Решение № 547 от 17.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1845/2012 г.

Решение № 547 от 17.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1845/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Касационното производство е образувано по жалби на защитниците на подсъдимите Н. Й. К. и Д. З. В. против въззивна присъда № 26/10.07.2012 г. на Кюстендилския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 250/2012 г. С тази присъда Кюстендилският окръжен съд е отменил присъда № 46 от 7.05.2012 г. по НОХД № 1487/2010 г. в частта относно оправдаването на подсъдимите Н. Й. К. и Д. З. В. по повдигнатото им обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и относно отнемането в полза на държавата на л. а. м. "...", модел. Вместо това е признал същите за виновни в това, че на 22.06.2010 г., в [населено място], обл. Кюстендилска, в съучастие като съизвършители и при предварителен сговор с В. Е. С. (починал), чрез използване на МПС - л. а. м. "...", модел, собственост на Г. Ц., отнели от владението на КЗ "К." - [населено място] движими вещи на обща стойност 315 лв., като случаят не е маловажен, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК на подсъдимия Н. К. е наложил наказание 1 г. лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил по чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години, а на Д. В. е наложил наказание 1 г. и 3 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. Оправдал е двамата подсъдими за стойността на вещите над 315 лв. до тази по обвинението от 1206 лв. Постановил е л. а. да се върне на собствениците му. В касационната жалба на подсъдимия К. се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, а в тази на подсъдимия В. - по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Претендира се отмяна на въззивната присъда и потвърждаване на оправдателната такава на първата инстанция. В с. з. пред ВКС двамата подсъдими не се явяват, като защитниците им поддържат направените в жалбата оплаквания. Прокурорът от ВКП намира жалбите за неоснователни и предлага осъдителната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационните жалби на подсъдимите К. и В. са неоснователни: Доводите за недоказано авторство на деянието и основаване на присъдата единствено върху самопризнанията на подсъдимия К. без те да са били подкрепени от други доказателства, застъпени в касационната му жалба, са изцяло неоснователни. За да приеме, че двамата подсъдими К. и В. (заедно с починалия В. С.) са автори на кражбата на металните части, собственост на КЗ "К." - [населено място], окръжният съд е извършил цялостна оценка на доказателствена съвкупност и подробно е изложил аргументите в подкрепа на доказаност на обвинението. Същото съвсем не се е основавало единствено върху обясненията на подсъдимия К. от ДП, дадени пред съдия (прочетени и приобщени по надлежен процесуален ред), отречени от него в съдебно заседание. Преди всичко, за т. нар. уплаха, мотивирала го да се отрече от тях, той не е посочил никакви основания. От друга страна, всички останали доказателства практически са ги подкрепяли и са формирали логически връзката между вещите, предмет на престъплението и тяхното отнемане от подсъдимите. Металните машинни части са били установени в автомобила, управляван от подсъдимия В., като заедно с него е бил и починалия С. и това се е случило непосредствено след отнемането им, в което е участвал и подсъдимият К., който е слязъл пред дома си кратко време преди проверката от полицейските служители. Вещите са били предмет на подробен оглед и последваща индентификация от собственика, като мястото, където са се намирали преди кражбата е съвпадало с това, откъдето са били отнети съобразно обясненията на подсъдимия К.. Изцяло неоснователни са доводите в касационната жалба за характеризиране и оценка на металните части само по свидетелски показания. Отнетите вещи са били открити в багажника на автомобила, с който са се придвижвали извършителите, били са подробно огледани и описани, а впоследствие и оценени като скрап именно съобразно техническите им характеристики (вж. С. на л. 111 от НОХД), довело до намаляване и на стойността им като предмет на престъплението на 315 лв. Комплексната и логическа оценка на установените данни правилно са обусловили извода за авторството на деянието, поради което и отсъства нарушение по чл. 303 и такова по чл. 116 от НПК. Неоснователна е и жалбата на подсъдимия Д. В. По съдържанието си същата не е мотивирана, като единствено се твърди, че обжалваната присъда е незаконосъобразна и явно несправедлива. В контекста на правилното приложение на материалния закон с оглед признаването на подсъдимите, между които и В. като автори на деянието и осъждането им, ВКС вече изложи аргументи, поради което и не намира за нужно да ги преповтаря. Що се касае до справедливостта, разгледана на плоскостта на наложеното на В. наказание, то също няма основание за ревизия на постановената присъда. Съобразно правната квалификация по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194 от НК минималното наказание е една година лишаване от свобода. На подсъдимия Д. В. е определено наказание една година и три месеца лишаване от свобода, като е отчетено обремененото му съдебно минало, довело до минималното различие в сравнение с това на другия подсъдим К., който е бил неосъждан. Извън ниския размер на отнетите вещи и младата възраст на В., не са установени, а и не се изтъкват, други обстоятелства със смекчаващо значение, които да налагат промяна на наказанието. При изложените съображения ВКС намира, че не са налице сочените касационни основания и въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,