Решение № 5369 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14185/2013 г.

Решение № 5369 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14185/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Касационната жалба е подадена от "Милпак" ООД, гр. Дряново, чрез адвокат Аглика Иванова от САК, срещу решение № 5170 от 24.07.2013 г. по адм. д. № 2024/2013 г. на Административен съд - София-град (АССГ). Изложени са аргументи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Иска се отмяна на съдебния акт. Ответникът - Патентно ведомство на Република България, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Мая Филипова, взима становище за неоснователност на жалбата. Представя писмена защита и претендира разноски. Оветникът - "КСК-07" ООД, гр. Варна, представлявано от адвокат Петър Калпакчиев, изразява становище за неоснователност на жалбата. Представя се писмена защита и се претендират разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура взима становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на спора по реда на чл. 145 и сл. АПК пред АССГ е решение № 351 от 31.10.2012 г. на заместник-председателя на Патентно ведомство, с което е отказано заличаване на марка UNT, рег. 74794. От събраните по делото пред решаващият съд доказателства се установява, че марката е била заявена на 19.12.2008 г. и е регистрирана на 13.07.2010 г. за стоки от клас 29: месо, риба, птици и дивеч, месни екстракти; консервирани, замразени, сушени, варени и печени плодове и зеленчуци; желета, конфитюри и компоти; яйца, мляко и млечни произведение; хранителни масла и мазнини. Срокът на действие на регистрацията е до 19.12.2018 г. Касаторът "Милпак" ООД е подал искане с вх. № 70-00-3893/31.03.2011 г. за заличаване на процесната марка. С решение № 351/23.10.2012 г. на заместник-председателя на Патентно ведомство е отхвърлено искането за заличаване на марка с вх. № 70-00-3893/31.03.2011 г. В мотивите на решението е посочено, че не е изпълнено едно от условията на чл. 11, ал. 1, т. 4 от Законът за марките и географските означения (ЗМГО), а именно - марката да се състои изключително от описателни знаци или означения, тъй като макар словният елемент UNT да е доминиращ, в състава на изображението присъстват и други елементи, придаващи отличителност на знака. Възприето е, че цялостното впечатление на знака, определено от съчетанието на словни и фигуративни елементи, специфичната подредба и цветова комбинация придават отличителност на марката. С решение № 5170 от 24.07.2013 г. по адм. д. № 2024/2013 г. на АССГ е отхвърлена жалбата на "Милпак" ООД срещу решение № 351/23.10.2012 г. на заместник-председателя на Патентно ведомство. Първоинстанционният съд е приел, че процесната марка е комбинирана и представлява легнал правоъгълник, пресечен диагонално от две успоредни червени ленти. Под и над лентите с големи букви с блоков шрифт е изписан словният елемент UNT в синьо-зелен цвят. Върху червените ленти е разположен значително по-малък по размер надпис DE MASA, изпълнен със стандартен шрифт в бял цвят, което прави този елемент несъществен. Останалите словни елементи - e 100 g и CRASIME 65% +/- 1%, S. T. 07.07. са изписани с още по-дребен стандартен шрифт и са видимо информационни, написани на чужд език, поради което нямат отличителен характер. Според съда, съставните елементи в марката образуват цялостна композиция, изградена около диагонална ос на симетрия, без доминиращ елемент, който да грабва погледа и да обуславя общото впечатление от марката. Потребителите възприемат марката като цяло, защото отделните елементи са разположени в огледална симетрия и никой от тях не превалира в композицията (по големина, разположение, яркост, контраст или форма). В марката се открояват два равнопоставени отличителни елемента, които са от значение за осъществяване на основната функция на марката - да отличава произхода на стоката, означена с нея. Това са графичният елемент - две диагонално разположени успоредни червени ленти) и словният елемент UNT. Изложени са подробни мотиви от АССГ към всеки един от изводите, че марката не може да въведе в заблуждение потребителите относно естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите, за които е регистрирана. Съдът е приел, че индивидуалният административен акт е издадена в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон. Посочил е, че правилно и в съответствие с материално-правните разпоредби административният орган е преценил, че не са налице предпоставките на чл. 26, ал. 2, вр. чл. 11, ал. 1, т. 2, 4 и 7 ЗМГО. Решението е