Решение № 8603 от 13.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 824/2015 г.

Решение № 8603 от 13.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 824/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба, подадена от "Керам инвест" АД, с ЕИК 119089117, чрез адв. Петър Начков, срещу Решение № 141 от 17.11.2014 г., постановено по адм. д. № 159/2014 г. по описа на Административен съд - Сливен (АССл). С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е отменил като незаконосъобразно Решение № 892 на Общински съвет Сливен (ОбССл), прието с Протокол № 29 от заседание, проведено на 31.07.2013 г., с което ОбССл дава съгласие да бъде удължен с една година срокът за реализиране на учреденото право на строеж по договор за отстъпване право на строеж върху общинска земя от 7.07.2008 г., вписан в Агенцията по вписванията (АП) под № 96, том IV, рег. № 5096 от 10.07.2008 г., сключен между Община Сливен и "Шаклиян Пастри" ЕООД, по който правото на строеж е прехвърлено на "Керам Инвест" АД с нотариални актове № 175, том IХ, рег. № 14670 от 2008 г. и № 38, том VIII, рег. № 13700 от 2010 г., и възлага на кмета на Община Сливен да сключи със суперфициара "Керам Инвест" АД анекс към договора за отстъпено право на строеж в поземлен имот (ПИ) с идентификатор № 67338.562.36 по кадастралната карта (КК) на гр. Сливен, с адрес: гр. Сливен, кв. "Стоян Заимов", за срока по т. 1, и Общински съвет Сливен е осъден да заплати на Областен управител на Област Сливен сумата в размер на 300,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди постановяване на съдебното решение, предмет на контрол, при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно, според касационния жалбоподател, съдът е направил извод, че оспореното решение е незаконосъобразно поради противоречие с материалноправни разпоредби. Неправилно също така съставът на АССл приел, че установените от закона давностни срокове не могат да бъдат удължавани или скъсявани. В жалбата се излагат подробни съображения във връзка с наличието на обективни причини и форсмажорни обстоятелства - установени подземни комуникации, находящи се в имота, по отношение на който е учредено правото на строеж, без преместването на които не било възможно продължаване действията по реализиране на отстъпеното право на строеж. Касаторът счита, че въпросът дали срокът по чл. 67 от Закона за собствеността (ЗС) е изтекъл не може да се разрешава окончателно от административния съд. Обръща внимание, че при новото разглеждане на делото са изпълнени основните указания, дадени с отменителното решение на Върховния административен съд (ВАС). По изложените в жалбата съображения иска отмяната на обжалваното решение и отхвърляне на Заповед № РД-11-16-011 от 4.09.2013 г. на Областния управител на Област Сливен, с която е оспорено Решение № 892 на ОбССл, прието с Протокол № 29 от заседание, проведено на 31.07.2013 г. Претендира заплащането на всички направени по делото разноски. В съдебното заседание касаторът не се представлява. Ответникът - областен управител на Област Сливен, в представена по делото молба изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира за неотносими към спора доказателствата, от които се установява наличието на подземни комуникации. Наличието на обективни причини, препятствали извършването на строителство в срока по договора намира за релевантни при наличие на гражданскоправен спор. Иска оставяне в сила на съдебното решение. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява и не се представлява. Ответникът - ОбССл не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебното заседание. Ответникът - Окръжна прокуратура Сливен не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебното заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че АССл правилно е постановил решение, с което е отменил оспореното решение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение, на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, в частта, с която се обжалва Решение № 141 от 17.11.2014 г., постановено по адм. д. № 159/2014 г. по описа на АССл, в частта, с която е отменено Решение № 892 на ОбССл, прието по Протокол № 29 от заседание, проведено на 31.07.2013 г., с което ОбССл дава съгласие да бъде удължен с една година срокът за реализиране на учреденото право на строеж по договор за отстъпване право на строеж върху общинска земя от 7.07.2008 г., вписан в АП под № 96, том IV, рег. № 5096 от 10.07.2008 г., сключен между Община Сливен и "Шаклиян Пастри" ЕООД, по който правото на строеж