Решение № 10546 от 18.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4947/2012 г.

Решение № 10546 от 18.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4947/2012 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от кмета на Община Балчик против решение № 62 от 27.02.2012 г., постановено по адм. д. № 36/2012 г. по описа на Административен съд гр. Добрич. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли отмяната му и постановяване на ново решение, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена. Ответникът Мирена Атанасова Протич, в писмено становище, оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 66/15.11.2011 г., издадена от кмета на Община Балчик, с която на Мирена Атанасова Протич е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". За да постанови този резултат Административен съд гр. Добрич е приел за установена следната фактическа обстановка: Мирена Протич е заемала длъжността -Началник отдел ИЦ ДСл, в отдел Информационен център в Дирекция АПИО, с ранг- III-ти младши, считано от 01.03.2009 г. Прието е, че в докладна записка от директора на дирекцията, в която жалбоподателката е работила, се съдържат данни, че Протич не се е явила на работа в продължение на четири дни. Със заповед № 1048/07.11.2011 г. кмета на Община-Балчик, е свикал дисциплинарния съвет при общината; образувано е дисциплинарно дело срещу държавен служител Протич за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 1, т. 2 ЗДСл; насрочено е заседание, на което служителят е поканен да се яви. Същият е изслушан, приети са и писмени доказателства към дадените обяснения. С решение № 2/10.11.2011 г. - дисциплинарния съвет е решил, че е налице основание за търсене на дисциплинарна отговорност от Протич, като на държавния служител следва да бъде наложено най-тежкото наказание- уволнение. Във връзка с проведеното дисциплинарно производство е издадена оспорената заповед № 66/15.11.2011 г., с която е прекратено служебното правоотношение с Протич, поради дисциплинарното й уволнение. С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил извод, че заповедта е постановена в нарушение на императивното изискване на чл. 94, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) относно посоченото в нея дисциплинарно нарушение - неизпълнение на служебните си задължения както и че оспореният административен акт е издаден в нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл. Изводът на съда, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Правилно е прието, че оспореният административен акт не отговаря на изискването на чл. 97, ал. 1 ЗДСл., съгласно което, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган. Задължителни елементи на тази заповед са: описание на извършеното от държавния служител нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават (т. 4 на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл) и посочване на служебните задължения, които са били виновно нарушени (т. 5 на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл). Видно от оспорената заповед, с която кметът на Община Балчик е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" на служителя Мирена Протич и е прекратил служебното й правоотношение, е че същата е не мотивирана. Отделно от това, предвид изискването за мотивиране на акта и съобразявайки нормата на чл. 91 от ЗДСл, визираща критериите при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно - тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител, се налага безспорно изводът, че в заповедта за уволнение е необходимо да бъде обоснован вида и размера на наложеното наказание, което дисциплинарно наказващият орган не е сторил в конкретния случай. Ето защо изводът на първоинстанционният съд, че обжалваната заповед не съдържа всички задължителни по закон реквизити и е немотивирана, е законосъобразен. Налице са съществени пороци във формата на административния акт, които са достатъчни основания за неговата отмяна. Липсата на мотиви, както и необсъждането на обясненията и възраженията на дисциплинарно отговорното лице във всички случаи съставлява основание за отмяна на издадения административен акт, без значение дали същият е постановен в хипотезата на обвързана компетентност на органа или при условията на оперативна самостоятелност. Действително, съгласно ТР № 16/1975 г. на ВС, ППВС № 4/1976 г., ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС и ТР № 1/2006 на ВАС, както и според утвърдената съдебна практика по въпроса за мотивирането на административните актове, не е налице основание за отмяна, когато мотивите не са изложени в самия завършващ административното (дисциплинарното) производство акт, а в друг, отделен документ. Няма пречка обосновката да предхожда издаването на акта и да се съдържа в документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В дисциплинарните производства по ЗДСл функция на такъв подготвителен документ притежава решението на дисциплинарния съвет. В случаите, когато дисциплинарно наказващият орган не е изложил мотиви в заповедта по чл. 97, ал. 1 от ЗДСл, тя се счита за мотивирана, ако такива се съдържат в решението на дисциплинарния съвет. Както правилно заключава първоинстанционния съд- в случая липсват изцяло мотиви, няма и препращане към решението на дисциплинарния съвет. Принципно разгледано, последното съдържа най вече фактически констатации и хронологично проследяване относно издадени два болнични листа на Протич. Също така, дадените от Протич писмени обяснения са препратени от адресата им - кмета на общината - до дисциплинарния съвет, но не са обсъдени от последния. Ето защо не би могло да се приеме, че процесната заповед е мотивирана при хипотезата на изложени в подготвящия издаването й документ мотиви. Липсата на посочените обстоятелства води, както до възпрепятстване правото на защита на държавния служител, така и до невъзможност да се провери спазване на императивното изискване на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон, поради което не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал., предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,