Решение № 4218 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12662/2017 г.

Решение № 4218 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12662/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Община Лъки е подала касационна жалба срещу решение № 1492/23.08.2017 г. по адм. дело № 2715/2015 г. по описа на Административния съд- Пловдив в частта, в която е осъдена да заплати на Потребителна кооперация "Победа" със седалище и адрес на управление град Лъки общо сумата 25 450 лева, съставляваща обезщетение за имуществени вреди от изпълнението на заповед № 262/27.10.2010 г. на кмета на община Лъки, отменена с влязло в сила решение по адм. дело № 2367/2010 г. по описа на Административния съд-Пловдив, ведно със законната лихва, считано от 23.10.2015 г. Направени са оплаквания за недопустимост и алтернативно, за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с присъждане на направените разноски. Ответникът, Потребителна кооперация "Победа" със седалище и адрес на управление град Лъки, е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените разноски. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от другата страна. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението в обжалваната част с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Потребителна кооперация "Победа" със седалище и адрес на управление град Лъки, с която срещу Община Лъки са били предявени искове по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за обезщетяване на причинените от изпълнението на заповед № 262/27.10.2010 г. на кмета на община Лъки имуществени вреди. В исковата молба се твърди, че вследствие изпълнението на заповед № 262/27.10.2010 г., отменена от съда като незаконосъобразна, била премахната собствената на кооперацията едноетажна постройка-магазин за промишлени стоки. Претендира се обезщетение в размер на 20 000 лева за имуществена вреда, изразяваща се в стойността на разрушената постройка, както и обезщетение в размер на 5900 лева за пропуснати ползи, изразяващи в невъзможността търговският обект да се експлоатира и отдава под наем за периода 22.11.2010 г. - 22.10.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумите. В хода на производството искът за обезщетяване на имуществена вреда, изразяваща се в стойността на премахнатата постройка, е увеличен от 20 000 лева на 22 500 лева. Административният съд установил, че със заповед № 262 от 27.10.2010 г. кметът на община Лъки наредил да се изземат от Потребителна кооперация "Победа" със седалище и адрес на управление Лъки недвижими имоти-публична общинска собственост, находящи се на улица "Речна" в град Лъки, тъй като се държат без основание и се ползват не по предназначение. Според мотивите на заповедта, Потребителна кооперация "Победа" притежава метален сглобяем павилион, с площ 92 кв м, разположен в УПИ II-детска площадка и УПИ III-общински. Павилионът не бил поставен по реда на чл. 120, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (отм.); и чл. 56 от Закона за устройство на територията. Тъй като предстояла реализация на мероприятието, за което имотите били отредени, те следвало да бъдат освободени чрез демонтиране на металния сглобяем павилион. Със заповедта било насрочено принудително изпълнение на 02.11.2010 г. - 11. 00 часа. Съгласна протокол от 02.11.2011 г., на същата дата, назначена със заповедта на кмета на община Лъки комисия извършила опис на имуществото на кооперацията, находящо се в павилиона, и организирала изнасянето му и оставянето му на съхранение на друго място. Освобождаването на общинските имоти приключило на 14.11.2010 г. Заповед № 262/27.10.2010 г. на кмета на община Лъки била обжалвана от Потребителна кооперация "Победа". С решение по адм. дело № 2367/2010 г. по описа на Административния съд- Пловдив, влязло в сила на 25.01.2012 г., заповедта била отменена. Във връзка с твърденията на ищеца, че понесъл имуществени вреди от отменената като незаконосъобразна заповед по делото била назначена техническа експертиза, според която средната пазарна оценка на металния павилион към 02.11.2010 г. е 22 500 лева, с включен ДДС. При продължаването на експлоатацията към 01.06.2016 г. средната пазарна цена възлиза на 23 400 лева с включен ДДС, а стойността на разходите, необходими за възстановяване на постройката, е 73 152 лева с ДДС. Според заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза за периода 22.11.2010 г. - 22.10.2015 г. средномесечният наем за обекта е 2950 лева, като за периода 01.10.2009 г. - 31.10.2010 г. приходът от наем възлиза на 600 лева. От заключението на