е прехвърлено на "Керам Инвест" АД с нотариални актове № 175, том IХ, рег. № 14670 от 2008 г. и № 38, том VIII, рег. № 13700 от 2010 г., и възлага на кмета на Община Сливен да сключи със суперфициара "Керам Инвест" АД анекс към договора за отстъпено право на строеж в ПИ с идентификатор № 67338.562.36 по КК на гр. Сливен, с адрес: гр. Сливен, кв. "Стоян Заимов", за срока по т. 1. В останалата част с обжалваното съдебно решение ОбССл е осъден да заплати на Областен управител на Област Сливен сума в размер на 300,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, поради което "Керам инвест" АД няма правен интерес да го обжалва, тъй като не го засяга. Доколкото с касационната жалба Решение № 141 от 17.11.2014 г., постановено по адм. д. № 159/2014 г. по описа на АССл се обжалва изцяло, в тази част тя следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Разгледана по същество жалбата срещу Решение № 141 от 17.11.2014 г., постановено по адм. д. № 159/2014 г. по описа на АССл, в частта, за която се посочи, че е процесуално допустима, е неоснователна. В производство по чл. 226 АПК съставът на АССл е разгледал оспорване, обективирано в Заповед № РД-11-16-011 от 4.09.2013 г., издадена от Областния управител на Област Сливен, на Решение № 892 на ОбССл, прието с Протокол № 29 от заседание, проведено на 31.07.2013 г. По същото оспорване е било образувано адм. д. № 195/2013 г. по описа на АССл и постановено Решение № 97 от 14.11.2013 г., което по касационна жалба на заинтересованата страна "Керам инвест" АД е било отменено с Решение № 8217 от 17.06.2014 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), постановено по адм. д. № 1245/2014 г. При това делото е било върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на АССл. Като е констатирал, че към делото не са приложени искането на суперфициара - строител, доказателства за предприетите действия за реализиране на учреденото право на строеж и наличието на обективни обстоятелства, които препятстват реализирането на това право, както и това, че не е установено дали те са били приложени към предложението на кмета на общината, респективно взети ли са предвид при приемане на спорното решение на ОбССл, съставът на ВАС е постановил този правен резултат. Така при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд е установено, че ПИ № 67338.562.36 по КК на гр. Сливен е частна общинска собственост. За имота е съставен Акт за частна общинска собственост № 2113 от 13.12.2007 г., утвърден от кмета на Община Сливен и вписан в Служба по вписванията - Сливен (СВСл). На 7.07.2008 г. между Община Сливен и "Шаклиян Пастри" ЕООД е сключен договор за отстъпване право на строеж върху общинска земя. Договорът е вписан в СВСл на 10.07.2008 г. С него на суперфициара е отстъпено възмездно право на строеж за изграждане на едноетажна сграда със ЗП от 300 кв. м. върху посочения ПИ. Предвидено е, че суперфициарът се задължава да завърши и въведе в експлоатация обекта в петгодишен срок от подписването му (раздел IV, т. 1) и че при неспазване на срока по т. 1 от раздел IV на договора правото на строеж се погасява в полза на собственика (раздел V, т. 1). Отстъпеното право на строеж е продадено от "Шаклиян Пастри" ЕООД на "Керам Инвест" АД, с нотариални актове за продажба от 21.10.2008 г. и от 30.12.2010 г. На 28.06.2013 г. в ОбССл е внесено предложение от кмета на Община Сливен за удължаване срока на договора за отстъпено право на строеж върху общинска земя в посочения ПИ. То е мотивирано с предприетите от суперфициара действия за реализиране на учреденото право на строеж, включително приет технически проект за сградата и констатираното при изготвянето на проекта наличие на подземни комуникации под терена, което препятствало реализирането на учреденото право на строеж. Затова е поискано удължаване срока на договора с една година. С тези мотиви е предложено на ОбССл да вземе, на основание чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), решение, с което да даде съгласие да бъде удължен с една година срокът за реализиране на учреденото право на строеж и да възложи на кмета на Общината да сключи анекс към договора. На 31.07.2013 г. е проведено заседание на ОбССл, на което на основание чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, е прието спорното Решение № 892. Съдът е приел, че е сезиран с процесуално допустимо оспорване, което разгледано по същество е намерил за основателно. Доколкото оспореното решение на ОбССл представлява разпореждане с общинско имущество по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА по отношение на имот, частна общинска собственост на Община Сливен, съдът е приел, че то е издадено от компетентен орган. Решението е взето на законно проведено заседание, с необходимото мнозинство при поименно гласуване, поради което представлява валиден административен акт, който наред с това е издаден в предвидената от закона форма. При спазена процедура по приемането на оспореното решение, съставът на АССл е направил извод, че то противоречи на материалния закон, поради което го е отменил. Като се е позовал на разпоредбите на чл. 63, ал. 1 и чл. 67, ал. 1 ЗС и чл. 37 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и е съобразил установеното по делото от фактическа страна, както и това, че учреденото право на строеж не е реализирано в петгодишен срок, считано от датата на подписване на договора, първоинстанционният съд е направил извод, че с оспореното решение е изразена воля за удължаване на един законов срок, предвиден изрично в чл. 67, ал. 1 ЗС, което счел, че е в противоречие с посочената императивна разпоредба. Доколкото срокът е давностен, той не може да бъдат удължаван или скъсяван. Законодателят не е предвидил възможност за собственика на имота, в случая общинският съвет, да удължава срока на договора за отстъпено право на строеж. По тези съображения е направил извод, че с приетото решение ОбССл незаконосъобразно е удължил един определен в закона срок, като е поставил суперфициара - строител в по-благоприятно положение при реализиране на право на строеж върху общински имот, което не само не намира опора в закона, но заобикаля разпоредбата на чл. 37, ал. 4 ЗОС и нарушава изискването общинският съвет да управлява и да се разпорежда с общинското имущество в интерес на общината. Съдът е приел, за неотносими към спора събраните по делото доказателства, които установяват наличието на подземни комуникации - топлофикационни тръби; канализационни тръби; стоманени водопроводни тръби; ел. мрежа; нисковолтова мрежа, както и военно комуникационни линии, за които вещото лице, изготвило приетата по делото инженерно-техническа експертиза, е посочило, че преместването им при необходимост е възможно. Приел е, че наличието на обективни причини, поради които строителството не е могло да се извърши в срока на договора, са относими при наличие на гражданскоправен спор между страните по договора и установяване в тази връзка от общия съд на началния момент, от който е започнал да тече давностният срок. Посочил е, че изводът му за незаконосъобразност на оспореното решение е обоснован не от обстоятелството, дали е изтекъл или не петгодишният срок за упражняване на правото на строеж, а от изрично изразената воля на ОбССл за удължаване на един установен от закона давностен срок. Решението, в тази част, е правилно. Общинският съвет - Сливен не е имал материалноправно основание да се произнесе за удължаването на срока по чл. 67 ЗС. Този срок е определен със закон, поради което не може да бъде променян по съгласие на страните по сключен договор за отстъпване на право на строеж. Собственикът на земята трябва изрично да се позове на изтичането на петгодишния срок за упражняване на правото на строеж, за да се приложи ефекта на погасителната давност. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че споровете между собственика на земята и титуляра на правото на строеж имат гражданскоправен характер и са подсъдни на граждански съд. Това е така независимо от наличието на административен елемент във фактическия състав на учредяване на правото на строеж. Възраженията за наличието на форсмажорни обстоятелства са неотносими към преценката за законосъобразност на оспореното решение на ОбССл. Такива са и приобщените доказателства и заключение на съдебна експертиза с оглед установяване наличието на подземни комуникации в процесния имот. В изпълнение указанията на ВАС тези доказателства са събрани по делото и са обсъдени от състава на АССл, като мотивирано е отхвърлена тяхната относимост. В тази насока съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения. При извършената служебна проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав установи, че то е валидно и допустимо. Доколкото същото е постановено и при правилно приложение на материалния закон, следва да остане в сила, в частта, с която е отменено оспореното Решение № 892 на ОбССл, прието по Протокол № 29 от заседание, проведено на 31.07.2013 г. По изложените съображения и на основание чл. 225, във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,