правилно. Предпоставка за заличаване регистрацията на марка по подадено искане за заличаване, е съществуване на марка, която се състои изключително от знаци или означения, които указват вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето или метода на производство на стоките, начина на предоставяне на услугите или други характеристики на стоките или услугите. Процесната марка е комбинирана - тя включва както словни, така и фигуративен елемент, от които два са отличителни - графичният и словният unt. От заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните по делото пред първоинстанционния съд, се установява, че марката не страда от отличителен характер, както е предвидено в чл. 11, ал. 1, т. 2 ЗМГО. Преценката по отношение на отличителния характер на словния елемент се прави спрямо релевантния среден потребител и характера на стоката. Релевантният кръг потребители включва лица, реални или потенциални потребители на процесните стоки в България, с достатъчно опит и познания, които имат формирана представа за марката. Румънският език е сравнително непознат за българския потребител, като този факт е известен, без да са необходими специални допълнителни данни от статистически проучвания. Българският език е сходен с други славянски езици, докато румънският принадлежи към романската езикова група. В славянските езици думата масло звучи сходно на българската дума. Следователно, не може да се приема, че словният елемент unt (означаващ масло на румънски език) или цялата марка се възприема от потребителя ясно, точно и еднозначно като указание, пряко свързано с вида на стоката. Поради неразпознаването на румънския език за средния български потребител и липсата на данни, че тези продукти са предназначени за румънския пазар, твърдението на касатора за описателния характер на словния елемент в състава на марката е неоснователно. Не е налице и твърдяно нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗМГО, тъй като тази хипотеза засяга единствено марки, които се състоят изключително от знаци и означения, указващи вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето или метода на производство на стоките, а процесната марка безспорно е комбинирана. Не е възможно само въз основа на цифрите в марката да се предизвика заблуждение, т. к. както е изложено по-горе, словните елементи в марката са неясни за българския потребител. Невярното съдържание на марката по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗМГО във връзка със стоките, за които е регистрирана, е предмет на изследване от данните и документите, представени при самата регистрация. Върху какви стоки ще се поставя тази марка и търсенето на несъответствие между двете не е предмет на настоящото производство. Неоснователни са и доводите на касатора относно необходимостта за означаване на елемента UNT като незащитена част по аргумент от чл. 37, ал. 3 ЗМГО. Неразпознаване на значението на тази дума от масовия потребител премахва нейния описателен характер и й придава отличителност. В Методическите указания на Патентно ведомство по прилагането на чл. 11 ЗМГО е предвидено, че незащитимите елементи са характерни за определени стоки, известни са на потребителите и не биха могли да предизвикат реални съмнения относно обхвата на закрила на марката. Настоящият случай безспорно не е такъв. Неоснователно е твърдението на касатора за необоснованост на обжалваното решение поради кредитиране на експертиза, с която се дават отговори на правни въпроси, както и поради това, че е съставена от експерт, който многократно е отвеждан от други дела. Видно от съдържанието на решението и неговите мотиви, АССГ е извършил самостоятелен анализ на марката и е използвал заключението като допълнителен аргумент. Процесуалното поведение на касатора пред първоинстанционния съд е поредица от бездействия, резултатите от които не могат да бъдат основание за отмяна на оспорения съдебен акт. Несвоевременно е направено възражение за отвод на първото, назначено по делото вещо лице - едва след представяне на експертиза по делото. Заключението, дадено от второто, назначено по делото вещо лице, не е оспорено. В жалбата не са посочени и кои точно правни изводи, дадени със заключението, съдът е кредитирал, за да се обсъди и този довод. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото, следва да се присъди в полза на Патентно ведомство на Република България - юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., както и на ответника - "КСК-07" ООД, гр. Варна - разноски в размер на 1100 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,