Решение № 10953 от 30.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Първа Инвестиционна Банка АД, подадена чрез пълномощник адвокат Р. Топчиева, против Решение 610/05.05.2022 г., постановено по административно дело 2071/2021 г. по описа на Административен съд Бургас. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед СТ-05-634/21.08.2020 г. на Началника на Дирекцията за национален и строителен контрол, с която е отказано издаване на разрешение за ползване на строеж : Представителна сграда с апартаменти за сезонно ползване и КОО II и III етапи, находящ се в УПИ I, кв. 30 по плана на к.к. Слънчев бряг изток, гр. Несебър, с идентификатор 51500.505.148 по КК. В касационната жалба се сочат и трите основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на съдебното решение, като се оспорват възприетите от съда правни изводи, обосновали законосъобразност на оспорената заповед. Касационната жалба се поддържа от адвокат Топчиева, която моли да бъде уважена по изложените в нея съображения, като се отмени съдебното решение и се постанови друг, с което да се отмени заповедта на Началника на ДНСК. Адвокат Топчиева представлява и Съни Травел Клуб ЕООД, от чието име поддържа касационната жалба. Ответната страна Началника на ДНСК се представлява от юрисконсулт Стойков, който оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. В хода на проведеното съдебно производство са събрани достатъчно доказателства, които съдът е анализирал логично и задълбочено, след което е извършил пълна проверка за законосъобразност на оспорената заповед и е отговорил на поддържаните от жалбоподателя възражения. Възприетите от съда фактически установявания и правни изводи относно компетентността на органа, издал акта, спазване на законоустановената форма, на административно-производствените правила и на материалния закон, се споделят от настоящата инстанция, тъй като са обосновани и съответни на закона. На първо място, правилен е изводът на съда, че съобразяването с изискванията към строежите по чл. 169 ЗУТ, в това число и с пожарната безопасност, следва да е налице към всеки един етап от строителството, включително и при поддържането на строежа, поради което тяхното неспазване винаги представлява основание за отказ да се издаде разрешение за ползване. Този извод се налага съвсем логично след анализ и тълкуване на посочената разпоредба, поради което неоснователно се твърди от касатора, че след като строежът е извършен съобразно одобрения инвестиционен проект и издаденото разрешение за строеж, не следва да се извършва последваща проверка дали строежът съответства на изискванията за безопасна експлоатация на обектите. Тази проверка е съществена и следва да се извършва освен при проектирането, но така също и при реализирането, ползването и поддържането на строежа. Без значение се явява на кой етап е допуснато нарушението на изискванията на чл. 169 ЗУТ, за да се постанови отказ за издаване на разрешение за ползване, като в подкрепа на това тълкуване е и разпоредбата на чл. 178, ал. 3, т. 1 ЗУТ, която въвежда неизпълнението на строежа в съответствие с одобрения инвестиционен проект и неизпълнението на изискванията на чл. 169, ал. 1 ЗУТ като отделни хипотези за постановяване на такъв отказ. На следващо място, правилно съдът е приел, че от събраните по делото доказателства и от експертното становище по СТЕ се установява, че при изпълнението на строежа не е изпълнено задължението, въведено в чл. 169, ал. 1, т. 2 ЗУТ, изискващо строежите да се проектират, изпълняват и ползват в съответствие с изискванията за безопасност при пожар. Установено е неспазване на изискванията на чл. 463, ал. 1, т. 3; чл. 470 и чл. 528, ал. 1 от Наредба 2 от 05.05.1987 г. за противопожарните строително-технически норми. Действително, в разпоредбата на чл. 528, ал. 3 е предвидено изключение от правилото по чл. 528, ал. 1 от Наредба 2, което не е изследвано от органа и от съда, но дори да се игнорира нарушението по тази норма, остават нарушените изисквания на останалите две разпоредби - чл. 463, ал. 1, т. 3 и чл. 470 от същата наредба, което изпълва състава на чл. 169, ал. 1, т. 2 ЗУТ. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, за допуснато съществено нарушение в административното производство поради липсата на съставен протокол образец 16 за отказ за приемане на строежа, който задължително следвало да предхожда заповедта по чл. 178, ал. 3 ЗУТ. Отказът е издаден на основание чл. 18, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 14, т. 3 от Наредба 2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. В този случай не се изисква да е съставен протокол образец 16 с решение за отказ за приемане на строежа, тъй като тази хипотеза е регламентирана отделно в разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 2 от посочената наредба. При така изложеното, настоящият състав счита, че съдебното решение постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Въпреки твърденията за допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила, такива не се установиха. Съдебният състав е провел редица открити съдебни заседания по делото, предоставил е възможност на страните да изразят своите искания и възражения, допуснал е относимите за спора и допустими доказателства, които са подробно обсъдени в съдебния акт, който е мотивиран съгласно изискванията на чл. 172а АПК. При съобразяване с разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът подробно и мотивирано е обсъдил заключението на вещото лице, заедно с другите доказателства по делото, като обосновано е приел, че по отношение на процесната сграда не са съобразени нормативите, касаещи пожарната безопасност на строежите. Независимо, че процесуалният представител на оспорващото дружество е оспорил части от заключението на експерта, неговите изводи не са били опровергани по съответния начин, поради което правилно са били ценени от съда, като обективни и обосновани. Не е налице и необоснованост на решението. Релевантните са спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени логически и издържани правни изводи. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебното решение е валидно, допустимо и не страда от сочените основания за касирането му, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,