Решение № 9956 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3999/2012 г.

Решение № 9956 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3999/2012 г., V о., докладчик съдията Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационни жалби на кмета на Община Бургас и на Диана Дечева Дечева от град Бургас против решение от 21.01.2012 г., постановено по адм. дело № 573/2011 г. на Административен съд град Бургас. Оплакванията в касационните жалби са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на оспореното решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и при наличие на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са НЕОСНОВАТЕЛНИ. С влязло в сила решение по адм. дело № 16140/2010 г. на Върховния административен съд, пето отделение е отменено решение № 1167/19.10.2010 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. дело № 1220/09 г., като вместо него е постановено отхвърляне на оспорването на Диана Дечева Дечева от гр. Бургас, ул. "Екзарх Йосиф" № 20, против решение № 2102/03.08.2009 г. на Кмета на Община - Бургас, с което е установено наличие на конфликт на интереси на архитект Диана Дечева Дечева, назначена за държавен служител на длъжност главен експерт "Архитектура и сгради" в дирекция "Устройство на територията" при Община - Бургас по отношение на издаване на десет броя разрешителни за строеж, чиито доклади за съответствие със ЗУТ са изготвени от "Айгер Таласакра" - ООД. На основание чл. 34, ал. 1 от ЗПРКИ на Диана Дечева Дечева е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, а на основание чл. 35, ал. 1 от ЗПРКИ, като и административно наказание глоба в размер на 6 000 /шест хиляди/ лева за допуснато нарушение по глава втора от закона, като делото е върнато на Административен съд - гр. Бургас за ново разглеждане и произнасяне по мерките по чл. 33, ал. 2 и 3 от ЗПРКИ. При новото разглеждане на делото АС е назначил съдебно-счетоводна експертиза, която е установила, че при проверка в счетоводството на "Айгер-Таласакра" ООД, от дружеството не са отчитани суми, заплащани на лица за извършване на оценки за съответствие за периода 01.01.2009 г. - 25.05.2009 г., по които оценки са издадени разрешения за строеж от жалбоподателката Дечева. Реализираната печалба на търговското дружество е сбор от сумите, заплатени от лицата, на които са издадени разрешения за строеж и възлиза на сумата 5371 лева. Вещото лице е изчислило и размера на брутното и нетно трудово възнаграждение на Дечева, получено за посочения по-горе период. Съдът е приел, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗПУКИ, тъй като за периода от 01.01.2009 г. до 25.05.2009 г. Дечева, като държавен служител, заемащ длъжността "главен експерт "Архитектура и сгради" в дирекция "Устройство на територията" при община Бургас, е издала 10 разрешения за строеж, чиито доклади за съответствие със ЗУТ са изготвени от "Айгер Таласакра" ООД, което е свързано с нея лице по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на ЗПУКИ и Дечева не е посочила в декларацията си по чл. 12, ал. 2 от закона качеството си на съдружник в същото търговско дружество. Прието е, че следва да бъде отнета в полза на държавата сумата от 4360,33 лева, представляваща брутното трудово възнаграждение на Дечева за процесния период. Разпоредбата на чл. 33, ал. 3 от ЗПУКИ не е приложена, поради липса на доказателства за получена облага от държавната служителка от търговското дружество "Айгер Таласакра" ООД за изготвяне на оценки за съответствие на издадените разрешения за строеж. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗПУКИ предвижда, че "възнаграждението, получено от правоотношението или деянието, породило конфликт на интереси за периода, през който конфликтът на интереси е бил укрит, се отнема в полза на държавата или общината", а според ал. 3 на чл. 33 - "ако бъде установено, че в резултат на конфликт на интереси лице, заемащо публична длъжност или свързано с него лице е получило материална облага, нейната равностойност се присъжда в полза на държавата, освен ако не подлежи на отнемане на друго основание". АС е приложил правилно и двете разпоредби, като при новото разглеждане, след отменителното решение, постановено по адм. дело № 16140/2010 г. на пето отделение, е назначил съдебно-счетоводна експертиза, което заключение не е било оспорено от страните, и от което се установява, че от "Айгер Таласакра" ООД не са били отчитани суми, заплащани на лица за извършването на оценки за съответствие за периода 01.01.2009 г. - 25.05.2009 г. и по които оценки са били издадени разрешения за строеж от жалбоподателката Дечева, като брутното възражение за горния период, получено от същата, възлиза на 4360 лева. Съдът се е съобразил със заключенията на ВАС, направени в мотивите по постановеното решение по адм. дело № 16140/2010 г., като е прието, че в дадения случай е налице конфликт на интереси на Дечева на длъжност "главен експерт" в Дирекция "Устройство и територия" при Община Бургас по отношение на издаването на десет броя разрешителни за строеж, чиито доклади са били изготвени от "Айгер Таласакра" ООД. Правилно съдът е приел, че конфликтът на интереси е бил укрит за периода, посочен по-горе, тъй като Дечева не е посочила в подадените от нея декларации по чл. 12, ал. 2 от ЗПРКИ участието си като съдружник в гореспоменатата фирма, нито пък е подала декларация по чл. 12, ал. 4 от същия закон за частен интерес при издаването на десет броя разрешителни. Същевременно са обосновани и изводите в оспореното решение, че не се установени предпоставките за приложението на чл. 33, ал. 3 от ЗПРКИ, поради липса на доказателства, че Дечева, в качеството си на публична личност е получила материална облага, в резултат на възникналия конфликт на интереси. Предвид на изложеното, и двете касационни жалби се явяват неоснователни и следва да се оставят без уважение. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция, разноски не се дължат и на двете страни. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение