Решение № 327 от 29.9.2023 г. на ВКС по н.д. № 20238002200807/2023 г.

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. Н. Р., чрез защитника му адвокат Й. Ч. А., против въззивна присъда № 16 от 30.03.2023 г., по в.н.о.х.д. № 212/ 2023 г., по описа на Варненския окръжен съд, V състав. В касационната жалба са изложени доводи за съществени процесуални нарушения, поради липса на пълен, обективен и всестранен доказателствен анализ. Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК е подкрепено с подробен доказателствен анализ. Касаторът подновява възражението си, че не е управлявал автомобила непосредствено преди полицейската проверка, като след спиране на возилото разменил мястото си с това на свид. Н., защото нямал шофьорска книжка. Излага и други възражения, свързани с противоречия между показанията на двамата полицейски служители, начина на запечатване на тестовата касета от техническото средство, с което подсъдимият бил изпробван за наркотици, липсата на негов подпис върху запечатания плик, с отказа на въззивната инстанция да проведе следствен експеримент и липсата на отговор на защитните възражения. Настоява за отмяна на въззивната присъда и оправдаване, поради липса на извършено престъпление, а като алтернативи – за връщане на делото за ново разглеждане или за решаване на делото по същество според чл. 354, ал. 5 от НПК. Доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК не са изложени. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Д. Н. Р. не взема становище. Неговият защитник адвокат Й. Ч. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а обжалваната с нея въззивна присъда да привилна и законосъобразна, като пледира за нейното потвърждаване. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационна проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 16 от 30.03.2023 г. по в.н.о.х.д. № 212/ 2023 г. Варненският окръжен съд, V състав отменил изцяло оправдателна присъда № 127 от 14.12.2021 г., по н.о.х.д. № 2805/ 2021 г., по описа на Варненския районен съд и признал подсъдимия Д. Н. Р. за виновен в това, че на 06.07.2021 г., на пътен възел „Летище“, общ. Аксаково, обл. Варна, управлявал МПС - л.а. „Р.19“, с рег. № * *** **, след употреба на наркотични вещества - амфетамин и метамфетамин, установена с техническо средство и деянието е извършено повторно, поради което и на основание чл. 343б, ал. 4 във вр. с ал. 3 от НК и чл.54 от НК му налага наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, както и глоба в размер на хиляда лева, а на основание чл. 343б, ал. 4 във вр. с чл. 343г от НК – и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. За изпълнението на наказанието лишаване от свобода е определен първоначален общ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Съдът привел в изпълнение, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, отложеното наказание от три месеца лишаване от свобода по н.о.х.д. № 150/2019 г., по описа на Девненския районен съд, за изпълнението на което определил първоначален общ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС Касационното производство е трето по ред, след последователната отмяна на присъда № 13 от 24.02.2022 г., по в.н.о.х.д. № 19/2022 г., на Варненския окръжен съд с Решение № 50114 от 29.09.2022 г., по н.д. № 423/2022 г. на ВКС, II н.о. и на присъда № 65 от 10.11.2022 г., по в.н.о.х.д. № 1054/2022 г., на Варненския окръжен съд с Решение № 64 от 13.02.2023 г. по н.д. № 14/ 2023 г. на ВКС, I н.о. Касационната жалба на подсъдимия Д. Н. Р. е процесуално допустима, подадена в законовия срок, от легитимирано лице и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Въззивната инстанция е извършила подробен и задълбочен доказателствен анализ, позволил да изведе вярна фактическа обстановка за извършеното от подсъдимия престъпление. Съпоставил е гласните доказателствени средства, констатирал е противоречия между показанията на полицейските служители, извършили пътната проверка и тествали подсъдимия Р. за алкохол и наркотици, от една страна, спрямо обясненията на подсъдимия и показанията на свид. Н., дадени в първоинстанционното съдебно производство, от друга страна. За кредитираната първа група от доказателствени източници въззивният съд обосновано е изложил своето вътрешно убеждение. Повдигнатият от защитата въпрос за авторството на деянието е решен еднозначно от съда, който се доверил на показанията на полицейските служители и не намерил за основателна и логична защитната версия, че непосредствено след спиране на автомобила, на малко разстояние от полицаите, подсъдимият и неговият спътник си разменили местата, без да напускат превозното средство. Искането за следствен експеримент е отхвърлено като ненужно. Оказаното доверие в показанията на проверяващия полицай не налага безусловно удовлетворяване на доказателственото искане, затова с постановения отказ не са нарушени процесуалните права на подсъдимия Р.. Възражението на защита за начина на запечатване на плика с тестовата касета от дръг-теста за наркотици е обсъдена от въззивния съд и отхвърлена като несъстоятелна, защото противоречи на свидетелските показания и приложените писмени документи. Искането за установяване на обстоятелството, че подписът на подсъдимия в протокола за медицинско изследване, с което отказва да даде кръвна проба в болничното заведение, не е негов, е отхвърлено като неоснователно, защото не е доказателствено подкрепено. Липсата на подпис от подсъдимия, с който е запечатан дръг- теста от проверката, не представлява съществено нарушение на процедурата, след като по делото няма съмнения в автентичността на резултата и относимостта към разглеждания случай. Въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото, затова е неоснователен упрекът на касатора, че като въззивна инстанция с обратна присъда мотивите следва да съдържат самостоятелен и пълен анализ. За всяко възражение на защитата мотивите съдържат отговор. Материалният закон не е нарушен. Изложените факти сочат на извършеното от подсъдимия Р. престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, защото е управлявал МПС след употреба на амфетамин и метамфетамин. Деянието е извършено повторно, след като деецът е бил осъждан за същото по вид престъпление, с одобрено на 28.05.2019 г. споразумение по н.о.х.д. № 150/2019 г. на Девненския районен съд, което квалифицира процесното деянието в по-тежко наказуемо по чл. 343б, ал. 4 във вр. с ал. 3 от НК. Касационният съд прие обжалваната въззивна присъда за правилна и законосъобразна. В хода на проверката не бяха намерени за основателни твърденията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивната инстанция. Отсъствието на процесуални нарушения и правилно приложеният материален закон не наложиха прилагането на въззивни правомощия. Касационната жалба на подсъдимия Д. Р. следва да бъде оставена без последици. Съдебният акт на Варненския окръжен следва да бъде потвърден. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК