Решение № 686 от 20.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2041/2013 г.

Решение № 686 от 20.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2041/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Махмуд Абдулрахман Фаур, гражданин на Ливан, срещу решение № 7167 от 20.12.2012 г., постановено по адм. дело № 7814/2012 г. от Административен съд - София-град. С касационната жалба се твърди и в открито съдебно заседание се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, е отхвърлил жалбата на Махмуд Абдулрахман Фаур срещу решение № 538 от 17.07.2012 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на процесуалноправните правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Според съда правилно административният орган бил отказал предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като не били налице материалноправните предпоставки на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Като причина за напускане на Ливан бил посочен страхът на чужденеца от определени политически партии и по-специално Хизбула и Амал, без да се сочат конкретни заплахи от тяхна страна или конкретен акт на насилие. Установената по делото обстановка не давала основание да се приеме, че Махмуд Абдулрахман Фаур е бил принуден да отпътува от Ливан поради реална опасност от тежки посегателства. Съдът се е позовал на справка вх. № 2712/21.05.2012 г. на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" относно актуалната обстановка в Ливан, от която се установявало, че след сформирането на новото правителство на 13.06.2011 г. е сложен край на 5-месечната политическа криза в страната, която е заплашвала сигурността в Ливан. След съставяне на новото правителство ситуацията в страната оставала относително стабилна, като случаите на престрелки били единични и не индикирали сериозен конфликт, заплашващ населението на Ливан. В същата справка се сочело, че за пръв път от пет години насам, през 2010 г. политическото насилие в Ливан е прекратено. Съдът е отбелязал също, че в конкретния случай не можело да се вземе предвид и решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г., тъй като жалбоподателят не се позовавал на преследване спрямо него от властите в страната и освен това същият бил напуснал легално родината си. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи, административният съд е приложил правилно материалния закон. От информацията, дадена от жалбоподателя при интервютата му в ДАБ не може да се заключи, а и самият той не твърди, че изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, национална, етническа, политическа или социална принадлежност. Страхът от преследване, на който се позовава чужденецът е поради членството на брат му в групировката Амала, по време на което бил убит негов приятел, а убийството било приписано на брат му. Това обстоятелство само по себе си не обосновава по никакъв начин страх от преследване по някой от визираните от нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ признаци. По-нататък касаторът твърди, че това е била причината цялото семейство да замине за Либия, а след завръщането му през 2008 г. в Ливан заради случилото се преди години с брат му го обвинили в това, че работи за тайните служби на Либия, като обвиненията идвали основно от страна на Хизбула, които се опитвали да го привлекат на своя страна. Тези твърдения звучат неубедително и не могат да обосноват извод за наличие на обоснован страх от преследване. В този смисъл търсещият закрила не е успял да докаже наличие на някоя от предпоставките на ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. От данните по делото се установява, че спрямо чужденеца не са отправяни лични заплахи. В проведеното пред настоящата инстанция открито съдебно заседание жалбоподателят изтъква като причина за желанието си да живее в Република България това, че тук е по-спокойно и че живее от пет години в страната. Както беше посочено нито това, нито причините, посочени при проведените с чужденеца интервюта дават основание за предоставяне на бежански статут. Не са налице предпоставките на закона и по чл. 9 от ЗУБ за предоставянето на хуманитарен статут на жалбоподателя. Не се установява Махмуд Абдулрахман Фаур да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, които да могат да се квалифицират като такива по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Търсещият закрила се позовава на същите обстоятелства, както и на неспокойната обстановка в Ливан. В тази насока следва да се отбележи, че не е налице и хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в която основание за предоставяне на хуманитарен статут е налице и когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В съответствие с информацията относно състоянието на сигурността в Египет, съдържаща се в справка от 21.05.2012 г. на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" относно актуалната обстановка в Ливан, административният съд е приел, че не е налице заплаха за молителя поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От данните по нея не може да се направи извод за наличие на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователно е и възражението относно приложената по делото справка на ДАБ. Същата представлява писмено доказателство, редовно събрано в хода на административното производство по реда на чл. 171, ал. 1 от АПК, поради което правилно е ценено нейното съдържание за актуалната обстановка в Ливан. Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касатора нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението на Административен съд - София-град,, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,