Решение № 496 от 30.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2104/2008 г.

Решение № 496 от 30.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2104/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Пламен Стоев Производството е по реда на чл. 231 и сл. ГПК (отм.), вр. с § 2, ал. 12 ПЗР на ГПК. Образувано е по молба на К. И. Б. от гр. С. за отмяна на влязло в сила решение от 28.06.06 г. по гр. д. № 438/06 г. на Софийския градски съд, IV д г. о. Молителят поддържа, че са налице предпоставките на чл. 231, ал. 1, б. "в" и б. "г" ГПК (отм.) за отмяна на решението като се позовава на влязло в сила решение от 1.02.2008 г. по гр. д. № 2315/06 г. на СГС, IV г г. о., с което на основание чл. 39 ЗЖ. са отменени решенията на ОС на Ж. "Д", взети на 1.07.2004 г. и обективирани в протокол № 43 от същата дата. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. С атакуваното решение въззивният съд е отменил решение от 19.07.05 г. по гр. д. № 11 221/04 г. на СРС, 49 с-в, и вместо него е отхвърлил иска на К. Б. срещу Ж. "Д" за отмяна на решението на общото събрание на кооперацията от 20.11.04 г., с което ищецът е бил изключен като чл. - кооператор. Прието е, че решението е законосъобразно, тъй като същият не е изпълнил взетото на 01.07.04 г. решение на общото събрание на кооперацията, с което са определени размерите на вноските от чл.-кооператорите и сроковете за тяхното внасяне и че без значение за изхода на спора е обстоятелството дали той е бил редовно поканен на събранието, тъй като липсата на редовна покана не прави решението нищожно и до отмяната му по предвидения в закона ред то е задължително за всички член-кооператори, вкл. за ищеца, освен ако изпълнението му бъде спряно по реда на чл. 40, ал. 3 ЗЖСК. По молбата за отмяна на основание чл. 231, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Съгласно тази разпоредба заинтересуваната страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато то е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. В тези случаи законът изисква решението, чиято отмяна се иска, да е основано на подправения документ или на отмененото съдебното решение, респ. на административния акт, т. е. те да са от съществено значение за правилното решаване на делото. В разглеждания случай тези предпоставки не са налице, тъй като атакуваното решение не е основано нито на подправен документ, нито на съдебно решение или на административен акт (решението на ОС на кооперацията не представлява такъв акт). В тази връзка следва да се отбележи, че основанията за отмяна на влезлите в сила решения по чл. 231, ал. 1 ГПК (отм.) са посочени изчерпателно и същите не могат да бъдат тълкувани разширително. По молбата за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "г" ГПК (отм.). По силата на тази разпоредба заинтересуваната страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Двете решения трябва да са постановени по различни дела и противоречието е необходимо да съществува между самите решения, а не между техните мотиви. При тази хипотеза производството по второто дело е недопустимо съгласно чл. 224, ал. 2 ГПК (отм.), но законът предвижда отмяна на това от двете решения, което е неправилно - чл. 234, ал. 4 ГПК (отм.). В случая двете решения, между които се твърди, че съществува противоречие, са с различен предмет (решението от 28.06.06 г. е постановено по иск за отмяна на решение на ОС на кооперацията от 20.11.2004 г., а решението от 1.02.2008 г. - по иск за отмяна на решенията, взети на 1.07.2004 г.), поради което и това основание за отмяна не е налице. С оглед изложеното подадената от К. Б. молба за отмяна на влязлото в сила решение на СГС следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, II г. о.