Решение № 12781 от 15.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14662/2019 г.

Решение № 12781 от 15.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14662/2019 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Д., подадена чрез адвокат Василев, в качеството му на пълномощник, насочена срещу Решение № 697/28.10.2019 г. по административно дело № 865/2019 г. на Административен съд - П. (АС П.). В касационната жалба са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и неправилност – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира за погрешни изводите на първоинстанционния съд, че не е отразен начина на плащане на адвокатското възнаграждение, както и че липсват данни и не са представени доказателства същото да е платено. Счита, че начинът на плащане не е относим към доказване на извършеното плащане. Б. достатъчно да е отбелязано, че сумата е платена, за да се приеме, че извършеното плащане е в брой. Иска се отмяна на постановеното решение, като се постанови друго, с което се уважи предявения иск. Ответникът - Областна дирекция на МВР - П. в писмен отговор, депозиран на 21.11.2019 г. счита подадената касационна жалба за неоснователна. Намира решението за законосъобразно, правилно и обосновано. Счита, че от приетите доказателства не може да се направи извод, че е налице реално заплатена сума за осъществена правна защита в съдебното производство. Иска да се отхвърли изцяло като неоснователна, недоказана и необоснована подадената касационна жалба и да се потвърди постановеното решение на АС П. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на атакуваното решение, съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна и решението следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение АС П. е ОТХВЪРЛИЛ иска на Д. Д. против Областна дирекция на МВР П., с която се искало да бъде осъдена ОДМВР П. да заплати 300 лева, като обезщетение за претърпени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по НАХД № 1991/2018 г. по описа на Районен съд П., с което е било отменено като незаконосъобразно НП № 18-1006-001045/15.03.2018 г. на началник сектор ПП при ОДМВР П., ведно със законна лихва от подаване исковата молба до нейното окончателно изплащане. За да постанови този резултат, административният съд е приел, за безспорно доказано, че НП № 18-1006-001045/15.03.2018 г. на Началник сектор ПП при ОДМВР П., е било отменено като незаконосъобразно с влязло в сила Решение № 284 от 13.05.2019 г., постановено по НАХД № 1991 по описа за 2018 година на Районен съд - П. Адм. съд е намерил, че от представения в оригинал по НАХД № 1991/2018 г. на Районен съд П. договор за правна защита и съдействие, е видно, че е уговорен размер на възнаграждението от 300 лева. Не можело да се приеме, че ищецът Д. действително е претърпял имуществена вреда. Посочил е, че не са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева на надлежно упълномощения от него адвокат. В представения по АНД № 1991/18 г. на РС П. договор за правна защита от 21.03.2019 г. е договорено възнаграждение, но не е бил посочен начин на плащане. Представените и приобщени към делото доказателства не установявали плащане в изпълнение на договор за правна защита и съдействие. Административен съд П. е счел, че не се доказва наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди, в размер на 300 лева, от което е намерил, предявената искова претенция за неоснователна, поради което същата е била отхвърлена. Настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна и счита, че решението на административния съд е НЕПРАВИЛНО, поради противоречие с материалния закон. Според Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. От тълкувателния акт се налага заключение, че наказателните постановления се издават при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, поради което причинените от дейността вреди подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. По силата на чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването, на което е ангажирал квалифициран защитник. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по Тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. По НАХД № 1991/2018 г. на Районен съд П. е представен Договор за правна защита и съдействие от 21.03.2019 г., в който е посочено, че за процесуално представителство и защита е договорено и платено възнаграждение в размер на 300 лева. В случая непосочването на начина на плащане - в брой е технически пропуск, който не променя извода за наличието на договорно правоотношение при което адвокатът е получил възнаграждение за положения труд. По делото е установено, че лицето е било надлежно представлявано от адвокат в съдебното производство пред РС П. Процесуалният представител е подал жалба и участвал в дете съдебни заседания, като е изразил становище по съществото на спора. Представеният по делото договор за правна защита и съдействие е двустранен и възмезден, и са безспорни неговата валидност, действие и последици. Съдържанието му не е оспорено от насрещната страна, като не се възразява и относно това, че по него е извършено плащане. Договорът е представен своевременно по съответното дело по обжалване на НП пред РС. С. да се приеме, че е било извършено плащане в хода на делото за осъществена по него правна защита. Пред РС, е представено доказателство за заплащане на адвокатското възнаграждение, предвид посоченото в наличния договор по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение. С това е доказана реално причинена вреда от отмененото НП, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. След, като е приел обратното адм. съд е постановил неправилно решение. Поради констатираното отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК решението на административния съд следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да бъде осъдена Областна дирекция на МВР П. да заплати на Д. Д. обезщетение за имуществени вреди в размер от 300 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във връзка със съдебното обжалване на НП № 18-1006-001045/15.03.2018 г. на Началник сектор ПП при ОДМВР П. С оглед изхода на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции в размер на 615 лв, от които 15 лева заплатени държавни такси и 600 лева адвокатски хонорар. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение