Решение № 202 от 8.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6205/2007 г.

Решение № 202 от 8.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6205/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /от 2007 г./. Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), от "С" АД гр. В. срещу въззивното решение № 173 от 26.07.2007 г. по т. д. № 219/07 г. на Варненския апелативен съд. Касаторът е развил оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, чиято отмяна иска, поради нарушения на материалния и процесуалния закони и необоснованост. Ответниците по касация А. М. В. и В. П. В. считат жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: С обжалваното въззивно решение в сила е оставено решение № 112 от 15.03.2007 г. по гр. д. № 607/06 г. на Варненския окръжен съд, с което касаторът е осъден да заплати на А. М. В. и В. П. В. по 25 000 лева обезщетение за ползуване на недвижим имот, възстановен на основание чл. 1 ЗВСОНИ, съставляващ част с площ от 567.00 кв. м. от УПИ II от кв. 527 по плана на 13-ти микрорайон на гр. В., за периода от 11.07.2001 г. до 11.07.2006 г., като част от претендираните суми от по 135 000 лева, ведно със законната лихва от завеждането на иска, на основание чл. 59 ЗЗД. Исковете са предявени, след като с влязло в сила решение № 264 от 25.02.2005 г. по в. гр. д. № 1381/02 г. на Варненския окръжен съд е прието, че правото на собственост на ищците като наследници на С. В. Н., е възстановено еx lege, по силата на чл. 1 ЗВСОНИ, върху недвижим имот, съседен на този, в който ответникът притежава сграда, ползувана за банка. Безспорно е, че върху имота, обезщетение за ползуването на който се претендира, е предвиден и осъществен подход към банката, с преминаване по дължината на почти целия възстановен имот. Въззивният съд приел, че ответникът упражнява фактическата власт и след влизане в сила на 20.03.2006 г. на решението по иска по чл. 108 ЗС, включително и по време на въззивното производство. Затова, и предвид заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, приета в съдебното заседание на 19.02.2007 г. за обезщетение съобразно сегашното състояние на имота, предявените като частични искове са уважени в рамките на заявеното искане. Касационните доводи за неправилност на въззивното решение са за това, че не били обсъдени възраженията срещу иска, основани на отреждането на възстановения имот за обществено ползуване, каквото е било осъществявано през исковия период и от други лица, освен от касатора. Тези възражения са обсъдени от съда в двете инстанции и затова не се констатира да е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила - на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./. Неправилно обаче съдът е намерил същите за неоснователни. Изводите в тази насока не съответстват на данните по делото и закона. За да е основателна претенцията за обезщетение за ползуването, определено на база пазарния наем, от който собствениците на възстановения имот са лишени, следва да са налице елементите от фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с която норма се свързва претендираното от ищците субективно материално право: обогатяване на едната страна и обедняване на другата, липса на основание за това, и причинна връзка между липсващото основание от една страна, и обогатяването и обедняването от друга. На първо място по делото не е установено да е налице обогатяване на ответника, предвид местонахождението на имота като част от кв. 530 и 527, отредени за строителство на БНБ със заповед № 230 от 19.11.1979 г. на председателя на ИК на ОбНС гр. В. Т. отреждане определя предназначението на имота като такъв за обществено ползуване - зелени площи и терен за преминаване на неограничен кръг лица, което от своя страна изключва възможността за обогатяване на касатора. Данните в тази насока са, че имотът, обезщетение за ползуването на който се претендира, се намира на бул. "В", пред главния вход на СЖ "Е", като теренът около банката е благоустроен и озеленен. Изводът не се променя от факта, че заповед № 1* от 30.12.1981 г. на МАБ, с която е одобрен кадастралният, застроителен и регулационен план на централната градска част на гр. В., е обявена за нищожна с решение № 1* от 20.12.2005 г. по адм. д. № 6371/05 г. на ВАС на РБ, II-ро отд. По делото не е установено след влизане в сила на осъдителното решение по ревандикационния иск предназначението на имота да е променено. При запазено и понастоящем единствено предназначение - за преминаване на неограничен кръг лица, е невъзможно придобиването на плодове от ползуване, за които касаторът да дължи обезщетение на собствениците на възстановения имот. Касаторът не се е обогатил включително и под формата на спестени разходи, каквито при съществуващото предназначение на имота не е и следвало да заплаща. От заключението на тройната техническа експертиза от 15.01.2007 г. е видно, че по одобрен през 1993 г. проект върху 70 кв. м. от имота са изпълнени подпорни стени и озеленяване на три нива, а останалите 497 кв. м. са плочници и стълби. Така извършените след възстановяването на собствеността действия по благоустрояване, също не обосновават теза за дължимост на претендираното обезщетение, защото не се свързват с извличането на плодове от имота. В този смисъл не би могло въобще да се говори за обезщетение за ползуването на имота. Липсват данни касаторът да е извършил каквито и да е действия, които да доведат до получаването на доходи за него под някаква форма, като напр. поставянето на съоръжения с търговски характер, поради което и обезщетението не би могло да бъде изчислявано под формата на търговски наем. Отсъствието на основния елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД - обогатяване на касатора, поради непромененото и след влизане в сила на решението по иска по чл. 108 ЗС предназначение на имота, е причина за затруднението на вещите лица да предложат методи за определяне на средна пазарна наемна цена. Определянето на размера на иска не може да почива на предположения за бъдеща промяна на предназначението, поради което и наемната цена не може да се формира като наем на търговски обекти в случай, че общината разреши построяването на такива. Затова предложеният от вещото лице Й. В. метод е неприемлив. Вещите лица от тричленната експертиза предпоставят, че наемната цена може да бъде определена като процент от продажната. За продажбата обаче, на части от площади, които служат за преминаване или на терени за озеленяване, не са посочени пазарни аналози. Следователно, при сегашното предназначение на имота претендираното обогатяване от ползуване въобще не може да се реализира и съответно - да се оцени. Обстоятелството, че подобренията в имота - построяване на стълбище, плочници и терасовидни цветарници, са извършени след възстановяването на собствеността, не променя този извод, защото е неотносимо към спора за наличието на обогатяване на банката. То би било правно значимо, ако касаторът се е обогатил от тези подобрения - факт, който не е доказан, а и не би могъл да се осъществи при запазеното предназначение на имота. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД връща се онова, с което едно лице се е обогатило, до размера на онова, с което друго е обедняло. По делото не е доказано по какъв начин и до какъв размер банката се е обогатила, респективно какво следва да върне. На второ място ищците не са се и обеднили, лишавайки се от ползите, които биха имали от имота. Това е така, защото при запазеното предназначение те не биха могли да реализират каквито и да било ползи от имота, докато това предназначение съществува. На следващо място не е налице причинна връзка между липсващото основание и обогатяването от една страна и обедняването на ищците от друга. Дори да се приеме наличие на обедняване на ищците, то не е по причина поведението на касатора. Независимо, че не е върнал имота на ищците, касаторът не е в състояние да препятства действията по промяна на предназначението му. Затова не може и да се приеме, че действията на дружеството са липсващото основание за обогатяване. След като по делото не са установени тези елементи от фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, то не е необходимо да се изследва дали фактическата власт върху имота, установена от касатора, е на основание упражнено право на задържане за цената на направените от него в имота подобрения. В обобщение, като е приел за доказани предпоставките на исковете по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, съдът е постановил неправилно решение. То следва да се отмени и тъй като спорът е изяснен от фактическа и правна страна, делото съгласно чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) следва да се реши по същество от Върховния касационен съд, като исковете бъдат отхвърлени. Подадена е от ищците частна жалба срещу определение № 342 от 15.10.2007 г., с което е допълнено определението от 04.10.2007 г. и без уважение е оставена молбата по чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.) за присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 1 340.00 лева. За да постанови този резултат, Варненският апелативен съд приел, че договорът за правна помощ е представен несвоевременно - на 29.06.2007 г., заедно с писмената защита на процесуалния представител на ищците адвокат М, след приключване на 26.06.2007 г. на устните състезания пред въззивния съд. Частната жалба е неоснователна по причина, че ищците нямат право да искат заплатените от тях такси, разноски по производството и адвокатско възнаграждение, тъй като исковете се отхвърлят като неоснователни - чл. 64, ал. 1 ГПК (отм.). Затова определението на въззивния съд следва да се остави в сила. На касатора - ответник по исковете, следва да се присъдят разноските за водене на делото във всички инстанции в размер на 7 581.00 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.