назначената по делото комплексна експертиза е установено, че на 21.11.2001 г. павилионът за промишлени стоки е заведен в активите на потребителната кооперация с балансова стойност 12 442, 83 лева. Към 02.11.2010 г., след приспадане на амортизационни отчисления, стойността на павилиона възлиза на 7610, 35 лева. Вещите лица допускат, че към момента на премахване на строежа експлоатационната годност на строителната конструкция е била изчерпана и не би могло да се направи категоричен извод, че строежът може да се заздрави или да се възстанови експлоатационната му годност. Не било възможно и достоверното определяне на вещната му стойност. От правна страна съдът приел, че исковите претенции са основателни поради наличието на всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди - отменен като незаконосъобразен административен акт, настъпили за ищеца имуществени вреди, пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт на кмета на община Лъки и проявените вреди. Административният съд счел за неоснователно възражението на ответника, че павилионът е поставен незаконно и макар заповед № 262 от 27.10.2010 г. на кмета на община Лъки да била отменена, той подлежал на премахване на друго основание. Съдът отбелязал, че по делото не е доказано провеждането на друго административно производство за премахването на обекта. Според изложените от първоинстанционния съд мотиви, поради демонтирането на павилиона ищецът понесъл имуществена вреда в размер на 22 500 лева. За обезщетяване на понесената от Потребителна кооперация "Победа" вреда съдът присъдил на кооперацията обезщетение в размер на 22 500 лева, представляващо пазарната равностойност на павилиона, заедно с ДДС, считано към датата на 02.11.2010 г. Административният съд посочил, че по причина на събарянето на павилиона ищецът пропуснал да реализира ползи, изразяващи се в следващия се наем за неговото ползване. Възможността за отдаването на обекта под наем се установявала от представените в хода на производството договори за наем, съдебно решение за присъждане в полза на кооперацията на неплатен от ползвател наем, протокол за 02.11.2010 г. на назначената от кмета на община Лъки комисия, според с който в павилиона се намирало имущество на ЕТ "М. -Н. Грибачев". Съдът присъдил сумата 2950 лева, съставляваща обезщетение за ползите, от които ищецът бил лишен за периода 23.11.2010 г. - 22.10.2015 г. или 59 месеца по 50 лева, заедно със законната лихва от датата на исковата молба. В останалата част искът бил отхвърлен. В полза на ищеца били присъдени и всички направени от него разноски в размер на 830 лева. Съдът се позовал на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, приемайки, че дори искът да е бил частично уважен, на ищеца се дължи пълният размер на разноските. Касационната инстанция намира, че постановеното от административния съд решение е допустимо, тъй като не са налице отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи прекратяването на производството. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът не е следвало да се произнася по същество, тъй като исковата молба била подадена от С. Янкова, чийто избор за председател на кооперацията с решение от 14.03.2014 г. на общото годишно отчетно събрание на пълномощниците на Потребителна кооперация "Победа" бил отменен с решение по гр. дело № 676/2014 г. на Районния съд-Асеновград. Ответникът в първоинстанционното производство обаче не е представил доказателства, че решението, с което С. Янкова е избрана за председател на кооперацията, е било отменено с влязло в сила съдебно решение. Същевременно справката в търговския регистър, която направи касационният състав, сочи, че С. Янкова e вписана като председател на кооперацията на 02.04.2014 г. и последващо, на 26.07.2016 г., което означава, че за периода 02.04.2014 г. - 26.07.2017 г., а и към днешна дата, тя представлява потребителната кооперация Касационната инстанция споделя преценката на административния съд, че премахването на павилиона на Потребителна кооперация "Победа" ангажира имуществената отговорност на Община Лъки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Налице е незаконосъобразен административен акт, при изпълнението на който, в пряка и непосредствена причинна връзка, на ищеца е била причинена вреда, изразяваща се в намаление на имуществото му със стойността на монтажния метален павилион. Касационният жалбоподател неоснователно възразява, че не дължи обезщетение за имуществена вреда с аргумент, че кооперацията неправилно се снабдила с нотариален акт за собственост на павилиона, който подлежал на премахване като временен обект по силата на § 17, ал. 1, изр. последно от преходните разпоредби на Закона за устройство на територията. Възражението, основано на оспорване на нотариалния акт в касационната жалба, не може да се разгледа, тъй като процесуалното действие по оспорване на нотариалния акт е могло да се извърши само в хода на първоинстанционното производство, в което се събират доказателствата. Освен това жалбоподателят неправилно се позовава на § 17, ал. 1, изр. последно от преходните разпоредби на Закона за устройство на територията, според който с решение на областния управител или на общинския съвет строежи с временен устройствен статут, изградени по реда на отменената ал. 4 на чл. 120 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство върху земя - държавна или общинска собственост, извън случаите по чл. 195 и 196 от този закон, могат да се запазят до реализиране на строежите, предвидени с действащ подробен устройствен план. Съгласно цитираната разпоредба, след възникване на инвестиционна инициатива за реализиране на предвижданията на подробния устройствен план временните строежи се премахват, без да се заплащат, въз основа на заповед на кмета на общината, издадена по реда на чл. 195 и чл. 196 от този закон. Касационната инстанция намира този довод за несъответстващ на закона, тъй като разпоредбата на § 17 се отнася за временните строежи, а павилионът представлява временен преместваем обект за търговски или други обслужващи цели (чл. 56, ал. 1 ЗУТ). Преместваемите обекти по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от Закона за устройство на територията се премахват при условия и ред, предвидени в чл. 57 а от Закона за устройство на територията. Приложимостта на тези разпоредби обаче е безпредметно да се обсъжда, при положение, че заповедта на кмета на община Лъки, с която е разпоредено премахването на павилиона, е издадена на друго правно основание, в нарушение на материалния закон и затова е отменена от съда. Касационната инстанция намира за основателни оплакванията на касационния жалбоподател, свързани с уважаването на иска за присъждане на обезщетение в пълния предявен размер от 22 500 лева, за имуществена вреда, произтекла от разрушаването на павилиона на ПК "Победа", както и на иска за присъждане на обезщетение в размер на 2 950 лева за пропуснати ползи, изразяващи в невъзможността търговският обект да се експлоатира и отдава под наем за периода 22.11.2010 г. - 22.10.2015 г. В нарушение на чл. 202 ГПК във връзка с чл. 144 АПК съдът не е обсъдил заключението на техническата експертиза от 10.06.2016 г., с което е определена пазарната стойност на павилиона, заедно с всички доказателства по делото. Той е възприел безкритично заключението на експертизата, според което средната пазарна оценка на металния павилион към 02.11.2010 г. възлиза на 22 500 лева, с включен ДДС. Не са изложени мотиви относно присъждането на дължимото обезщетение заедно с данък добавена стойност. Съгласно чл. 2 от Закона за данък върху добавената стойност с данък върху добавената стойност се облагат: 1. всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга; 2. всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация; 3. всяко възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на територията на страната; 4. всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по този закон; 5. вносът на стоки. В тази връзка касационната инстанция намира, че присъждането на обезщетение за вреди от незаконна административна дейност не представлява доставка на стока или услуги или придобиване по смисъла на чл. 13 ЗДДС, поради което обезщетението не следва да се увеличава с данък върху добавената стойност. Същевременно следва да се отбележи, че първоинстанционният съд не е съпоставил заключението на техническата експертиза със заключението на комплексната експертиза, според което на 21.11.2001 г. павилионът за промишлени стоки е заведен в активите на потребителната кооперация с балансова стойност 12 442,. 83 лева, а към датата 02.11.2010 г. след приспадане на амортизационни отчисления стойността на павилиона възлиза на 7610, 35 лева. Балансовата стойност се дефинира като разлика между първоначалната стойност на даден дълготраен актив и начислените до момента на отчитането амортизации. При положение, че балансовата стойност на павилиона към 2001 година е 12 442, 83 лева, не се обосновава определянето на почти два пъти по-висока пазарна стойност на вещта след 9 години. Съдът не е констатирал, че вещото лице по допуснатата техническа експертиза е определило пазарната цена на павилиона като такава на нов строеж, намалена с 58% овехтяване, макар павилионът да не е строеж съгласно определението по § 5, т. 38 ЗУТ, а временен преместваем обект. Обезщетението, което се дължи за премахването му, следва да се присъди съобразно заключението на комплексната експертиза в размер на 7610, 35 лева или по балансова стойност, след приспадане на съответния процент овехтяване, като се вземе предвид и становището на експертите, че не е възможно определянето на пазарна стойност, при положение, че към момента на оценката павилионът вече е премахнат. С оглед допуснатите съществени процесуални нарушения решението на административния съд следва да се отмени като неправилно в частта, в която искът за присъждане на обезщетение за имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на имуществото на ищеца със стойността на демонтирания павилион, е уважен за разликата над 7610, 35 лева до пълния предявен размер от 22 500 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба - 23.10.2015 г. Вместо това решение следва да се постанови друго, с което предявеният иск следва да се отхвърли за разликата над присъдения размер от 7610, 35 лева. В частта за присъждането на сумата 7610, 35 лева като обезщетение за имуществена вреда заедно със законната лихва от 23.10.2015 г., решението е постановено при спазване на процесуалните правила и материалния закон и следва да се остави в сила. Решението е неправилно и в частта, в която съдът е присъдил на ищеца обезщетение в размер на 2 950 лева за ползите, от които бил лишен за периода 23.11.2010 г. - 22.10.2015 г., ведно със законната лихва. Пропуснатите ползи следва да се разглеждат като неосъществено поради незаконно издадената заповед сигурно увеличение на имуществото на потребителната кооперация за съответния период. Нарушавайки правилата на формалната логика и материалния закон, административният съд е присъдил претендираното обезщетение, без да съобрази, че кооперацията не би могла да реализира ползи от отдаването на павилиона под наем от 23.11.2010 г. до 22.10.2015 г. след като вещта не съществува, считано от 23.11.2010 г. Поради това решението в тази част следва да се отмени с постановяването на друго, с което да се отхвърли предявения иск в частта за сумата 2950 лева заедно със законната лихва. С оглед изхода на спора решението следва да се отмени и в частта за разноските. Касационната инстанция не споделя тълкуването на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, направено от административния съд. Уредбата на разноските по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди не се отклонява от общата нормативна уредба, основана на правилото, че разноските се присъждат на страните в зависимост от уважената/отхвърлената част от иска. Ако тълкуване, подобно на това на административния съд, може да се направи с оглед първото предложение на чл. 10, ал. 3, то такова не следва от второто предложение на разпоредбата, в което ясно е казано, че възнаграждението за адвокат се присъжда съразмерно с уважената част от иска. Адвокатското възнаграждение е част от разноските за производството. Няма логическа опора то да се присъжда съразмерно с уважената част от иска, а държавната такса и разноските за вещи лица или свидетели - изцяло при частично отхвърляне на иска. При очевидното противоречие между първото и второто предложение на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, следва да се приеме, че първото предложение съдържа неясноти, които следва да се преодолеят с прилагане на логическо тълкуване. Именно от логическото тълкуване се извежда приложимостта на общата уредба за възлагане на разноските. Касационната инстанция намира, че ответникът в касационното производство основателно възразява по размера на адвокатското възнаграждение, платено от касационния жалбоподател, което възлиза на 2000 лева. Съобразно чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно сложността на касационното производство в конкретния случай, възнаграждението на адвоката на Община Лъки следва да се намали на 1000 лева. Решението на административния съд следва да се отмени и в частта за разноските. С оглед изхода на делото разноските на касационния жалбоподател за двете инстанции, съразмерно с отхвърлената част от исковете, възлизат на 1500 лева. Съразмерно с уважената част от исковете, разноските на ответника в касационното производство възлизат на 222 лева. По компенсация в полза на Община Лъки следва да се присъдят разноски в размер на размер на 1178 лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд