е наложена за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС и чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.06 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажби в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18 от 13.12.06 г.), изразяващо се в неиздаването на фискална касова бележка (фискален бон) от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство за извършена на 12.11.2022 г. в 12:30 ч. контролна покупка на банани на обща стойност 2,90 лв. Обстоятелството е удостоверено с Протокол за извършена проверка серия АА 0125758/12.11.2022 г. и приложенията към него. Първоинстанционният съд е обосновал извод за допустимост и основателност на оспорването. Приел е, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма. Аргументите на съда за отмяната на акта са свързани с липсата на конкретни мотиви в него относно срока на ПАМ и нарушение на принципа на пропорционалност. Решението на административния съд е правилно и съответно на приложимия материален закон. Същото е обстойно мотивирано и с него е даден отговор на всички, относими към спора въпроси. На основание чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК съдържанието на мотивната част на първоинстанционното решение не следва да бъде преповтаряно. Не е спорно извършването на нарушението, свързано с неиздаването на фискален бон за покупката на стока на стойност 2,90 лв. Изводите на съда за несъответствието на наложената ПАМ с тежестта на нарушението и несъобразяването й с принципа на пропорционалност изцяло съответстват на приетото от СЕС в неговото решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21, макар същото да не е било постановено към датата на оспорения в настоящото касационно производство съдебен акт (т. 47, т. 51 и т. 56). По така изложените съображения решението на Административен съд - Кюстендил следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не е поискал разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение