Решение № 9511 от 11.10.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано по касационна жалба на Х. Хасан и Н. Хасан и двамата от [населено място], общ. Руен, обл. Бургас, чрез процесуалния им представител адв. Михов, срещу решение 244 от 08.03.2023г. по адм. дело 1098/2022г. на Административен съд - гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата им срещу разрешение за строеж /РС/ 16 от 08.06.2022г. на главния архитект на община Руен, с което на основание чл. 148 ал. 4, изр. 2 и 3 и чл. 152 ал. 1 ЗУТ е разрешено на В. Хюсеин да извърши строително монтажни работи за обект жилища като пристройка и надстройка на заварени строежи , находящи се в УПИ XII 89, кв. 6 по плана на [населено място], общ. Руен, обл. Бургас, с административен адрес [населено място], [улица]. В касационната жалба се твърди неправилност на решението като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Посочват, че съдът е допуснал съществени нарушения, тъй като не се е произнесъл по всички наведени от тях възражения, както и че не е съобразил наличието на образувано гражданско дело пред Районен съд /РС/ - гр. Айтос с предявен иск за погасяване на право на надстрояване, учредено на адресата на оспореното по делото разрешение за строеж, със заявление вписано с акт 84, том I, вх. Рег. 291 от 20.02.2003г., за който иска посочват, че е преюдициален за спора в това производство, а съдът не е спрял производството по делото, като е отхвърлил искането за това без мотиви, както и поради това, че е отхвърлил немотивирано искането им за допускане на допълнителна съдебно техническа експертиза. Твърдят и че е неправилен извода на съда за наличие на предпоставките по чл. 183 ал. 4 ЗУТ за издаване на оспореното разрешение за строеж, като напротив излагат съображения, че тези предпоставки не са били налице, като е следвало да бъде учредено на адресата от тях право на строеж в хипотезата на чл. 183 ал. 1 ЗУТ, което не е сторено при издаване на разрешението за строеж. Навеждат съображения и че дори да се приеме приложимост на чл. 183 ал. 4 ЗУТ, то не са налице предпоставките, тъй като един от другите съсобственици в имота М. Хюсеин, съпруга на адресата на разрешението за строеж, не е изградила в имота еквивалентен на разрешения строеж. Искат оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспореното разрешение за строеж. Искат и да бъде спряно настоящото съдебно производство до приключването с влезнало в сила решение на гр.д. 118/2023г. по описа на РС гр. Айтос. Претендират направените по делото съдебни разноски. Ответникът Главният архитект на община Руен А. Гюджен лично в открито съдебно заседание и чрез процесуалния си представител адв. Желязкова с писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът В. Хюсеин не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС гр. Бургас е приел, че оспореното разрешение за строеж е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, в съответствие за изискването за форма, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон. Приел е, че от доказателствата се установява, че Х. Хасан и Н. Хасан и титуляра на разрешението за строеж В. Хюсеин притежават в съсобственост съответно 25/597 идеални части и 572/597 идеални части от УПИ XII 89, кв. 6 по плана на [населено място], съобразно нотариални актове за собственост. Установено е и че с нотариален акт 154 от 19.02.2003г. В. Хюсеин и съпругата му М. Хюсеин са продали на Х. Хасан 25/597 ид.ч. от собствения им имот с площ от 597 кв.м.с реално ползване на 25 кв.м. в западната част на дворното място и са им учредили право на строеж за сграда бръснарница, която е реализирана и въведена в експлоатация през 2004г. Установил е и че не е спорно, че със заявление, вписано в службата по вписвания, по акт 84 от 20.02.2003г. Х. Хасан и съпругата му Н. Хасан са учредили в полза на В. Хюсеин право на надстрояване и пристрояване да построи в югозападната част на УПИ XII 89 каквото намери за добре, включително като извърши надстрояване на тяхната бръснарница. Посочил е и че В. Хюсеин е извършил в имота строеж на кафетерия и фризьорски салон сграда от основно застрояване първи етап и магазин за промишлени стоки пристрояване на основно застрояване втори етап. При тези данни от правна страна съдът е приел, че са били налице предпоставките по чл. 183 ал. 4 ЗУТ, при която хипотеза като изключение от правилото на чл. 183 ал. 1 ЗУТ, не е необходимо съгласието на останалите съсобственици. Посочил е, че са налице всички предпоставки по разпоредбата имотът е съсобствен, предназначен за ниско застрояване, жалбоподателите Х. и Н. Хасан са реализирали в пълен обем правата си съобразно притежаваните от тях идеални части от имота, въз основа на учреденото им право на строеж, а адресата на разрешението за строеж не е реализирал своята. Приел е и че от доказателствата не се установява пречка за издаването на разрешението за строеж поради наличие на друг незаконен такъв в имота от възложителя. По тези съображения е приел, че оспореният акт е законосъобразен и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. На първо място по отправеното и до настоящата инстанция искане за спиране на съдебното производство по делото до приключване с влезнало в сила решение на производството по гр.д. 118/2023г. на РС гр. Айтос, образувано по искова молба на жалбоподателите в това производство, по отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК във връзка с чл. 67 Закона за собствеността /ЗС/ за признаване за установено, че учреденото право на надстрояване с акт от 20.02.2003г. на В. Хюсеин е погасено по давност, поради неупражняването му в 5 годишен срок, настоящият състав намира, че същото е неоснователно, поради липса на преюдициалност между двата спора. Това е така, тъй като законосъобразността на административните актове, включително досежно настъпили нови факти, съгласно чл. 142 ал. 1 и ал. 2 АПК се преценява към момента на издаването или най късно съобразно настъпилите към приключване на устните състезания такива. Поради това искането за спиране на настоящото производство е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Законосъобразността на административния акт се преценява само спрямо фактите, които са основания за издаването му, а в случая оспореното разрешение за строеж се позовава на нормата на чл. 183 ал. 4 ЗУТ. Спорният по делото въпрос е досежно приложимостта именно на чл. 183, ал. 4 от ЗУТ по отношение на издаденото разрешение за строеж и доколко е било дължимо или не получаването на съгласието на Х. и Н. Хасан за разрешението строеж. Предвид съсобствеността върху недвижимия имот УПИ XII 89 и съответно припадащите се идеални части от него съобразно представените документи за собственост, а именно притежаваните от Х. и Н. Хасан 25/597 идеални части, представляващи реална част от 25 кв.м. в западната част на мястото, в която част е реализирано от тях строителството по отстъпено им право на строеж, и от В. Хюсеин 572/597 идеални части от целия имот с площ 597 кв.м., се обоснова извод, че правилно при издаване на разрешението за строеж е приложена разпоредбата на чл. 183, ал. 4 от ЗУТ. Посочената разпоредба предвижда, че "За издаване на разрешение за нов строеж, съответно за надстрояване или за пристрояване в съсобствен имот, предназначен за ниско жилищно или вилно застрояване, не се изисква съгласие от останалите съсобственици в случаите, когато те са реализирали, започнали са или имат права за съответното строителство в имота". В настоящия случай е налице първата хипотеза от тази разпоредба, тъй като съсобствениците в имота и жалбоподатели в производството Х. и Н. Хасан, съобразно припадащите им се идеални части, са реализирали съответното строителство, за което им е било учредено право на строеж. Под "права за съответното строителство" е вложен смисъл такова, което да е съответно на притежаваните идеални части от имота, а не да е реципрочно, тъй като в противен случай биха се нарушили собственически права. Поради това е правилен извода на съда, че в случая са били налице и другите комулативно изискуеми предпоставки по чл. 183 ал. 4 ЗУТ за издаване на разрешението за строеж в хипотезата, при която не е било изискуемо съгласието на съсобствениците в имота Х. и Н. Хасан. При постановяване на оспореното съдебно решение, АС гр. Бургас не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, събрал е относимите към спора доказателства и е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за делото, като е постановил оспореното решение съобразно тях. Оспореното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касаторите за присъждане на разноски, поради което не следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение