Решение № 10050 от 24.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12794/2008 г.

Решение № 10050 от 24.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12794/2008 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Столична РДНСК, срещу решение № 499/25.07.2008 г., постановено по адм. д. № 600/2008 г., на Административен съд - София град, II отд, 34 с-в. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост на решението, като се иска неговата отмяна. Ответната страна - СД "Одаджийски - С-ие" изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София град е отменил Заповед № ДК-23-177/20.12.2007 г., на началника на Столична РДНСК с която на основание чл. 224, ал. 7 ЗУТ са спрени всички видове СМР на строеж: "Жилищна сграда" УПИ I-1114, 1225, 1226, 1288, 1010, кв. 105, по плана на гр. София, м. "Драгалевци - разширение - юг". След преценка на събраните по делото доказателства съдът е приел, че процесния строеж е законен, тъй като за него има издадено разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект, като строителството е извършено в съответствие с него. При постановяване на решението не е допуснато нарушение на закона. Правилен е извода на административния съд, че строежът не е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1, във вр. чл. 224, ал. 7 ЗУТ тогава, когато съответства на влезли в сила инвестиционен проект и строително разрешение. Изискване за законосъобразност на всеки от тези два самостоятелни административни акта е съответствието им с ПУП (чл. 142, ал. 5, т. 1 и 2 и чл. 148, ал. 4 ЗУТ), затова с влизането им в сила, то се счита за установено и то окончателно. Тази окончателност произтича от регламентираната в чл. 156, изр. 2 ЗУТ стабилност на влезлите в сила разрешения за строеж. Тя изключва възможността за отмяната им чрез извънредните способи а следователно и инцидентния контрол за законността им, какъвто по същество би представлявал отказът на началника на РДНСК да зачете действието им, поради противоречие с плана. Такава преценка той може да направи по жалба или служебно, само до влизането им в сила, защото стабилността е съществена за предвидимостта на инвестиционния процес, а противното би обезсмислило и цялата процедура по одобряването на инвестиционните проекти и строителните книжа. Строежът е незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ само в случаите, в които след влизането им в сила има съществени отклонения от тях по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 1 ЗУТ, каквито в случая не са констатирани. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Съдът намира, че искането за намаляване на присъдените разноски на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 144 АПК е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,