Решение № 17569 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15681/2018 г.

Решение № 17569 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15681/2018 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационна жалба подадена Н. Консулов срещу Решение № 693 от 19.11.2018 г. по адм. дело № 823/2018 г. на Административен съд (АС) – Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на Консулов срещу заповед № 18-1818-000031 от 8.08.2018 г. на началника на сектор в Районно управление (РУ) - Пазарджик към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Пазарджик. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 171, т. 2а, б. "а" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), тъй като не е предоставил управлението на автомобила си на неправоспособен водач. Сочи, че синът му е правоспособен от 24.07.2018 г., което е отбелязано в свидетелството му за управление на моторно превозно средство (СУМПС). В справката му за водач е посочено, че още на 8.08.2018 г. му е издадено първоначално СУМПС. Не споделя направения от съда извод, че е предоставил автомобила за управление на водач, който не притежава съответно СУМПС, тъй като счита, че това не е посоченото от административния орган основание да бъде санкциониран. Прави искане решението да бъде отменено, като бъде отменена и заповедта за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ). Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Началникът на сектор в Районно управление – Пазарджик към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пазарджик, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Н. Консулов срещу заповед № 18-1818-000031 от 8.08.2018 г. на началника на РУ - Пазарджик в ОД на МВР – Пазарджик. За да постанови този резултат съдът е посочил, че съгласно акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 239977 от 8.08.2018 г. на 8.08.2018 г. около 11. 35 часа в с. Памидово, ул. "Първа" С. Консулов е управлявал лек автомобил Субаро Импреза с [рег. номер на МПС], собственост на Н. Консулов, без да притежава валидно СУМПС – неправоспособен водач. Със Заповед № 18-1818-000031 от 8.08.2018 г. за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП на началника на сектор в РУ - Пазарджик към ОД на МВР - Пазарджик, по отношение на Н. Консулов е приложена ПАМ прекратяване на регистрацията на лек автомобил Субаро Импреза с [рег. номер на МПС] за срок от шест месеца, като са свалени (отнети) два броя регистрационни табели. В мотивите на заповедта е посочено, че на 08.08.2018 година около 11, 35 в в с. Памидово, ул. "Първа" неправоспособният водач С. Консулов е управлявал лек автомобил Субаро Импреза с [рег. номер на МПС]. От доказателствата по делото съдът е установил, че на С. Консулов е с издадено на 15.08.2018 г. СУМПС №[номер], което е първо, въз основа на резултати от изпит по протокол № 967 от 24.07.2018 г. В документа е отразено, че датата на придобиване на категорията е 24.07.2018 г. При така установеното и след анализ на разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като при издаването му не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Приел е, че са налице посочените в атакувания административен акт материалноправни предпоставки за прилагане на принудителната мярка по чл. 171, т. 2а ЗДвП. Посочил е, че установеното нарушение е извършено на 8.08.2018 г. СУМПС на водача е издадено на 15.08.2018 г., като същият е положил изпит на 24.07.2018 г., когато е придобил съответната категория. Изложил е, че придобиването на съответната категория, без наличието на свидетелство за управление, е равнозначно на липсата му. СУМПС като официален удостоверителен документ е със срок – начален, който е датата на издаване, и краен – датата, до която е валиден. Този срок предопределя и срочността на правото на водача да управлява МПС. Началото на срока на валидност на СУМПС на С. Консулов е 15.08.2018 г., от който срок държавата е признала на съответното лице правото да управлява МПС, като без значение е фактът на придобитата преди това правоспособност чрез полагане на изпит. Срочността на правото е отразена в официалния удостоверяващ правото документ, като едва след издаването му, лицето има право на управлява МПС. Управлението на МПС преди издаване на СУМПС се приравнява на управление на МПС без СУМПС т. е. без лицето да притежава такова. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразен извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Съгласно чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП (ред. ДВ бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.), за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Видно от данните по делото, за да издаде процесната заповед за прилагане на ПАМ, органът е посочил, че Н. Консулов е предоставил личния си автомобил на неправоспособния водач С. Консулов, като същия управлява автомобила без да притежава СУМПС. Предвид посочените в заповедта фактически основания за издаването й, неоснователно се явява изложено в касационната жалба твърдение, че решението е неправилно, тъй като органът не е приложил ПАМ на основание втората посочена в чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП хипотеза. Съгласно чл. 53, ал. 1, т. 6 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), сред изискуемите данни на СУМПС е и датата на неговото издаване. С. Консулов управлявал МПС, собственост на касационния жалбоподател, на 8.08.2018 г., а СУМПС му е било издадено едва на 15.08.2018 г. Изложеното потвърждава направения от първоинстанционния съд извод за наличие на предпоставките по чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП за прилагане на ПАМ, а именно фактът, че автомобилът е бил управляван от лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Решението не страда от релевираните с касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,